Едуард Фулър — пътник на „Мейфлауър“ и подписал Договора от 1620 г.

Едуард Фулър (ок. 1575 г. – зима 1620/21 г.) е един от пътниците на кораба "Мейфлауър" през 1620 г. и сред подписалите Договора от Мейфлауър — документ, приет от група мъже-пътници като основа за управление на новата колония. Фулър е покръстен в Норфолк, Англия, на 4 септември 1575 г. и е син на Робърт Фулър, който е бил месар.

За ранния живот на Едуард във Великобритания се знае сравнително малко. Той има брат Самюъл, който също пътува с него на кораба "Мейфлауър". Едуард е женен, но името на съпругата му не е запазено в съвременните източници. По данни от английските записи двамата имат двама сина — Матю (р. 1605) и Самюъл (р. 1608), които оцеляват след пристигането в Новия Свят и по-късно са част от общността в Плимут.

Заедно с брат си Едуард живее известно време в Лайден в Холандия, където прекарват период от време и множество други английски сепаратисти. Сепаратистите са хора, които отхвърлят практиките на Англиканската църква и търсят религиозна свобода извън официалната английска църква. Лайден служи като временен дом и убежище за тези групи преди решението им да отпътуват за Америка.

Пътуването с Мейфлауър е тежко и опасно; корабът достига бреговете на Северна Америка през ноември 1620 г. На 11 ноември 1620 г. (по стар стил) групата очертава своите правила за управление, известни като Договора от Мейфлауър, който събира 41 подписа на мъжки пътници — сред тях е и името на Едуард Фулър. След слизането на брега колонията, наречена по-късно Плимут, е изправена пред сурова зимата; множество колонисти боледуват и умират в първите месеци.

Едуард Фулър и съпругата му умират скоро след пристигането, през зимата на 1620/21 г., като точните дати и място на погребение не са документирани — много от първите гробове в Плимут остават ненадписани и местонахождението им е неизвестно. Въпреки ранната им смърт, двамата им сина продължават да живеят в колонията и да участват в изграждането ѝ, като фамилията Фулър оставя следа в местните записи и родословия.

Наследството на Едуард Фулър е свързано предимно с участието му в едно от ключовите събития в ранната история на английското заселване в Северна Америка — пътуването на Мейфлауър и подписването на Договора от Мейфлауър, които остават важни символи на търсенето на религиозна свобода и наранените начала на самоуправление в бъдещите британски колонии.