Епруветка — определение, видове и приложения в лабораторната практика

Епруветка: видове, характеристики и приложения в лабораторната практика — практично ръководство за избор, употреба и безопасно съхранение на проби.

Епруветката е вид лабораторен стъклен съд, съставен от стъклена тръба с дължина, подобна на пръст, отворена отгоре, обикновено със заоблен ръб в горната част и заоблено дъно във формата на буквата "U".

Размерът им варира от няколко до няколко сантиметра, а диаметърът им е от няколко милиметра до няколко сантиметра. Те са проектирани така, че да позволяват лесно нагряване на пробите, да се държат в пламък и често са изработени от устойчиви на разширяване стъкла, като боросиликатно стъкло (познато под търговски наименования като Pyrex и Kimax).

Епруветките често се предпочитат пред чашите, когато трябва да се обработват и/или съхраняват множество малки химични или биологични проби.

Вакутейнърът е вид епруветка, която може да се използва както за събиране, така и за съхранение на кръв.

Материали и конструкция

Епруветките могат да бъдат изработени от различни материали в зависимост от предназначението:

• Боросиликатно стъкло (напр. Pyrex, Kimax) — устойчиво на термичен шок и химическо атакуване; подходящо за нагряване и повторна употреба.
• Сода-варово стъкло — по-евтино, но по-малко устойчиво на температурни промени.
• Пластмаси — често използвани за еднократна употреба: полипропилен (PP) е химически устойчив и подходящ за центрофугиране и автоклавиране; полистирен (PS) е оптично прозрачен, но не е устойчив на органични разтворители; полиетилен (PE) и полиетилентерефталат (PET) също намират приложение в някои видове епруветки.

Основни видове епруветки

• Класическа (тестова) епруветка — с U-образно или заоблено дъно, различни диаметри и дължини (напр. 10×75 mm, 13×100 mm и др.), за химични реакции и нагряване.
• Четящи (boiling) тръби — по-големи и по-устойчиви на нагряване, използвани при кипене и термични реакции.
• Културни тръби — използват се при микробиология; често имат плоско или заоблено дъно и могат да се запечатват с тапа или памучен запушал.
• Микроепруветки (PCR тръби) — с обем 0.2–0.5 mL, използвани за полимеразни верижни реакции; често са еднократни и направени от полипропилен.
• Микроцентрофужни тръби — 1.5–2.0 mL, с конусовидно дъно и капачка, за спиночни процедури и проби с малък обем.
• Центрофужни конусни тръби — 15 mL и 50 mL, предназначени за центрофугиране при високи RCF; обикновено пластмасови с винтова капачка.
• Криоепруветки (cryovials) — за съхранение при много ниски температури; имат устойчиви на замръзване капачки и често силиконово уплътнение.
• Вакутейнъри (Vacutainer) — вакуумни епруветки за кръвни проби с различни добавки (антикоагуланти, гел за разделяне); вариират по капачки (цветни коркове указващи вида добавка).

Форми и размери

Формите влияят на потреблението: заобленото дъно осигурява равномерно нагряване и по-добро размесване, а плоското дъно улеснява съхранението върху повърхности. Диаметърът и дължината определят обема и приложимостта — от микроепруветки (0.2 mL) до големи центрофужни тръби (50 mL).

Капачки и запечатване

Епруветките могат да имат различни начини на затваряне:

• тапи от гума или силикон — за временно запечатване и инжектиране;
• винтови капачки — осигуряват по-добра херметичност, използват се при съхранение и центрофугиране;
• кръцнати (crimp) капачки — при газови или аналитични приложения;
• липса на капачка — при нагряване в пламък или при култивиране въздухообмен.

Приложения в лабораторната практика

• смесване и нагряване на реактиви;
• изпитване на химични реакции и наблюдение на промени (цветови, газообразуване, утаяване);
• събиране и съхранение на биологични проби (кръв, серум, клетъчни суспензии);
• култивиране на микроорганизми (при стерилни условия);
• центрофугиране и разделяне на фази (с конусни тръби);
• молекулярни техники — PCR, екстракции, транскрипции (с микроепруветки и микроплаки);
• криосъхранение на клетки или проби при ниски температури (криоепруветки).

Стерилизация и почистване

Методи:

• Автоклавиране — подходящо за боросиликатни стъклени и някои полипропиленови епруветки (в зависимост от производителя); обикновено 121 °C при 15 psi за 15–20 минути.
• Суха стерилизация — при високи температури (200 °C), използва се за устойчиви стъклени съдове.
• Химическа дезинфекция — етилен оксид, пероксид, 70% етанол или разтвори на отбеливащи агенти за нежелани биопроби; следват указания за време на експозиция и отмиване.
• Почистване — мек детергент, четки и обилно изплакване; избягвайте корозивни и опасни химикали, освен при специални протоколи.

Важно: някои пластмасови епруветки не понасят автоклав или определени разтворители — винаги проверявайте спецификациите на производителя.

Безопасност при работа

• не нагрявайте плътно затворена епруветка — вътрешното налягане може да доведе до експлозия;
• използвайте предпазни очила и ръкавици при работа с корозивни, токсични или биологично опасни проби;
• балансирайте центрофугата правилно и използвайте подходящи ротори и адаптори;
• не използвайте напукано или повредено стъкло — подмяна при първа видима повреда;
• маркирайте пробите ясно (именуване, дата, съдържание) с перманентен маркер или етикет;
• използвайте подходящи контейнери за изхвърляне на биологични и химични отпадъци съгласно институционалните правила.

Практични съвети

• за равномерно загряване използвайте щипки за епруветки и въртете леко при нагряване;
• при микропроби работете с еднократни стерилни епруветки, за да намалите риска от контаминация;
• за съхранение в хладилник/фризер използвайте епруветки с подходящо уплътнение и материал, устойчив на ниски температури;
• за прецизни аналитични измервания използвайте специализирани, сертифицирани съдове и следвайте методиката;
• преди повторна употреба на стъклени епруветки се уверете, че са напълно почистени и стерилни.

Заключение

Епруветката е основен инструмент в лабораторната практика поради простата си форма, универсалността и възможността за различни материали и дизайни. Изборът на подходящ вид, материал и методи за почистване/стерилизация зависи от конкретните експерименти и изисквания за безопасност. Спазването на добри лабораторни практики — правилно затваряне, маркиране, балансиране на центрофуги и защита при нагряване — гарантира надеждни резултати и намалява риска от инциденти.

Въпроси и отговори

В: Какво е епруветка?

В: Какъв е диапазонът на размерите на епруветките?

В: Защо епруветките се правят от стъкла, устойчиви на разширяване?

Въпрос: Кога епруветките често се предпочитат пред чашите?

В: Какво представляват вакутейнерите?

В: Какви са характеристиките на вакутейнера?

В: Едно и също нещо ли са епруветките и вакутейнерите?

Търсене по буква