Административно деление на Пакистан — провинции, територии и региони

Изчерпателен гид за административното деление на Пакистан: провинции, територии и региони с карта, граници и ключови факти.

Автор: Leandro Alegsa

Гилгит-Балтистан

Азад Джаму и Кашмир

FATA

Белуджистан

Пенджаб

Синдх

Хайбер Пахтунхва

ИКТ

Афганистан

Иран

Китай

Индия

Арабско море

Съдържание

  • Столична територия Исламабад
  • Белуджистан
  • Хайбер Пахтунхва
  • Пенджаб
  • Синд
  • Федерално администрирани племенни области (FATA)
  • Азад Джаму и Кашмир
  • Гилгит-Балтистан
  • Административна структура и управление
  • Препратки

Обща структура на административното деление

Пакистан се състои от няколко основни вида административни образувания: четири провинции, федерална столична територия, две автономни територии и бивши племенни области. На практиката административната йерархия включва провинции (или еквивалентни единици), които са разделени на дивизии, окръзи (districts), техсили/талуки и накрая — съюзни съвети (union councils). Точният брой на отделните единици се променя с административни реформи и преброявания.

Столична територия Исламабад (ИКТ)

Столичната територия на Исламабад (Islamabad Capital Territory, ИКТ) обхваща град Исламабад и прилежащи зони. Това е федерална територия, в която се намират централните институции на държавата — президентството, парламента и правителствените министерства. ИКТ се управлява пряко от федералното правителство, а местната администрация се занимава с градско управление и услуги.

Белуджистан

Белуджистан е най-голямата по площ провинция на Пакистан, разположена в югозападната част на страната, граничеща с Иран и Афганистан. Столицата е Квета. Провинцията е слабо населена в сравнение с останалите, богата на природни ресурси и минерали, но с предизвикателства в инфраструктурата и икономическото развитие.

Хайбер Пахтунхва (КиПи)

Хайбер Пахтунхва (Khyber Pakhtunkhwa) се намира на северозапад и граничи с Афганистан. Столицата е Пешавар. Регионът има значимо историческо и културно значение и силна етническа похватност с пащтунско население. След конституционни реформи някои преди това самоуправляващи се племенни райони бяха интегрирани с провинцията (виж раздел за FATA).

Пенджаб

Пенджаб е най-гъсто населена и икономически най-важната провинция в Пакистан. Столицата е Лахор. Провинцията е аграрно и индустриално ядро, с голяма част от населението, икономическа активност и университети. Пенджаб играе водеща роля в политиката и администрацията на страната.

Синд

Синд (Sindh) е разположен в югоизточната част на Пакистан, с брегова линия на Арабско море. Най-големият град и икономически център е Карачи — основно пристанище и индустриален град. Синд е важен за търговията, транспорта и се характеризира със своеобразно културно наследство.

Федерално администрирани племенни области (FATA)

FATA (Federally Administered Tribal Areas) бяха специален набор от племенни райони по границата с Афганистан с отделен административен режим. През 2018 г. чрез 25-ата поправка в Конституцията на Пакистан тези райони официално бяха интегрирани в провинция Хайбер Пахтунхва (Khyber Pakhtunkhwa). Реформата имаше за цел да уеднакви законодателството и да разшири гражданските и политическите права в тези райони, както и да ускори развитие и безопасност.

Азад Джаму и Кашмир

Азад Джаму и Кашмир е автономна територия, администрирана от Пакистан, със собствено изпълнително и законодателно тяло и столица Музафарабад. Статутът на региона е част от продължаващия индийско-пакистански спор за Кашмир. Тази административна единица не е провинция по конституционните понятия на Пакистан и има различен правен и политически режим.

Гилгит-Балтистан

Гилгит-Балтистан е автономна територия в северната част на Пакистан, с населени места в планинските масиви на Каракорум, Хималаите и Хиндукуш. Столицата е Гилгит. Регионът има специален административен статут, с местно управление и асамблея, и представлява стратегически важна зона поради граничните връзки с Китай и Големия проект за икономически коридор между Китай и Пакистан (CPEC).

