Ал Анбар (на арабски: الأنبار; al-'Anbār или Anbar) е западен регион на Ирак. Най-голямата по площ провинция в Ирак, тя граничи със Сирия, Йордания и Саудитска Арабия. Ал Анбар е с преобладаващо арабско и мюсюлманско сунитско население. Столицата ѝ е Ар Рамади.
Името на провинцията произлиза от арабското انبار, 'Anbār, и означава "зърнохранилища", тъй като този регион е бил основният пристанищен пункт на западните граници на Лакхмидското кралство. С този регион се свързва известният сунитски теолог Абу Ханифа ан-Нуман, който развива ханафизма, една от сунитските мадхаби (школи на мисълта).
Преди 1976 г. провинцията е известна като Рамади, а преди 1962 г. - като Дулайм.
География и природни условия
Ал-Анбар заема обширни части от Западния пустинен регион на Ирак и включва участъци от река Евфрат, която пресича провинцията и формира основната обработваема ивица земя. Районът е предимно пустинен и полупустинен с горещи, сухи лета и меки до хладки зими. По крайбрежието на Евфрат се развива земеделие (особено палмови плантации и зърнени култури), докато по-отдалечените площи са пасища и полупустинни равнини.
Административно устройство и основни населени места
Провинцията се администрира като мухафаза и включва няколко важни града и окръга. Най-големите и известни населени места са:
- Ар Рамади (столица)
- Фалуджа (Ал-Фалуджа)
- Хит (Heet)
- Анах (Anah)
- Хадита (Haditha) — близо до язовир и хидроенергийна инфраструктура
- Ал-Каим (Al-Qa'im) — граничен град към Сирия
- Рутба (Rutba) — западно пустинно селище на важни трансхемисферни пътища
Население и общество
Населението на провинцията е предимно арабско и принадлежи основно към сунитската общност. Трайни племенни структури (най-известното племе е Дулаим) продължават да играят значителна роля в местната социална организация. През последните десетилетия регионът преживя значителни миграции и вътрешното преселване поради въоръжени конфликти, което промени демографската му картина в някои райони.
Икономика
Икономиката на Ал-Анбар се основава на земеделие в долината на Евфрат, скотовъдство, търговия и — по-рядко — нефтодобив в отделни участъци. Граничните пунктове правеха региона важен маршрут за трансгранична търговия преди периода на нестабилност. Разрушения от конфликтите и нуждата от възстановяване тежат върху икономическото възстановяване и инфраструктурата.
История и съвременни конфликти
Ал-Анбар има дълга история като гранична и транзитна зона между Месопотамия и западните пустинни територии. През ХХ и началото на XXI век районът придобива стратегическо значение поради географското си разположение. По време на Иракската война (след 2003 г.) и последващите години провинцията беше арена на интензивни бойни действия, включително двубойните операции в градовете Фалуджа и Рамади. В средата на 2010-те години някои части на провинцията бяха окупирани от Ислямска държава; по-късно те бяха освободени в ход на антитерористични операции, но районът остана силно пострадал, с нужди от деминиране, възстановяване на жилища и връщане на вътрешно разселените лица.
Инфраструктура и транспорт
Главните пътни артерии, свързващи Багдад със западните граници, преминават през Ал-Анбар, което прави провинцията важен транспортен коридор. Железопътни връзки са ограничени; голяма част от финансите и услугите са концентрирани в по-големите градове по Евфрат. Войната и разрушенията нанесоха щети на мостове, пътища и водоснабдителни системи, като възстановяването върви постепенно с помощта на национални и международни програми.
Култура и забележителности
Културният живот в Ал-Анбар е повлиян от племенните традиции, ислямската религиозна практика и историята на региона. По поречието на Евфрат има археологически находки и стари селища с историческо значение, отразяващи ролята на областта като кръстопът между Близкия изток и пустинните търговски маршрути. Възстановяването на културните и образователни институции е част от усилията за социална реконструкция.
Предизвикателства и перспективи
Основните предизвикателства пред Ал-Анбар са възстановяването след въоръжени конфликти, сигурността и икономическата реинтеграция. Деминрането, реконструкцията на жилища и инфраструктурата, както и създаването на условия за връщане на вътрешно разселените лица и оживяване на икономиката остават приоритети. Провинцията има потенциал за възраждане благодарение на земеделските и граничните си позиции, но това изисква дългосрочни инвестиции и стабилна сигурност.