Колориметър — как работи, законът на Беер и приложения
Колориметърът: как измерва абсорбция и концентрация по закона на Беер и практични приложения в химията, медицината и екологията — научете принципа и използването му.
Колориметърът е устройство, използвано за измерване на цветовете или колориметрия. Той измерва абсорбцията на светлина с различна дължина на вълната в разтвор. Той може да се използва за измерване на концентрацията на известно разтворено вещество.
Различните химични вещества поглъщат светлина с различна дължина на вълната. Когато концентрацията на разтвореното вещество е по-висока, то поглъща повече светлина с определена дължина на вълната. Това е известно като закон на Беер-Ламберт.
Как работи колориметърът
Основните компоненти на един колориметър са:
- Източник на светлина — обикновено лампа (например ултра-виолетова, видима или бяла) или LED, която излъчва светлина към пробата.
- Филтър или монохроматор — селектира желаната дължина на вълната (цвета), при която ще се измерва поглъщането.
- Кювета с пробата — съд с прозрачен прозорец (обикновено пълен с 1 cm път на светлината), в който се поставя анализираният разтвор.
- Детектор — улавя светлината, преминала през пробата (интензитет I) и я превръща в електричен сигнал.
- Електроника и дисплей — изчислява и показва резултата като предимно трансмитанс (процент преминала светлина) или абсорбция (A).
Често се използват два основни вида измервания:
- Трансмитанс (T) — отношение на интензитета на светлината след пробата (I) към първоначалния интензитет (I0): T = I / I0.
- Абсорбция (A) — логаритмично преобразувание на трансмитанса: A = −log10(T). Абсорбцията е пропорционална на концентрацията според закона на Беер-Ламберт.
Закон на Беер-Ламберт
Законът описва връзката между абсорбцията и концентрацията при определена дължина на вълната:
A = ε · l · c
- където A е абсорбцията,
- ε (епсилон) е моларният коефициент на поглъщане (моларна екстинкционна коэфициент, L·mol⁻¹·cm⁻¹),
- l е оптичният път (обикновено в cm, често 1 cm),
- c е концентрацията на анализираното вещество (mol·L⁻¹).
Оттук, ако ε и l са известни, концентрацията може да се изчисли като c = A / (ε·l). На практика често се използва калибрационна крива (абсорбция срещу известна концентрация), за да се определи концентрацията на неизвестна проба.
Практическа процедура и калибриране
- Подгответе чиста кювета и проба; избегнете пръстови отпечатъци и въздушни мехурчета.
- Измерете нулата (бланка) с разтворител или референтен разтвор, който не съдържа аналит.
- Изберете подходяща дължина на вълната — тази, при която веществото има максимално поглъщане (λmax).
- Направете серия от стандартни разтвори с известни концентрации и измерете тяхната абсорбция.
- Постройте калибрационна крива (A спрямо c). При линейна зависимост използвайте правата за определяне на концентрацията на неизвестни проби.
Приложения
- Анализ на водни проби — измерване на нитрати, фосфати, замърсители и др.
- Клинична химия — изследване на компоненти в кръв или урина (напр. холестерол, глюкоза при някои методи).
- Хранителна индустрия — контрол на оцветители, качество и стабилност на продуктите.
- Химическа и фармацевтична промишленост — оценка на концентрации и чистота.
- Образование — лесен и наочен лабораторен инструмент за демонстрации на оптични закони и аналитични методи.
Разлики спрямо спектрофотометъра
Колориметрите обикновено използват фиксиран филтър или малък набор от филтри за избрани дължини на вълните и са по-евтини и по-прости. Спектрофотометърът използва монохроматор и може да измерва през широк диапазон и да даде пълен спектър, което го прави по-гъвкав и прецизен при определяне на λmax и при по-сложни анализи.
Ограничения и източници на грешки
- Законът на Беер-Ламберт е валиден в ограничен интервал на концентрациите; при много високи концентрации се наблюдават отклонения.
