Хондрофори (Porpitidae) — пелагични колонии хидроиди: синьо копче и Velella
Хондрофори (Porpitidae) — уникални пелагични колонии хидроиди: синьо копче и Velella — плаващи кооперативи, които впечатляват с форма, поведение и морска екология.
Хондрофорите или порпидите са малка и необичайна група хидрозои. Те са от семейство Porpitidae.
Всички те живеят на повърхността на открития океан и представляват колонии от месоядни, свободно плаващи хидроиди. Начинът им на живот в планктона е подобен на този на пелагичните медузи.
Хондрофорите изглеждат като един организъм, но са кооперативи от полипи — множество специализирани зооиди, които изпълняват различни функции (плуване и плаваемост, улавяне на храна, храносмилане и размножаване).
Най-познатите членове на семейство Porpitidae са синьото копче (Porpita porpita) и ветроходната матроска (Velella velella).
Морфология и устройство
Хондрофорите представляват плосък, понякога леко изпъкнал плаващ диск или плаваща плочка, към която са прикрепени множество зооиди. Основните типове зооиди са:
- плувни или опорни зооиди — образуват плаващата структура (пневматофор или хитинизирана плака), която държи колонията на повърхността;
- гистро- или гастрозооиди — отговарят за храненето и храносмилането;
- рахто- или дактилазоиди — дълги нишковидни структури с нематоцисти (ужилващи клетки), които улавят плячката;
- гONOзоиди — специализирани за размножаване и производство на малки медузоидни форми или гамети.
Начин на живот и хранене
Порпидите са хищници: улавят дребен планктон и ракообразни с помощта на ужилващите си клетки (нематоцисти), намиращи се по дактилазоидите. Част от хранителните нужди могат да се допълват и чрез симбиоза със зооксантели (фотосинтетични микроорганизми), които живеят в тъканите на някои индивиди и осигуряват допълнителна енергия.
Размножаване и жизнен цикъл
Колониите се размножават както вегетативно (размножаване чрез разклоняване и образуване на нови зооиди в рамките на колонията), така и полово. Гонозооидите могат да произвеждат малки медузоидни форми или гамети; оплодените яйцеклетки дават начало на свободноплаващи ларви, които се развиват в нови колонии.
Разпространение и масови изхвърляния
Порпидите се срещат в топли и умерени морета по целия свят, често в открито море. При силни ветрове и течения те често се изхвърлят по плажовете на големи групи — явление, известно от наблюденията на ветроходната матроска («by-the-wind sailor»). Масовите „прибивания“ могат да привличат вниманието на плажуващите, но обикновено са временно явление и не представляват постоянна опасност за екосистемата.
Хищници и взаимоотношения
Няколко вида сухоземни и морски животни се хранят с порпиди. Наред с дребни риби, сред известните природни врагове са голи охлюви от родове като Glaucus, които събират нематоцисти от плячката и ги използват в собствената си защита. Някои морски птици и костенурки също могат да консумират тези колонии.
Опасност за хората и първа помощ
Жилещите клетки на Porpita и Velella обикновено са слабо болезнени за човека; повечето контакти предизвикват лека реакция — зачервяване и сърбеж. В редки случаи може да се появи по-силна алергична реакция.
- Първа помощ: изплакнете засегнатото място със солена вода (не със сладка вода), отстранете внимателно прикрепените частици с ръкавица или пинсета и приложете охлаждащ компрес. При силна болка, затруднено дишане или разпространена кожна реакция потърсете медицинска помощ.
Разлики между Porpita и Velella
- Porpita porpita (синьо копче) — обикновено има кръгла, плоска „копчеобразна“ плака и дълги дактилазоиди около ръба; изглежда като малко синьо дисково образувание на повърхността.
- Velella velella (ветроходната матроска) — притежава плоска, плаваща кутийка със ситен въздушен джоб и малък вертикален „плавник“ или платно (парус), което я придвижва по вятъра; често се събира на вятърните ръбове и пристига на плажовете на големи групи.
В заключение, хондрофорите са интересни пелагични колонии, които играят своята роля в океанския планктонен свят — както като хищници на дребни организми, така и като плячка на други морски видове. Тяхната видима и понякога масова поява на повърхността прави тези организми лесно забележими за наблюдателите по бреговете.
Структура
Хондрофорите може да приличат на медузи, но всъщност не са. Подобно на сифонофорите те не са едно животно. Те са колония от клонинги, генетично идентични зооиди. Тези зооиди са малки, силно модифицирани индивидуални полипи. Макар че структурно приличат на други мекотели, зооидите не живеят самостоятелно: те са прикрепени един към друг. Оцеляването на всеки вид зооид зависи от другите, които правят това, което той не може да прави сам.
Този вид устройство се среща и при сифонофорите: португалският военен човек. Те са еволюирали независимо и са класифицирани в различни разреди.
Вкаменелости
От мисисипски пластове в североизточната част на Кентъки е намерен рядък фосил с меко тяло. Той е интерпретиран като хондрофоринов плавател. Произходът на групата вероятно е през неопротерозойската епоха, преди около 650-540 милиона години.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват хондрофорите?
О: Хондрофорите са малка и необичайна група хидрозоиди, които са от семейство Porpitidae.
В: Къде живеят хондрофорите?
О: Хондрофорите живеят на повърхността на открития океан.
В: Каква е диетата на хондрофорите?
О: Хондрофорите са месоядни и се хранят, като улавят плячка във водата.
В: Хондрофорите са единични организми?
О: Не, хондрофорите изглеждат като един организъм, но са кооперативи от полипи.
В: Кой е най-познатият член на семейство Porpitidae?
О: Най-познатите членове на семейство Porpitidae са синьото копче (Porpita porpita) и морякът на вятъра (Velella velella).
В: Какъв е начинът на живот на хондрофорите в планктона?
О: Начинът на живот на хондрофорите в планктона е подобен на този на пелагичните медузи.
В: Зависими ли са хондрофорите от някакво конкретно местообитание?
О: Да, хондрофорите са зависими от повърхностните води на открития океан като местообитание.
обискирам