Капибара (Hydrochoerus hydrochaeris) — полуводен гризач от Южна Америка
Капибара — гигантски полуводен гризач от Южна Америка: факти за размери, поведение, среда и защита. Открий всичко за най-големия гризач.
Капибара (Hydrochoerus hydrochaeris) е полуводен гризач от Южна Америка. Това е най-големият жив гризач в света: възрастните индивиди обикновено тежат между 35 и 66 кг (понякога достигат до 80–100 кг), дължината на тялото е около 1–1,3 м, а височината в раменете — приблизително 50–60 см.
Капибарите са близки роднини на морските свинчета и чинчилите. Те имат масивно, цилиндрично тяло, къси крака и малка глава. Козината им е груба, кафява или червеникавокафява; при възрастните тя често е по-редка и кожата може да се изгори при силно слънце. Очите, ушите и ноздрите са разположени високо на главата, което позволява да останат над водата, докато тялото е потопено. Краката им са частично перепестени (с леко разпънати пръсти), което помага при плуване и придвижване в кални брегове. Мъжките притежават жлеза на носа (моро), която използват за маркиране на територии.
Ареал и хабитат
Капибарите са разпространени в големи части от Южна Америка — от Венецуела и Колумбия до северната част на Аржентина и Уругвай, включително басейна на Амазонка и райони с разпокъсани водни басейни. Те обитават влажни савани, реки, блата, езера и крайбрежни зони, където имат лесен достъп до вода за плуване и охлаждане.
Начин на живот и хранене
Капибарата е строго тревопасно животно. Основната й храна са треви и водни растения, но по време на засушаване може да яде и по-коратаста растителност. Хранят се главно по здрач и през нощта, но могат да пасат и през деня при облачно време. Често практикуват копрофагия (ядене на собствените си изпражнения), за да усвоят по-пълно хранителните вещества и витамините, произведени от чревната флора.
Капибарите са силно социални животни. Живеят в групи, които обикновено включват 10–20 екземпляра, но при наличие на богати ресурси групите могат да нараснат до няколко десетки или дори сто. В групата има йерархия и социално ухажване — почистване и грижа за малките. Когато усетят заплаха, капибарите често изтичат към водата и плуват, като могат да се потопят за няколко минути.
Размножаване
Размножаването може да се случва през цялата година, в зависимост от климатичните условия и наличието на храна. Гестацията продължава около 130–150 дни. Средният брой малки в приплод е 2–8, обикновено 3–4. Малките са добре развити при раждане (прецокциални) — от самото начало могат да ходят и да пасат, но остават под наблюдение на майката и групата.
Хищници и заплахи
- Основни естествени хищници: каймани, анаконди, ягуари, пуми и големи хищни птици (например орли).
- Човешки заплахи: лов за месо и кожа, загуба и разрушаване на хабитата при разширяване на земеделието и инфраструктура.
Статус и опазване
Капибарата в повечето части на ареала си е със статус "Най-малко притеснителен" (IUCN), тъй като популациите са широкораспространени и относително устойчиви. Въпреки това локални популации могат да страдат от прекомерен лов и унищожаване на водните екосистеми. В някои страни се развиват устойчиви практики за отглеждане на капибари за месо и кожа, което също може да намали натиска върху дивите популации, ако е правилно регулирано.
Взаимодействие с хората
Капибарите често са забележителни заради спокойния си характер и стават обекти на екотуризъм. В някои райони се отглеждат в плен и като необичайни домашни животни, което обаче изисква специални грижи и познания. Те имат важна роля в екосистемата като пасачи и като част от хранителните вериги в бреговите водни зони.
Интересен факт: капибарата е един от малкото бозайници, които лесно се асоциират с други видове — често около пасищата ѝ се събират птици и други тревопасни, които се възползват от разорана стопанска растителност и насекоми, притиснати от движение.
Начин на живот
Капибарите живеят в тревисти влажни зони или в близост до реки в много части на Южна Америка. Сутрин, вечер и през нощта се хранят с трева, предимно на сушата. Прекарват най-горещите часове на деня във водата. Те са добри плувци и гмуркачи. Паяжините между пръстите им помагат да плуват. Могат да задържат дъха си под вода само за около пет минути. Понякога се крият във водата много по-дълго, като само носовете им стърчат навън, за да дишат. Много хищници обичат да ги ядат. Те са любима храна на ягуари, орли, змии анаконди и много други животни.
Капибарите се хранят с растения, най-вече с трева.Бебетата им обикновено се раждат на кучила по четири наведнъж. Те могат да започнат да се хранят с трева, когато станат на около седмица, но също така продължават да се хранят от майките си и дори от други възрастни женски, докато навършат около четири месеца. Живеят на големи групи, обикновено по 10-30 капибари заедно. Някои групи са имали дори 100 капибари. Те разговарят помежду си, като използват много звуци: щракане, ръмжене, свиркане и лай.
Опазване и контакт с хора
Капибарите не са застрашени от изчезване. Популацията им е стабилна, не се увеличава или намалява значително. Понякога хората ядат капибари. Те се ловуват за месо, а понякога се отглеждат във ферми. Освен това твърдата им кожа понякога се използва за производство на висококачествена кожа, особено за ръкавици.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява капибара?
О: Капибара е полуводен гризач от Южна Америка, близък до морските свинчета и чинчилите.
В: Колко тежи една възрастна капибара?
А: Една възрастна капибара тежи около 55 кг или 100 фунта.
В: Какъв е размерът на капибара?
О: Здравото тяло на капибара е дълго около метър или 3 фута, а рамото ѝ е на височина около 60 сантиметра или около два фута от земята.
В: Какъв е цветът на козината на капибара?
О: Козината на капибара е кафява или червеникавокафява.
В: Как капибарите предпазват очите, ушите и ноздрите си, когато плуват?
О: Очите, ушите и ноздрите на капибарите са разположени високо на главата им, така че лесно могат да се задържат над водата, когато капибарата плува.
В: Мъжките или женските капибари са по-големи и по-тежки?
О: Женските обикновено са по-големи и по-тежки от мъжките.
В: Какво се случва с козината на капибарите, когато остареят?
О: Когато остареят, козината на капибарите е тънка и кожата им може лесно да изгори от слънцето.
обискирам