Детска сексуална експлоатация: дефиниция, форми и международно право

Разкриване на детската сексуална експлоатация: дефиниции, форми, международно право и мерки за защита и превенция срещу трафик, проституция и детска порнография.

Автор: Leandro Alegsa

29-09-2025 23:47

Детската проституция е термин за деца, които работят като проститутки. Това са деца, на които се плаща, за да извършват сексуални действия, или на които се дават други материални облаги вместо пари (например играчки или храна). Значението на понятието "детска проститутка" варира между юрисдикциите, но в повечето закони с термин "деца" се обозначават лица под 18-годишна възраст. В повечето случаи не детето е този, който печели от подобна дейност, а друго лице — сводник или лице, което злоупотребява с детето. Такива лица могат да организират, улесняват или да печелят от експлоатацията на детето, включително чрез сделки за размена или принуда.

Форми на сексуалната експлоатация на деца

Детската проституция е част от по-широкия феномен на сексуалната експлоатация на деца с търговска цел (CSEC). Тя може да приема различни форми, сред които:

Улична експлоатация — деца, принудени или подтиквани да предлагат сексуални услуги на открити места.
Експлоатация в заведения — използване на деца в барове, хотели, масажни салони или други места за предоставяне на сексуални услуги.
Онлайн експлоатация — набиране, склоняване, изнудване или показване на деца в интернет чрез чатове, социални мрежи, видеоразговори, live-стрийминг и записване на сексуално съдържание (включително детска порнография).
Секс-туризъм — лицата, които пътуват за да търсят сексуални контакти с деца; това също е форма на детска проституция.
Трафик за сексуални цели — преместване или задържане на деца с цел сексуална експлоатация, често включващо фалшиви обещания, принуда или купуване/продаване.
Насилствено или принудително предоставяне на сексуални услуги — включително случаи, когато децата са третирани като собственост или са подлагани на физическо насилие и заплахи.
„Survival sex“ — търговски сексуални услуги, предоставяни от деца в замяна на базови нужди (храна, подслон, дрехи).

Международни и правни рамки

Международното право третира детската проституция като сериозно нарушение на правата на детето. Важни международни инструменти включват:

Конвенцията за най-тежките форми на детски труд (Конвенция № 182) на Международната организация на труда (МОТ) от 1999 г., която посочва, че използването, склоняването или предлагането на дете за проституция е една от най-тежките форми на детски труд. Конвенцията задължава държавите‑членки да премахнат тези практики възможно най-скоро и да предприемат мерки за защита и реинтеграция на пострадалите деца. Тази конвенция бе една от най-бързо ратифицираните в историята на МОР.
Конвенцията за правата на детето (CRC) — особено член 34, който изисква държавите да защитят децата от всички форми на сексуална експлоатация и насилие.
Допълнителни протоколи и конвенции, сред които протоколите по въпросите на трафика, употребата на деца в порнографията и други форми на експлоатация (напр. Протоколът към Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност — „Палермо“, и Допълнителния протокол към CRC за продажбата на деца, детската проституция и детската порнография).
Регионални инструменти, например Конвенцията на Съвета на Европа за защита на децата от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба (Конвенцията от Ланцароте), които изискват криминализиране, превенция и защита на жертвите.

Свързани явления

Проституцията на деца често е свързана с трафик за сексуални цели и с детската порнография. Нарастването на дигиталните платформи доведе до нови форми на експлоатация, като онлайн вербовка, изнуждаване за снимки/видеа и sextortion. Сексуалният туризъм е специфична форма, при която търсенето идва от лица, които пътуват специално за експлоатация на деца.

Причини за уязвимост

Причините, поради които деца стават обект на сексуална експлоатация, са комплексни и често взаимосвързани:

бедност и липса на икономически възможности;
семейно насилие, изоставяне или липса на социална защита;
липса на образование и възможности за работа;
дискриминация, маргинализация и експозиция по време на миграция или вътрешно разселване;
слабости в правоприлагането и корупция, които позволяват безнаказаност на извършителите;
възникване на търсене (клиенти, туризъм), което поддържа пазара за експлоатация.

Налагащи се мерки: превенция, защита и преследване

Ефективният отговор изисква координирани действия на правителствата, гражданското общество, международните организации и частния сектор:

Превенция — образование, кампании за повишаване на обществената осведоменост, икономически и социални мерки за намаляване на бедността, обучение на служители в сферата на туризма и интернет компаниите за разпознаване на случаи.
Защита на жертвите — предоставяне на безопасни подслони, здравни и психо‑социални услуги, юридическа помощ и програми за социална реинтеграция и образование.
Криминално преследване — криминализиране на всички форми на използване на деца за сексуални цели, преследване на сводници и клиенти, специализирани разследвания и международно сътрудничество при трансгранични случаи.
Подход, ориентиран към правата на детето — третиране на експлоатираните деца първо и преди всичко като жертви, а не като извършители; прилагане на принципите на поверителност и неприкосновеност при работа с деца.

Идентифициране и докладване

Професионалистите и обществеността трябва да познават признаците на експлоатация — необясними промени в поведението, липса на училище, признаци на наранявания, притежание на скъпи вещи без видим източник на доходи, контакт с възрастни, които контролират детето и др. При съмнение е важно да се направи своевременно съобщение до съответните служби (полиция, социални служби или организации за защита на децата) и да се осигури безопасността на детето.