Административна структура и управление

  • Провинции: имат свои провинциални събрания (законодателни органи), главни министри и губернатори (в повечето случаи губернаторът е назначен от федералното правителство). Провинциите отговарят за голяма част от вътрешната администрация.
  • Федерални територии: като Исламабад, са под пряко федерално управление и важните институции са съсредоточени там.
  • Автономни територии: (Азад Кашмир, Гилгит-Балтистан) имат специфични административни и правни режими и ограничена форма на автономия в рамките на структурата на пакистанската държава.
  • Местни управления: включват дивизии, окръзи, техсили/талуки и съюзни съвети, които осигуряват ежедневните услуги, местната администрация, образованието и здравеопазването на общинско ниво.

Гранични съседства и геостратегическо положение

Пакистан граничи с Афганистан, Иран, Индия и Китай, а на юг има излаз към Арабско море. Това географско разположение оказва силно влияние върху външната политика, търговията и сигурността на страната.

Бележки за промени и реформи

Административното деление на Пакистан е динамично — провеждат се реформи, преразпределяне на райони и промени в статута на териториите (например интеграцията на FATA в Хайбер Пахтунхва). Поради това точните числа на окръзи, техсили и други единици могат да се променят с времето.

Препратки

  • За детайли и официални данни вижте конституционните текстове на Пакистан и официалните правителствени публикации.
  • Исторически и актуални новини за административни реформи могат да се намерят в националните източници и международните анализи по регионална политика.

Столична територия Исламабад

Столична територия

Площ (km²)

Население (1998 г.)

Плътност (хора/km²)

Исламабад

906

805,235

889



Белуджистан

Карта

Sr. No.

Област

Седалище

Площ (km²)

Население (1998 г.)

Плътност (хора/km²)

1

Аваран

Аваран

29,510

118,173

4

2

Barkhan

Barkhan

3,514

103,545

29

3

Bolan

Dhadar

7,499

288,056

38

4

Chagai

Chagai

44,748

300,000

7

5

Дера Бугти

Дера Бугти

10,160

181,310

18

6

Гвадар

Гвадар

12,637

185,498

15

7

Harnai

Harnai

4,096

140,000

19

8

Джафарабад

Джафарабад

2,445

432,817

177

9

Jhal Magsi

Jhal Magsi

3,615

109,941

30

10

Калат

Калат

6,622

237,834

36

11

Кеч (Турбат)

Kech

22,539

413,204

18

12

Kharan

Kharan

8958

132,500

4

13

Кохлу

Кохлу

7,610

99,846

13

14

Хуздар

Хуздар

35,380

417,466

12

15

Killa Abdullah

Чаман

3,293

370,269

112

16

Killa Saifullah

Killa Saifullah

6,831

193,553

28

17

Ласбела

Бела

15,153

312,695

21

18

Лоралай

Лоралай

9,830

295,555

30

19

Mastung

Mastung

5,896

179,784

30

20

Musakhel

Базар Муса Кхел

5,728

134,056

23

21

Nasirabad

Nasirabad

3,387

245,894

73

22

Nushki

Nushki

5,797

137,500

23

23

Panjgur

Panjgur

16,891

234,051

14

24

Pishin

Pishin

7,819

367,183

47

25

Квета

Квета

2,653

744,802

281

26

Шерани

Шерани

27

Сиби

Сиби

7,796

180,398

23

28

Washuk

Washuk

29,510

118,171

4.0

29

Жоб

Жоб

20,297

275,142

14

30

Ziarat

Ziarat

1,489

33,340

22



Хайбер Пахтунхва

Карта

Sr. No.

Област

Седалище

Площ (km²)

Население (1998 г.)

