Хондрофорите или порпидите са малка и необичайна група хидрозои. Те са от семейство Porpitidae.

Всички те живеят на повърхността на открития океан и представляват колонии от месоядни, свободно плаващи хидроиди. Начинът им на живот в планктона е подобен на този на пелагичните медузи.

Хондрофорите изглеждат като един организъм, но са кооперативи от полипи — множество специализирани зооиди, които изпълняват различни функции (плуване и плаваемост, улавяне на храна, храносмилане и размножаване).

Най-познатите членове на семейство Porpitidae са синьото копче (Porpita porpita) и ветроходната матроска (Velella velella).

Морфология и устройство

Хондрофорите представляват плосък, понякога леко изпъкнал плаващ диск или плаваща плочка, към която са прикрепени множество зооиди. Основните типове зооиди са:

  • плувни или опорни зооиди — образуват плаващата структура (пневматофор или хитинизирана плака), която държи колонията на повърхността;
  • гистро- или гастрозооиди — отговарят за храненето и храносмилането;
  • рахто- или дактилазоиди — дълги нишковидни структури с нематоцисти (ужилващи клетки), които улавят плячката;
  • гONOзоиди — специализирани за размножаване и производство на малки медузоидни форми или гамети.

Начин на живот и хранене

Порпидите са хищници: улавят дребен планктон и ракообразни с помощта на ужилващите си клетки (нематоцисти), намиращи се по дактилазоидите. Част от хранителните нужди могат да се допълват и чрез симбиоза със зооксантели (фотосинтетични микроорганизми), които живеят в тъканите на някои индивиди и осигуряват допълнителна енергия.

Размножаване и жизнен цикъл

Колониите се размножават както вегетативно (размножаване чрез разклоняване и образуване на нови зооиди в рамките на колонията), така и полово. Гонозооидите могат да произвеждат малки медузоидни форми или гамети; оплодените яйцеклетки дават начало на свободноплаващи ларви, които се развиват в нови колонии.

Разпространение и масови изхвърляния

Порпидите се срещат в топли и умерени морета по целия свят, често в открито море. При силни ветрове и течения те често се изхвърлят по плажовете на големи групи — явление, известно от наблюденията на ветроходната матроска («by-the-wind sailor»). Масовите „прибивания“ могат да привличат вниманието на плажуващите, но обикновено са временно явление и не представляват постоянна опасност за екосистемата.

Хищници и взаимоотношения

Няколко вида сухоземни и морски животни се хранят с порпиди. Наред с дребни риби, сред известните природни врагове са голи охлюви от родове като Glaucus, които събират нематоцисти от плячката и ги използват в собствената си защита. Някои морски птици и костенурки също могат да консумират тези колонии.

Опасност за хората и първа помощ

Жилещите клетки на Porpita и Velella обикновено са слабо болезнени за човека; повечето контакти предизвикват лека реакция — зачервяване и сърбеж. В редки случаи може да се появи по-силна алергична реакция.

  • Първа помощ: изплакнете засегнатото място със солена вода (не със сладка вода), отстранете внимателно прикрепените частици с ръкавица или пинсета и приложете охлаждащ компрес. При силна болка, затруднено дишане или разпространена кожна реакция потърсете медицинска помощ.

Разлики между Porpita и Velella

  • Porpita porpita (синьо копче) — обикновено има кръгла, плоска „копчеобразна“ плака и дълги дактилазоиди около ръба; изглежда като малко синьо дисково образувание на повърхността.
  • Velella velella (ветроходната матроска) — притежава плоска, плаваща кутийка със ситен въздушен джоб и малък вертикален „плавник“ или платно (парус), което я придвижва по вятъра; често се събира на вятърните ръбове и пристига на плажовете на големи групи.

В заключение, хондрофорите са интересни пелагични колонии, които играят своята роля в океанския планктонен свят — както като хищници на дребни организми, така и като плячка на други морски видове. Тяхната видима и понякога масова поява на повърхността прави тези организми лесно забележими за наблюдателите по бреговете.