Ричард Ройс Шрок (роден на 4 януари 1945 г.) е американски професор по химия, носител на Нобелова награда за химия за 2005 г. за основополагащия си принос в изследването и практическото приложение на реакцията метатеза в органичната химия.
Биография и образование
Проф. Шрок е роден в Берн, Индиана и завършва гимназията Mission Bay в Сан Диего, Калифорния. Получава бакалавърска степен през 1967 г. от Калифорнийския университет в Ривърсайд и докторска степен през 1971 г. от Харвардския университет. След защитата си той продължава изследователската си подготовка в Кеймбриджкия университет, където работи при лорд Джак Люис (1971–1972).
През 1972 г. започва работа за Джордж Паршал в Експерименталната станция на E. I. du Pont de Nemours and Company в Уилмингтън, Делауеър. През 1975 г. се присъединява към преподавателския състав на Масачузетския технологичен институт, а през 1980 г. става професор.
Научен принос: метатеза и катализатори
Основният научен принос на Шрок е в развитието на добре дефинирани метал-алкилденови (метал-карбенови) комплекси на молибден и волфрам, които служат като ефективни катализатори за олефинова метатеза. Тези комплекси — често наричани Шрок катализатори — позволяват контролируемо и прогностично протичане на реакцията метатеза, което открива широки възможности за синтез на сложни органични молекули, включително природни продукти, фармацевтични съединения и полимери.
Механизмът на метатезата, който е изяснен и формализиран чрез комбинираните приноси на Yves Chauvin, Robert H. Grubbs и Richard R. Schrock, включва образуване на метал-карбенов междинен комплекс и циклични [2+2] междузвездни преходни състояния. Докато Chauvin предлага механистичната схема, Schrock разработва силно активни и селективни метални алкилденови каталитични системи, а Grubbs допринася с рутениеви катализатори, които са изключително устойчиви и лесни за приложение в промишлеността и лабораторията. За тези постижения тримата учени делят Нобеловата награда за химия през 2005 г.
Приложенията на метатезата обхващат синтеза на сложни природни продукти, оптимизацията на процеси в химическата индустрия, развитието на нови материали и полимери с контролирани свойства и дизайн на фармацевтични молекули. Значението на метода е в това, че позволява изграждане и преподреждане на въглерод–въглеродни връзки с висока степен на селективност и ефективност.
Награди и признание
Освен Нобеловата награда, Шрок е член на Американската академия на науките и изкуствата и на Националната академия на науките. Той е бил избран и за член на Надзорния съвет на Харвардския университет през 2007 г. Неговите изследвания са получили широко международно признание и довеждат до множество други награди и почетни звания в областта на неорганичната и органичната химия.
Личен живот
Жени се за Нанси Карлсон през 1971 г. и двамата имат две деца — Андрю и Ерик. Нанси Шрок е дъщеря на Томас Ф. Питърсън, младши, консерватор на специални колекции в библиотеките на Масачузетския технологичен институт. Семейството живее в Уинчестър, Масачузетс.
Понастоящем Шрок работи като професор по химия в Масачузетския технологичен институт (MIT). Работи там от 1989 г.
Значение: приноците на Ричард Р. Шрок към каталитичната химия и особено към реакцията метатеза променят начина, по който химиците проектират и изпълняват синтеза на сложни молекули, като съчетават фундаментална химична механистика с практични, приложими каталитични системи.