Плътност (хора/km²)

1

Аботабад

Аботабад

1,967

880,666

448

2

Банну

Банну

1,227

675,667

551

3

Battagram

Battagram

1,301

307,278

236

4

Buner

Даггар

1,865

506,048

271

5

Чарсада

Чарсада

996

1,022,364

1,026

6

Читрал

Читрал

14,850

318,689

21

7

Дера Исмаил Хан

Дера Исмаил Хан

7,326

852,995

116

8

Hangu

Hangu

1,097

314,529

287

9

Харипур

Харипур

1,725

692,228

401

10

Karak

Karak

3,372

430,796

128

11

Кохат

Кохат

2,545

562,644

221

12

Lakki Marwat

Lakki Marwat

3,164

490,025

155

13

Горен Кохистан

Dassu

7,492

472,570

63

14

Долен Кохистан

Pattan

15

Lower Dir

Timergara

1,582

717,649

454

16

Малаканд

Batkhela

952

452,291

475

17

Мансехра

Мансехра

4,579

1,152,839

252

18

Мардан

Мардан

1,632

1,460,100

895

19

Nowshera

Nowshera

1,748

874,373

500

20

Пешавар

Пешавар

1,257

2,019,118

1,606

21

Shangla

Alpuri

1,586

434,563

274

22

Swabi

Swabi

1,543

1,026,804

665

23

Swat

Саиду Шариф

5,337

1,257,602

290

24

Резервоар

Резервоар

1,679

238,216

142

25

Torghar

Torghar

497

185,000

372

26

Горно ниво Dir

Дир

3,699

575,858

156



Пенджаб

Карта

Sr. No.

Област

Седалище

Площ (km²)

Население (1998 г.)

Плътност (хора/km²)

1

Attock

Attock

6,858

1,274,935

186

2

Бахавалагар

Бахавалагар

8,878

2,061,447

232

3

Бахавалпур

Бахавалпур

24,830

2,433,091

98

4

Bhakkar

Bhakkar

8,153

1,051,456

129

5

Чаквал

Чаквал

6,524

1,083,725

166

6

Chiniot

Chiniot

965,124

7

Dera Ghazi Khan

Dera Ghazi Khan

11,922

1,643,118

138

8

Файсалабад

Файсалабад

5,856

5,429,547

927

9

Гужранвала

Гужранвала

3,622

3,400,940

939

10

Gujrat

Gujrat

3,192

2,048,008

642

11

Хафизабад

Хафизабад

2,367

832,980

352

12

Джанг

Джанг

8,809

2,834,546

322

13

Jhelum

Jhelum

3,587

936,957

261

14

Касур

Касур

3,995

2,375,875

595

15

Khanewal

Khanewal

4,349

2,068,490

476

16

Khushab

Khushab

6,511

12,05,460

185

17

Лахор

Лахор

1,772

6,318,745

3,566

18

Layyah

Layyah

6,291

1,120,951

178

19

Lodhran

Lodhran

2,778

1,171,800

422

20

Mandi Bahauddin

Mandi Bahauddin

2,673

1,160,552

434

21

Мианвали

Мианвали

5,840

1,056,620

181

22

Мултан

Мултан

3,720

3,116,851

838

23

Музафаргарх

Музафаргарх

8,249

2,635,903

320

24

Нароуал

Нароуал

2,337

1,265,097

541

25

Нанкана Сахиб

Нанкана Сахиб

2,960

1,410,000

26

Окара

Окара

4,377

2,232,992

510

27

Pakpattan

Pakpattan

2,724

1,286,680

472

28

Рахим Яр Хан

Рахим Яр Хан

11,880

3,141,053

264

29

Раджанпур

Раджанпур

12,319

1,103,618

90

30

Равалпинди

Равалпинди

5,286

3,363,911

636

31

Sahiwal

Sahiwal

3,201

1,843,194

576

32

Sargodha

Sargodha

5,854

2,665,979

455

33

Шейхупура

Шейхупура

5,960

3,321,029

557

34

Сиалкот

Сиалкот

3,016

2,723,481

903

35

Тоба Тек Сингх

Тоба Тек Сингх

3,252

1,621,593

499

36

Vehari

Vehari

4,364

2,090,416

479

Синдх

Карта

Sr. No.

Област

Седалище

Площ (km²)

Население (2012 г.)