Заключение

Детската проституция е форма на тежка експлоатация, която нарушава основни човешки права и нанася дългосрочни физически, психологически и социални щети. Борбата срещу нея изисква цялостна стратегия — законодателни мерки, ефективно прилагане, превенция чрез образование и намаляване на уязвимостите, както и адекватна помощ и възстановяване за пострадалите деца. Само чрез съвместни усилия на международно, национално и местно ниво може да се постигне реална защита и реинтеграция на потърпевшите.

Анонимна снимка на дете проститутка от 1871 г. На гърба на снимката е написано: "Мери Симпсън, на 10 или 11 години. Известна е като г-жа Бери от поне две години. Тя е бременна в четвъртия месец."

Колко са

През 1992 г. изследователят и експерт Рон О'Грейди оценява броя на децата проститутки на 1 милион.

През 2001 г. д-р Ричард Естес и д-р Нийл Алън Уайнър изчислиха, че в САЩ 162 000 бездомни младежи са жертви на сексуална експлоатация с търговска цел (СЕР), а 57 800 деца в домове (включително обществени жилища) са жертви на СЕР. Те също така изчисляват, че 30 % от младежите в приюти и 70 % от бездомните младежи са жертви на CVE в САЩ.

Една трета от уличните проститутки в САЩ са на възраст под 18 години, а петдесет процента от проститутките извън улицата са на възраст под 18 години. Проституцията извън улицата включва салони за масаж, стриптийз клубове и ескорт услуги. Според Естес и Уайнър от 12 до 14 години е средната възраст за започване на проституция на момичета под 17 години в САЩ, докато средната възраст за започване на проституция е между 11 и 13 години.

В Украйна проучване, проведено от групата "La Strada-Ukraine" през 2001-2003 г. въз основа на извадка от 106 жени, "трафикирани" от Украйна, установи, че 3 % от тях са били под 18 години, а през 2004 г. Държавният департамент на САЩ съобщи, че случаите на трафик на непълнолетни лица се увеличават.

Според оценки на неправителствени организации в Тайланд до една трета от проститутките са деца под 18 години. Проучване на Международната организация на труда относно детската проституция във Виетнам съобщава, че броят на проституиращите деца непрекъснато нараства и че децата под 18 години съставляват между 5 и 20 % от проституиращите в зависимост от географския район.

Според оценки на УНИЦЕФ във Филипините има 60 000 деца проститутки, а много от 200-те публични домове в известния град Анхелес предлагат деца за секс.

ECPAT Нова Зеландия и фондация "Спри търсенето" цитират в доклад "Характер и обхват на секс индустрията в Нова Зеландия" полицейско проучване на секс индустрията в Нова Зеландия, според което 210 деца под 18-годишна възраст са идентифицирани като продавачи на сексуални услуги, като три четвърти от тях са концентрирани в един полицейски район.

В доклада на специалния докладчик на ООН за продажбата на деца, детската проституция и детската порнография от 1996 г. се посочва, че само в Азия около един милион деца са жертви на търговията със сексуални услуги. Според Международната организация на труда проблемът е особено тревожен в Корея, Тайланд, Филипините, Шри Ланка, Виетнам, Камбоджа и Непал.

В доклад от 2006 г. на World Vision Middle East/Eastern Europe, финансиран от канадското правителство и подкрепен от шест агенции на ООН и Международната организация по миграция, се съобщава, че сексуалната експлоатация на деца, трафикът на деца и сексуалното насилие над непълнолетни се увеличават и че Русия се превръща в нова дестинация за детски секс туризъм. В доклада се допълва, че според някои проучвания приблизително 20-25% от секс работниците в Москва са непълнолетни. ^[]

В Африка и Южна Азия много страни се сблъскват с нарастващия брой на детската проституция и връзката с туризма е очевидна. Детската проституция и трафикът на деца с цел сексуална експлоатация се увеличават и в Европа, Северна Америка и Австралия.

В Рио де Жанейро градският секретар за социално подпомагане изчислява, че има 223 проституиращи деца, както момчета, така и момичета. Някои от тях са травестити. Сделките се осъществяват с посредничеството на сутеньори. Те взимат от 2 до 30 реала, което е приблизително от 1 до 15 щатски долара. Децата са на възраст между 10 и 17 години. В някои случаи семействата са замесени в проституцията.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява детската проституция?

О: Детската проституция е действие, при което се плаща на деца за сексуални действия или се разменят други неща, например играчки, в замяна на секс. В някои случаи на детето може изобщо да не се плаща и то да е принудено да проституира от насилник.

Въпрос: Кой печели пари от детска проституция?

О: Обикновено не детето печели пари от проституцията, а друго лице, например сводник или някой, който пряко злоупотребява с детето. Това лице сключва сделка директно с детето, за да получи сексуално удовлетворение.

В: Какво се казва в Конвенцията за най-тежките форми на детски труд относно детската проституция?

О: В Конвенцията за най-тежките форми на детския труд се посочва, че държавите, които са я подписали, трябва да се отърват от детската проституция възможно най-скоро. В нея се посочва също, че използването, склоняването или предлагането на дете за проституция е една от най-тежките форми на детски труд.

Въпрос: Как беше приета тази конвенция?

О: Конвенцията има един от най-бързите темпове на ратификация в историята на Международната организация на труда от 1919 г. насам.

Въпрос: Има ли връзка между CSEC и трафика на деца за сексуални цели?

О: Да, може да има връзка между сексуалната експлоатация на деца с търговска цел (CSEC) и трафика на деца за сексуални цели.

В: Сексуалният туризъм на деца също ли попада в тази категория?

О: Да, детският сексуален туризъм също попада в тази категория.

обискирам