Едмонтозавър (Edmontosaurus) — растителнояден динозавър с патешки клюн от креда
Едмонтозавър (Edmontosaurus) — огромен растителнояден динозавър с патешки клюн от късната креда; открития в Алберта, Аляска и Уайоминг, вероятно мигриращ и живеещ в стада.
Едмонтозавърът е бил голям, растителнояден динозавър с патешки нос от най-късния етап на кредата. Имал е къси ръце, дълга, заострена опашка, трипръсти, копитни крака и ръце, подобни на ръкавици. Главата му беше плоска и наклонена, с широк беззъб клюн, скули и стотици плътно подредени скулни зъби, които смилаха храната. Това е същото животно като анатотитана. Съществуват два вида, а в миналото животното е било наричано с няколко други имена.
Външен вид и размери
Едмонтозаврите са сред най-големите представители на хадрозавридите (т. нар. "патешки носове"). Възрастните индивиди са достигали дължина до около 10–12 метра и маса от няколко тона, в зависимост от вида и индивида. Тялото им е било дълго и сравнително масивно, с мощни задни крайници и по-къси предни крайници — това им е позволявало да се движат както на четири крака (квадрупедално), така и на два крака (бипедално), при нужда за бързо бягане или достигане на по-висока растителност.
Хранене и зъбен апарат
Широкият, беззъб клюн е служел за отгризване на растения, а зад него са се намирали многобройни нагънати зъбни плочи — т.нар. "зъбна батерия", съставена от десетки до стотици малки зъби, подредени на редици. Тази структура е позволявала ефективно стриване и смилане на храна като папрати, папратоподобни растения, дребни дървесни клони и друга наземна растителност. Учени предполагат, че Едмонтозавърът е имал меки устни или бузи, които са задържали храната, докато тя се обработва в задната част на устата.
Кожа, мумифицирани екземпляри и мекотъкани
Открити са няколко екземпляра със запазена кожа и други мекотъкани, включително и добре запазени "мумифицирани" вкаменелости, които дават сведения за шарката и текстурата на кожата — тя е била покрита с люспести орнаменти и малки, плътно разположени люспи. Тези находки подобряват разбирането за външния вид и възможните физиологични характеристики на животното.
Открития, разпространение и наименование
Едмонтозавърът е кръстен на вкаменелост, открита във формацията Horseshoe Canyon в Алберта, Канада. Намерени са много вкаменелости на едмонтозаври в Алберта, Аляска, Уайоминг, Монтана и Ню Джърси в САЩ. Две мумифицирани вкаменелости на едмонтозавър са открити в Уайоминг, а други екземпляри със запазени мекотъкани са намерени и в други местности в Западна Северна Америка. Вкаменелостите показват, че тези динозаври са се срещали в широк географски диапазон през късната креда.
Среда на обитание и поведение
Разпространението на вкаменелостите му показва, че е предпочитал крайбрежията и крайбрежните равнини — влажни и богати на растителност територии, където е имало достатъчно храна. Много находища съдържат голям брой индивиди, което подсказва за социален начин на живот; Едмонтозавърът вероятно е живял в стада, което е давало защита срещу хищници и е улеснявало миграции в търсене на храна и подходящи местообитания. Тъй като са известни множество костни находища от различни възрасти и локализации, се смята, че тези динозаври са могли да бъдат мигриращи и да извършват сезонни придвижвания.
Класификация и научно значение
Едмонтозавърът принадлежи към семейството на хадрозавридите — голяма група растителноядни динозаври, известни с разнообразни клюнови форми и зъбни батерии. Исторически за едни и същи остатъци са използвани различни имена и видове са били препреразглеждани; например родовото име Anatotitan често е разглеждано като синоним на Edmontosaurus. Сравнението на множество екземпляри и добре запазени останки прави Едмонтозавъра важен обект за изучаване на екологията, еволюцията и поведението на къснокредните растителноядни динозаври.
Днешните реконструкции и изследвания продължават да уточняват детайли за биологията и начинa на живот на този широко разпространен и добре запазен динозавър, който дава богат материал за палеонтологията и разбирането на екосистемите преди масовото измиране в края на кредата.
Скелет
По-голямата част от гърба и опашката е покрита с костни сухожилия, разположени в решетка по протежение на нервните шипове на прешлените. Това правеше гърба и част от опашката прави. Вкостенените сухожилия укрепвали гръбначния стълб срещу гравитационно натоварване. Това било голямо животно с хоризонтален гръбначен стълб, който иначе се поддържал предимно от задните крака и бедрата.
Тазобедрени кости на E. regalis, орнитишки динозавър
Хранене
Като хадрозавър едонтозавърът е бил голям сухоземен тревопасен. Зъбите му са били непрекъснато подменяни и събирани в зъбни батерии, които са съдържали стотици зъби, от които само относително малка част са били в употреба във всеки един момент. Използвал е широкия си клюн, за да откъсва храна, може би чрез подрязване или чрез затваряне на челюстите по миден начин върху клони и клонки, след което е откъсвал по-хранителните листа и филизи. Едмонтозавърът и повечето други орнитиски вероятно са имали мускулести или немускулести структури, подобни на бузите. Функцията на бузите е била да задържат храната в устата. Обхватът на хранене на животното е бил от нивото на земята до около 4 метра над нея.
Черепи на едонтозаври: колекция от почти всички известни екземпляри
обискирам