Плътност (хора/km²)

1

Бадин

Бадин

6,726

1,136,044

169

2

Dadu

Dadu

19,070

1,688,811

89

3

Ghotki

Мирпур Матело

6,083

970,549

160

4

Хайдерабад

Хайдерабад

5,519

1,565,000

524

5

Jacobabad

Jacobabad

5,278

1,425,572

270

6

Джамшоро

Джамшоро

7

КАРАЧИ (Изток, Запад, Юг,
Централен, Малир)

Карачи

3,527

13,215,631

2,795

8

Кашмор

Кашмор

2,592

662,462

255

9

Khairpur

Khairpur

15,910

1,546,587

97

10

Ларкана

Ларкана

7,423

1,927,066

260

11

Matiari

Matiari

1,417

515,331

364

12

Мирпурхас

Mirpur Khas

2,925

1,569,030

536

13

Наушахро Фирозе

Наушахро Ферозе

2,945

1,087,571

369

14

Шахид Беназирабад

Навабшах

4,502

1,071,533

238

15

Камбар Шахдадкот

Камбар

16

Сангхар

Сангхар

10,720

1,453,028

135

17

Шикарпур

Шикарпур

2,512

8990,438

350

18

Сукур

Сукур

5,165

908,373

176

19

Tando Allahyar

Tando Allahyar

2,310

550,000

20

Тандо Мохамед Хан

Тандо Мохамед Хан

1,733

447,215

257

21

ТАРПАРКАР

Mithi

19,638

914,291

47

22

Thatta

Thatta

17,355

1,113,194

64

23

Умеркот

Умеркот

663,100

Федерално администрирани племенни райони

Карта

Sr. No.

Агенция

Площ (km²)

Население (1998 г.)

Плътност (хора/km²)

1

Баджаур

1,290

595,227

461

2

Khyber

2,576

546,730

212

3

Куррам

3,380

448,310

133

4

Мохманд

2,296

334,453

146

5

Северен Вазиристан

4,707

361,246

77

6

Orakzai

1,538

225,441

147

7

Южен Вазиристан

6,620

429,841

65

8

FR Банну

745

19,593

26

9

FR Дера Исмаил Хан

2,008

38,990

19

10

FR Кохат

446

88,456

198

11

FR Lakki Marwat

132

6,987

53

12

FR Пешавар

261

53,841

206

13

Резервоар FR

1,221

27,216

22

Азад Джаму и Кашмир

Карта

Sr. No.

Област

Площ (km²)

Население (1998 г.)

Плътност (хора/km²)

1

Музафарабад

1642

615,000

375

2

Hattian

854

225,000

263

3

Neelum

3,621

171,000

47

4

Мирпур

1,010

419,000

415

5

Бхимбер

1,516

401,000

265

6

Котли

1,862

746,000

401

7

Пунч

855

524,000

613

8

Bagh

1,368

351,000

456

9

Хавели

598

138,000

231

10

Sudhnati

569

278,000

489

Гилгит-Балтистан

Карта

Sr. No.

Област

Площ (km²)

Население (1998 г.)

1

Ghanche

6,400

88,366

2

Скарду

15,000

214,848

3

Astore

8,657

71,666

4

Diamer

10,936

131,925

5

Ghizer

9,635

120,218

6

Гилгит

1155

243,324

7

Хунза-Нагар

25,145

165,355

Преди 2001 г.

Карта на пакистанските окръзиZoom
Карта на пакистанските окръзи

Въпроси и отговори

В: Кои са провинциите на Пакистан?


О: Провинциите на Пакистан са Гилгит-Балтистан, Азад Джаму и Кашмир, ФАТА, Белуджистан, Пенджаб, Синд и Хайбер Пахтунхва.

В: Кои държави граничат с Пакистан?


О: Афганистан, Иран, Китай и Индия граничат с Пакистан.

Въпрос: Арабско море ли е част от границите на Пакистан?


О: Да, Арабско море е част от границите на Пакистан.

В: Колко провинции има Пакистан?


О: В Пакистан има общо седем провинции: Гилгит-Балтистан, Азад Джаму и Кашмир, ФАТА, Белуджистан, Пенджаб, Синд и Хайбер Пахтунхва.

Въпрос: Какво е съкращението за ИКТ?


О: ICT е съкращение от Islamabad Capital Territory (столична територия Исламабад).

В: Граничи ли Индия с други държави освен с Пакистан?


О: Да, Индия граничи и с Бангладеш на изток, както и с Непал и Бутан на север.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3