Комисията „Брундтланд“: ООН и началото на устойчивото развитие

Комисията „Брундтланд“: как ООН положи основите на устойчивото развитие — глобална екополитика, стратегии за опазване на околната среда и справедливо бъдеще.

Комисията "Брундтланд" е създадена от ООН през 1983 г. със задача да обмисли и предложи начини за опазване на околната среда и природните ресурси, както и да намери решения за предотвратяване на влошаването на икономическото и социалното развитие. Общото събрание на ООН смята, че проблемите на околната среда са глобални по своя характер и че е в общ интерес на всички нации да създадат и приложат политики за устойчиво развитие.

Контекст и състав

Комисията е ръководена от норвежката политичка Гро Харлем Брундтланд (Gro Harlem Brundtland) и включва представители от различни държави, експерти и лидери в областта на политиката, икономиката и науката. Целта ѝ е да свърже екологичните проблеми с въпросите на икономическия растеж и социалното благосъстояние и да предложи практически политики, които страните да прилагат.

Докладът "Нашето общо бъдеще" (1987)

В своя завършващ доклад от 1987 г., известен като „Нашето общо бъдеще“ (или докладът на Комисията "Брундтланд"), комисията формулира едно от най-цитираните определения на понятието устойчиво развитие: „развитие, което удовлетворява нуждите на настоящето, без да компрометира възможността на бъдещите поколения да удовлетворят своите нужди“. Докладът подчертава, че опазването на околната среда и икономическото развитие не са противоположни цели, а взаимно зависими задачи.

Ключови препоръки

• Интегриране на екологичните и социалните приоритети в националните икономически политики и планове.
• Борба с бедността като основен елемент от стратегията за опазване на природата и ресурсите.
• Поощряване на по-чисти технологии, енергийна ефективност и устойчиви енергийни източници.
• Международно сътрудничество при прехвърляне на технологии и финансиране за развитие в по-бедните страни.
• Създаване на механизми за мониторинг и отчетност на напредъка по въпросите на устойчивостта.

Въздействие и последици

Докладът и работата на Комисията "Брундтланд" имат значително влияние върху международната политика. Най-видимите резултати включват свикването на Конференцията на ООН за околната среда и развитието в Рио де Жанейро през 1992 г. (самитът на Земята), приемането на Agenda 21 и стимулирането на международни споразумения като Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени (UNFCCC) и Конвенцията за биологичното разнообразие. Идеите на комисията също оформят по-късните международни рамки, включително Целите за устойчиво развитие (SDGs) на ООН, приети през 2015 г.

Критика и ограничения

Въпреки широкото признание, Комисията и нейният доклад получават и критики: някои смятат, че дефиницията на устойчивото развитие е твърде обща и аморфна, други посочват несъответствия между политически обещания и реални действия (т.нар. "gap" между политика и изпълнение). Съществуват и геополитически и икономически напрежения между развиващи се и развити държави относно отговорността за замърсяване и финансовата тежест за преход към устойчива икономика.

Наследство

Комисията "Брундтланд" остава ключов повратен момент в историята на международната екологична политика, защото поставя идеята за устойчивото развитие в центъра на глобалния дневен ред. Нейните препоръки продължават да влияят върху националните стратегии, международните договори и работата на правителства, неправителствени организации и бизнеси в усилията за интегриране на икономическия просперитет с опазване на околната среда и социална справедливост.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Комисията Брундтланд?

В: Защо е създадена Комисията Брундтланд?

В: Какво мисли Общото събрание на ООН за проблемите на околната среда?

В: Какво определи Общото събрание на ООН относно устойчивото развитие?

В: Кога беше създадена Комисията Брундтланд?

В: Каква беше целта на създаването на политики за устойчиво развитие?

Въпрос: Кой създаде Комисията Брундтланд?

Търсене по буква