Английска ренесансова драма и театър: от Елизабет до Реставрацията
Открийте английската ренесансова драма и театър — от Елизабет I и Шекспир до реставрацията: театри, ключови пиеси, драматурзи и историческо влияние.
Английската ренесансова драма понякога се нарича елизабетинска, тъй като най-важните ѝ събития започват по времето, когато Елизабет I е кралица на Англия от 1558 до 1603 г. Но това название не е много точно; драмата продължава и след смъртта на Елизабет, при управлението на крал Джеймс I (1603-1625) и неговия син крал Чарлз I (1625-1649). Шекспир например започва да пише пиеси в по-късните години от управлението на Елизабет, но продължава и при управлението на Джеймс. Когато пишат за пиеси от управлението на Джеймс, учените и критиците понякога използват термина якобинска драма; пиесите от управлението на Чарлз I се наричат каролинска драма. (Тези названия идват от латинските форми на имената на двамата крале - "Jacobus" за Джеймс и "Carolus" за Чарлз). Но за темата като цяло по-точни са термини като английска ренесансова драма или театър.
Годината 1576 е ключова за тази тема, тъй като тогава в Лондон е построена първата постоянна театрална сграда. Наричана е просто Театър, тъй като по онова време е единственото подобно място в Англия. Преди 1576 г. пиесите са се играели в обществени зали и големи къщи, както и в кръчми, площади, дворове и други открити пространства, от отряди актьори, които най-често са пътували из провинцията между градовете и селищата. След като актьорите са имали постоянно място, където да играят пиеси, те са могли да развиват своето изкуство, без да се налага да пътуват постоянно. Театърът е последван от други театри в района на Лондон; имало е театрите "Керън", "Роза", "Лебед", "Глобус" и други. За да се напълнят тези театри, били написани още пиеси от още драматурзи.
Основни характеристики на драмата и сценичните практики
Драматурзите работят и в двата класически вида драма - трагедия и комедия. Започват да създават и свой собствен тип исторически пиеси, главно за по-ранните английски крале и събитията по време на тяхното управление. "Ричард III" на Шекспир и "Едуард II" на Марлоу са два примера за този тип английски исторически пиеси. Пиесите често се пишат в стихове; ранните пиеси са предимно в римуван стих, макар че с течение на времето драматурзите започват да предпочитат неримувания празен стих. В някои пиеси се използва и проза, най-вече за комедия.
Сценичната практика се отличава с няколко характерни черти: повечето театри имат открита централна "яма" (the yard) и тясна напред извита сцена, която навлиза сред публиката (thrust stage). Нямало е сложни декори — смяната на места и време често се указва само с реч или минимални реквизити. Актьорите разчитат на силния ритъм и образност на езика, на монолози и солилокви, за да предадат вътрешния живот на героите. Мъжки актьори изпълнявали женските роли, а музика и специални ефекти (дим, оръжия, конски звуци) се използвали за подсилване на спектакъла.
Театрални компании, покровителство и цензура
Театралните компании често носят името на своя благодетел — например "Lord Chamberlain's Men" и "Admiral's Men" са сред най-известните — и имат постоянни трупи от актьори, сценографи и музиканти. Покровителството на благородници и на двора е важен източник на приходи и статус. При двора се развиват и по-патриотични и масови представления като маските — светлина на т.нар. court masques, в които участват поетите и художниците на двора.
Едновременно с това съществува и официална цензура: всички пиеси трябвало да преминат преглед от "Master of the Revels", който изрязва или забранява материали, сметнати за опасни или неприлични. Цензурата, както и моралните критики от страна на пуританите, влияят върху темите и формата на драмата.
Публикуване, текстове и авторство
Много пиеси са публикувани в т.нар. quartos — малки отделни издания, които често отразяват работни (вариращи) текстове. По-късно, през 1623 г., се появява "First Folio" — важно събиране на пиеси от няколко автори, сред които ключовите текстове на Шекспир. Въпросите за авторството и редакцията (коавторство, сценични редакции, промени от актьорите) са важна част от изследванията на епохата.
Социална аудитория и пространство
Публиката в лондонските театри е многообразна — от стоящите "плейъри" в двора, които плащат най-малко, до богати зрители в галериите и в ложите. Публиката често е шумна и критична; взаимодействието между сцена и салон е непосредствено. Цените, разположението и времето на представленията правят театъра достъпен както за средните класи, така и за елита.
Спиране на драмата и Реставрация
Английската ренесансова драма се разраства и развива до 1642 г., когато внезапно спира. В първите години на Английската гражданска война пуританите, които се борят срещу крал Чарлз, установяват контрол над Лондон и региона около него. Пуританите били против играенето на пиеси; те смятали, че то е греховно и неморално. На 2 септември 1642 г. пуританите принуждават лондонските театри да затворят и те остават затворени през по-голямата част от времето до 1660 г.
След Реставрацията на Англия идва нов крал, Чарлз II, който позволява на театрите да отворят отново. В 18-годишния промеждутък между 1642 г. и 1660 г. английското общество се е променило много и в епохата на Реставрацията се появява нов стил на драматургията; той обикновено се нарича реставрационна драма или реставрационен театър. Сред ключовите промени са появата на женски актьори на сцената, въвеждането на проектирани сцени и по-сложни декори, както и нови жанрови предпочитания — например комедия на нравите с по-ясен фокус върху социалната сатира и сексуалната провокация.
Като цяло английската ренесансова драма бележи златен период на богат език, разнообразни жанрове и жив театрален живот, чието влияние продължава да се усеща в световната драматургия и театрална практика и до днес.
Някои важни английски ренесансови драматурзи
|
|
Въпроси и отговори
В: Как понякога се нарича английската ренесансова драма?
О: Английската ренесансова драма понякога се нарича Елизабетинска драма, тъй като най-важното ѝ развитие започва по времето, когато Елизабет I е кралица на Англия от 1558 до 1603 г.
В: Кога е открита първата постоянна театрална сграда в Лондон?
О: Първата постоянна театрална сграда е открита в Лондон през 1576 г.
В: Какви видове пиеси са написани през този период?
О: Драматурзите са писали както класически видове драма - трагедия и комедия, така и свой тип исторически пиеси за предишните английски крале и събитията по време на тяхното управление.
В: Как обикновено се пишат пиесите през този период?
О: Пиесите често са били писани в стихове; ранните пиеси са били предимно в римуван стих, макар че с времето драматурзите са предпочитали неримуван празен стих. В някои пиеси се използва и проза, най-вече за комедия.
Въпрос: Защо английската ренесансова драма внезапно спира през 1642 г.?
О: В първите години на Английската гражданска война пуританите, които се борят срещу крал Чарлз, установяват контрол над Лондон и региона около него. Пуританите били против играенето на пиеси; те смятали, че то е греховно и неморално, затова принудили театрите да затворят до 1660 г.
Въпрос: Как обикновено се нарича драмата или театърът на Реставрацията?
О: Реставрационната драма или театър обикновено се наричат реставрационна драма или реставрационен театър.
В: Кой разрешава на театрите да отворят отново след 1642 г.? О: След 1642 г. театрите отново отварят врати, когато новият крал Чарлз II им позволява това.
обискирам