Кинг Конг е черно-бял американски приключенски фентъзи филм на ужасите от 1933 г., първият и най-влиятелен филм от поредицата. Режисьори и продуценти са Мериан К. Купър и Ърнест Б. Шудсак. Сценарият е дело на Рут Роуз и Джеймс Ашмор Крилман, базиран на разказ на Купър и Едгар Уолъс, а популярният романизиран вариант е написан от Делос Лавлейс. В главните роли са Фей Рей (Ан Дароу), Брус Кабот (Джак Дрискол) и Робърт Армстронг (Карл Денхем). Премиерата е в Ню Йорк на 2 март 1933 г., а филмът получава добри критически отзиви и силен обществен интерес.

Сюжет

Филмът проследява екипаж, воден от ексцентричния продуцент Карл Денхем, който отплава към неизвестен остров, наречен Черепния остров (Skull Island), за да снима документален филм. Там те откриват праисторични същества и срещат гигантска маймуна — Конг, 15-метров звяр, който взема за заложник красивата млада актриса Ан Дароу. След борби със страховити твари и опити да я спасят, Денхем успява да плени Конг и да го доведе в Ню Йорк, където демонстрацията му се превръща в трагична катастрофа. Кулминацията е възхитителната и зловеща сцена на Кинг Конг, който се изкачва на емблематична сграда в града и бива атакуван от двуметрови biplanes — финал, който остава един от най-известните в историята на киното.

Специални ефекти и музика

Филмът е славен с революционната си стоп-моушън анимация, реализирана от майстора Уилис О'Брайън. За създаването на илюзията за огромния Конг и битките с праисторични същества са използвани модели, миниатюри, комбинирана експозиция и ретро-прожекция — техники, които в началото на 30-те години били истинска иновация. Музикалното оформление е на Макс Щайнер, чиито драматични теми допринасят значително за напрежението и емоционалния ефект на сцените.

Прием и наследство

Още при излизането си филмът се превръща в касов успех и повлиява силно популярната култура, жанрове като чудовиствено кино и приключенското кино. Въображаемата фигура на Кинг Конг, драматичният финал и темите за съперничеството между природа и човешка амбиция стават иконични. През 1991 г. филмът е посочен като "значим в културно, историческо и естетическо отношение" от Библиотеката на Конгреса и е включен в Националния филмов регистър за съхранение. Филмът е преработван два пъти — през 1976 г. (версията с актьорско участие по идея на Дино Де Лаурентис) и отново през 2005 г. в мащабна режисьорска версия, която отдава почит на оригинала и модернизира визуалния стил.

Защо е важен

  • Кинг Конг остава пример за ранни технически постижения в специалните ефекти и за това как визуалните нововъведения могат да служат на разказа.
  • Филмът съчетава елементи на приключение, хорър и фентъзи, които впоследствие се развиват в отделни жанрови направления.
  • Иконографични сцени и цитати (като популярното заключение "Красотата уби звяра") са вписани в попкултурната памет по целия свят.

Като цяло Кинг Конг (1933) остава основен филмов еталон — не само заради сюжетната си притегателност, но и заради техниките и музикалния език, които до голяма степен оформят модерното кино.