Camera obscura

Откриване и произход

Първото споменаване и откриване на принципите на камерата с дупчица, предшественик на камерата обскура, принадлежи на Моци (470-390 г. пр.н.е.), китайски философ и основател на мохизма. По-късно Аристотел (384-322 г. пр. Хр.) разбира оптичния принцип на камерата с дупчици. Той е наблюдавал формата на полумесец на частично затъмнено слънце, прожектирана на земята през дупките на сито, и пролуките между листата на плоско дърво.

Първата камера обскура е построена по-късно от иракски учен на име Абу Али ал-Хасан Ибн ал-Хайтам, роден в Басра (965-1039 г.), известен на Запад като Алхасен или Алхазен, който провежда практически опити в областта на оптиката в своята "Книга за оптиката".

В различните си експерименти Ибн ал-Хайтам използва термина "ал-Байт ал-Мулим" (на арабски: البيت المظلم), преведен на български като тъмна стая. В експеримента, който предприема, за да установи, че светлината се движи във времето и със скорост, той казва: "Ако дупката е била покрита със завеса и завесата е била свалена, светлината, пътуваща от дупката до отсрещната стена, ще изразходва време." Той повтаря същия опит, когато установява, че светлината се движи по права линия. Най-открояващият се експеримент, който наистина въвежда камерата обскура, е при изследванията му на полулунната форма на образа на Слънцето по време на затъмнения, която той наблюдава на стената срещу малък отвор, направен в капака на прозореца. В известното си есе "За формата на затъмнението" (Maqālah fī Sura al-Kosūf) (араб: مقالة في صورةالكسوف) той коментира наблюдението си: "Образът на слънцето по време на затъмнението, освен ако то не е пълно, показва, че когато светлината му преминава през тесен кръгъл отвор и се отразява върху плоскост, противоположна на отвора, тя придобива формата на лунен сърп".

При експеримента си със слънчевата светлина той разширява наблюденията си върху проникването на светлината през дупката и стига до заключението, че когато слънчевата светлина достигне и проникне през дупката, тя образува конична форма в точките, които се срещат в дупката, като по-късно образува друга конична форма, обратна на първата, на отсрещната стена в тъмната стая. Това се случва, когато слънчевата светлина се отклонява от точката "ﺍ", докато достигне отвора "ﺏﺤ" и се проектира през него върху екрана в светещата точка "ﺩﻫ". Тъй като разстоянието между отвора и екрана е незначително в сравнение с разстоянието между отвора и слънцето, отклонението на слънчевата светлина след преминаване през отвора трябва да е незначително. С други думи, "ﺏﺤ" трябва да е приблизително равно на "ﺩﻫ". Наблюдава се обаче, че то е много по-голямо от "ﻙﻁ" Когато пътищата на лъчите, които образуват крайните точки на "ﻙﻁ", се проследят в обратна посока, се установява, че те се срещат в точка извън отвора и след това отново се разминават към слънцето, както е показано на фигура 1. Това наистина е първото точно описание на явлението Camera Obscura.

Казано на езика на фотоапарата, светлината прониква в помещението през отвора, като предава с него обекта(ите), обърнат(и) към него. Обектът се появява пълноцветен, но обърнат с главата надолу върху прожекционния екран/стена срещу отвора в тъмната стая. Обяснението е, че светлината се движи по права линия и когато някои от лъчите, отразени от ярък обект, преминат през малък отвор в тънък материал, те не се разпръскват, а се пресичат и се оформят като обърнато изображение върху плоска бяла повърхност, която се държи успоредно на отвора. Иб Ал-Хайтам установява, че колкото по-малка е дупката, толкова по-ясна е картината.

Макар че и камерата с дупчица, и камерата обскура се приписват на Ибн ал-Хайтам, камерата обскура е описана за първи път от Аристотел, който пръв описва как се формира образът на окото, използвайки камерата обскура като аналогия. Алхазен заявява (в латинския превод) и по отношение на camera obscura: "Et nos non inventimus ita", ние не сме измислили това.

Наблюденията на Алхасен върху поведението на светлината през дупчица

Туристически атракции

Някои камери са построени като туристически атракции, често под формата на голяма камера във висока сграда, която може да бъде затъмнена, така че "живата" панорама на външния свят да се прожектира върху хоризонтална повърхност чрез въртяща се леща. Макар че до наши дни са оцелели само няколко такива, примери могат да бъдат открити на следните места:

• Единбург в Шотландия - Вижте сайта на Camera Obscura
• Йоханесбург в Южна Африка
• Претория в Южна Африка
• Кейптаун в Южна Африка
• Лисабон и Тавира в Португалия
• Санта Моника в Калифорния
• Лос Анджелис в обсерваторията Грифит
• Сан Франциско в Cliff House
• "Облачна камера за дърветата и небето" в Северна Каролина
• Хавана в Куба
• Кралска обсерватория, Гринуич, Лондон
• Марбург, Германия
• Kentwell Hall, Съфолк

Има и преносим екземпляр, с който Willett & Patteson обикалят Англия и света.

Свързани страници

• Оптика
• Камери