Капибара (Hydrochoerus hydrochaeris) е полуводен гризач от Южна Америка. Това е най-големият жив гризач в света: възрастните индивиди обикновено тежат между 35 и 66 кг (понякога достигат до 80–100 кг), дължината на тялото е около 1–1,3 м, а височината в раменете — приблизително 50–60 см.

Капибарите са близки роднини на морските свинчета и чинчилите. Те имат масивно, цилиндрично тяло, къси крака и малка глава. Козината им е груба, кафява или червеникавокафява; при възрастните тя често е по-редка и кожата може да се изгори при силно слънце. Очите, ушите и ноздрите са разположени високо на главата, което позволява да останат над водата, докато тялото е потопено. Краката им са частично перепестени (с леко разпънати пръсти), което помага при плуване и придвижване в кални брегове. Мъжките притежават жлеза на носа (моро), която използват за маркиране на територии.

Ареал и хабитат

Капибарите са разпространени в големи части от Южна Америка — от Венецуела и Колумбия до северната част на Аржентина и Уругвай, включително басейна на Амазонка и райони с разпокъсани водни басейни. Те обитават влажни савани, реки, блата, езера и крайбрежни зони, където имат лесен достъп до вода за плуване и охлаждане.

Начин на живот и хранене

Капибарата е строго тревопасно животно. Основната й храна са треви и водни растения, но по време на засушаване може да яде и по-коратаста растителност. Хранят се главно по здрач и през нощта, но могат да пасат и през деня при облачно време. Често практикуват копрофагия (ядене на собствените си изпражнения), за да усвоят по-пълно хранителните вещества и витамините, произведени от чревната флора.

Капибарите са силно социални животни. Живеят в групи, които обикновено включват 10–20 екземпляра, но при наличие на богати ресурси групите могат да нараснат до няколко десетки или дори сто. В групата има йерархия и социално ухажване — почистване и грижа за малките. Когато усетят заплаха, капибарите често изтичат към водата и плуват, като могат да се потопят за няколко минути.

Размножаване

Размножаването може да се случва през цялата година, в зависимост от климатичните условия и наличието на храна. Гестацията продължава около 130–150 дни. Средният брой малки в приплод е 2–8, обикновено 3–4. Малките са добре развити при раждане (прецокциални) — от самото начало могат да ходят и да пасат, но остават под наблюдение на майката и групата.

Хищници и заплахи

  • Основни естествени хищници: каймани, анаконди, ягуари, пуми и големи хищни птици (например орли).
  • Човешки заплахи: лов за месо и кожа, загуба и разрушаване на хабитата при разширяване на земеделието и инфраструктура.

Статус и опазване

Капибарата в повечето части на ареала си е със статус "Най-малко притеснителен" (IUCN), тъй като популациите са широкораспространени и относително устойчиви. Въпреки това локални популации могат да страдат от прекомерен лов и унищожаване на водните екосистеми. В някои страни се развиват устойчиви практики за отглеждане на капибари за месо и кожа, което също може да намали натиска върху дивите популации, ако е правилно регулирано.

Взаимодействие с хората

Капибарите често са забележителни заради спокойния си характер и стават обекти на екотуризъм. В някои райони се отглеждат в плен и като необичайни домашни животни, което обаче изисква специални грижи и познания. Те имат важна роля в екосистемата като пасачи и като част от хранителните вериги в бреговите водни зони.

Интересен факт: капибарата е един от малкото бозайници, които лесно се асоциират с други видове — често около пасищата ѝ се събират птици и други тревопасни, които се възползват от разорана стопанска растителност и насекоми, притиснати от движение.