- Разсейване на светлината (частици, мътност) и странични реакции могат да доведат до грешни резултати.
- Строга чистота на кюветите и правилна подготовка на бланката са критични.
- Странна светлина, неправилно подбран филтър или спектрална ширина на филтъра могат да повлияят измерването.
Практически съвети
- Работете в линейния диапазон на уреда — при нужда разредете пробите.
- Проверявайте калибрацията редовно и използвайте контролни разтвори.
- Записвайте температурата, тъй като някои реакции и абсорбционни характеристики зависят от нея.
Колориметрията и измерванията по законa на Беер-Ламберт са основен инструмент в аналитичната химия — проста, бърза и често достатъчно прецизна техника за количествено определяне на вещества в различни среди.
Различни части
Най-важните части на колориметъра са:
- източник на светлина, който обикновено е обикновена лампа с нажежаема жичка.
- бленда, която може да се регулира
- набор от филтри в различни цветове
- детектор, който измерва светлината, преминала през разтвора.
Филтри
Използват се различни филтри, за да се избере дължината на светлинната вълна, която разтворът поглъща в най-голяма степен. Това прави колориметъра по-точен. Разтворите обикновено се поставят в стъклени или пластмасови кювети. Обикновено използваните дължини на вълните са между 400 и 700 нанометра. Ако е необходимо да се използва ултравиолетова светлина (под 400 нанометра), тогава лампата и филтрите трябва да се сменят.
Изход
Изходните данни на колориметъра могат да бъдат показани в графики или таблици, с помощта на аналогов или цифров измервателен уред. Данните могат да се отпечатат на хартия или да се съхранят в компютър. Изходните данни могат да бъдат показани като пропускливост (линейна скала от 0 до 100 %) или като абсорбция (логаритмична скала от нула до безкрайност). Полезният обхват на скалата за абсорбция е от 0 до 2, но е желателно да се поддържа в рамките на 0 до 1, тъй като над 1 резултатите стават ненадеждни поради разсейване на светлината. Таблицата за преобразуване на трансмитанция и абсорбция може да се види тук[1].
| Лабораторно оборудване | |
| Оборудване | Агарова плака - Аспиратор - Горелка на Бунзен - Калориметър - Колориметър - Центрофуга - Кондензатор - Аспиратор - Микроскоп - Микротитърна плака - Устройство за четене на плаки - Ротационен изпарител - Спектрофотометър - Термометър - Вихров миксер - Статичен миксер |
| Флакони | Колба на Ерленмайер - Колба на Флоренция - Волюметрична колба - Колба на Бюхнер |
| Други | |
Въпроси и отговори
В: Какво представлява колориметърът?
О: Колориметърът е устройство, използвано за измерване на цветовете, или колориметрия.
В: Как се измерва цвят с колориметър?
О: Колориметърът измерва поглъщането на светлина с различна дължина на вълната в разтвор.
В: За какво може да се използва колориметърът?
О: Колориметърът може да се използва за измерване на концентрацията на известно разтворено вещество.
В: Как химичните вещества влияят на поглъщането на светлината?
О: Различните химични вещества поглъщат светлина с различна дължина на вълната. Когато концентрацията на разтвореното вещество е по-висока, то поглъща повече светлина с определена дължина на вълната.
В: Какво представлява законът на Беер-Ламберт?
О: Законът на Беер-Ламберт гласи, че когато концентрацията на разтвореното вещество е по-висока, то поглъща повече светлина с определена дължина на вълната.
В: Как това се отнася до използването на колориметър?
О: Законът на Беер-Ламбер може да се използва за определяне на това колко светлина ще бъде абсорбирана от различни концентрации на разтворени вещества при измерване с колориметър.
В: Какъв вид информация може да се получи от използването на колориметър?
О: С помощта на колориметър може да се получи информация за абсорбцията и нивата на концентрация на светлина с различна дължина на вълната в разтвори, съдържащи известни разтвори.
обискирам