Мостът на въздишките (Ponte dei Sospiri) — Венеция: история и легенда
Мостът на въздишките в Венеция — история, легенди и романтика: архитектура от 1602 г., тайнствени истории и легендата за вечната любов.
Мостът на въздишките (на италиански: Ponte dei Sospiri) е малък мост във Венеция, Северна Италия. Това е затворен, еднопролътен мост с привидно скромни размери, но с голяма историческа и символна стойност. Мостът преминава над канала Рио ди Палацо и свързва старите затвори със стаите за разпит в Двореца на дожите. Проектиран е от Антонио Контино (чийто чичо Антонио да Понте е проектирал моста Риалто) и е изграден в началото на XVII век — традиционно се посочва годината 1602.
Архитектура и материал
Мостът е направен от бял варовик (типичен за венецианските постройки, често наричан и истрийски камък) и има стени и покрив, които го правят затворен. В конструкцията е използван един каменен свод, а фасадата е украсена със скулптурни детайли и релефи в бароков стил. Прозорците са малки и защитени с каменни решетки — това ограничавало видимостта от вътрешността на моста, въпреки че отвън изглежда романтично и отворено към лагуната.
Функция и исторически контекст
Първоначалната цел на моста е била чисто прагматична: да позволи безопасно и сигурно преместване на затворници между съдебните помещения в Двореца на дожите и прилежащите килии в новите затвори. Днес популярната представа, че това е мястото, където осъдените давали последна въздишка преди екзекуция, се дължи най-вече на романтичния образ, създаден през XIX век. Гледката от прозорците на Моста на въздишките е последната гледка към Венеция, която осъдените виждат преди да бъдат затворени — или поне така разказват легендите и литературните описания.
Исторически важно е да се отбележи, че големите репресивни практики като масовите публични екзекуции и инквизиционните процеси в голямата си част са били ограничени или променени преди построяването на моста, така че килиите под покрива на двореца вече често приютявали по-малки престъпници и длъжници. Освен това, от вътрешността на моста не се виждало почти нищо заради каменните решетки, което развенчава идеята за драматични последни „въздишки“ на осъдените.
Име и културно значение
Мостът е наречен така от лорд Байрон през XIX век — описанието му в литературата и поетичните изображения на Венеция спомагат за легендарния му статус. Неговият образ е използван често в поезията, романите и туристическите представи за града, което превръща малкия каменен проход в глобален символ за романтика, мистерия и минало.
Легенди и съвременна популярност
Местна легенда гласи, че влюбените ще бъдат дарени с вечна любов и блаженство, ако се целунат на гондола по залез слънце под моста. Тази романтична представа е силно експлоатирана от туристическата индустрия: гледката към моста от брега (особено от Ponte della Paglia и Riva degli Schiavoni) е една от най-фотографираните в града, а гондолните обиколки под арката остават желана атракция за посещаващите Венеция.
Мостът често е включван в маршрути за пешеходни разходки и обиколки на историческия център. Поради своята популярност и символика, той е обект както на реставрационни работи за опазване на каменната конструкция, така и на мерки за управление на трафика от посетители, които да запазят околната архитектура и да предпазят структурната цялост на моста.
Къде да го видите
Най-добрата гледка към Моста на въздишките е от външната страна на двореца — от Riva degli Schiavoni и от съседния мост Ponte della Paglia. Там можете да видите цялостната композиция на затворения мост, канала и фасадата на Двореца на дожите. Ако искате „класическата“ романтична картина, много туристи избират гондола на залез, макар че шумът и тълпите понякога затрудняват усамотеността.
Мост на въздишките
Изглед от Моста на въздишките
Свързани страници
Оттогава името "Мостът на въздишките" се е наложило като асоциация за други подобни покрити мостове по света, включително:
- Пуенте де лос Суспирос ("Мостът на въздишките" на испански език), мост в град Баранко, Лима, Перу
- Мост в Кеймбридж, Англия
- Мост в Оксфорд, Англия
- Мост в Стокхолм, Швеция
- Мост във Франкфурт на Майн, Германия
- Мост в сградата на окръжния съд в Санта Барбара, Санта Барбара, Калифорния
- Мостът на улица "Вирджиния" в Рино, Невада, известен с това, че на него новобрачни жени, идващи от съда на окръг Уашо, хвърляли венчалните си халки в река Труки.
- Той е вдъхновение за построения през 1884 г. мост между сградата на окръжния съд на окръг Алегени и стария окръжен затвор в центъра на Питсбърг, САЩ. Той е обявен за национална историческа забележителност.
- Една от малкото естествени арки в Големия каньон, която се вижда от рекаКолорадо (на 35,6 мили, около 57,3 км вдясно). Разположена е във варовика Редуол и има размах от 4 метра (15 фута) и височина от 9 метра (30 фута).
В художествената литература
- Репродукция на моста е представена в том 1 на научнофантастичната манга Aria на Козуе Амано.
Въпроси и отговори
В: Къде се намира Мостът на въздишките?
О: Мостът на въздишките се намира във Венеция, Северна Италия.
В: От какво е направен Мостът на въздишките?
О: Мостът на въздишките е направен от бял варовик и има прозорци с каменни решетки.
В: Какво е предназначението на Моста на въздишките?
О: Мостът на въздишките свързва старите затвори със стаите за разпити в Двореца на дожите.
В: Кога е построен Мостът на въздишките?
О: Мостът на въздишките е построен през 1602 г.
В: Защо Мостът на въздишките е наречен така?
О: Мостът на въздишките е наречен от лорд Байрон през XIX век, тъй като се смятало, че затворниците ще въздишат при последната гледка към красивата Венеция през прозорците, преди да бъдат отведени в килиите си.
В: В килиите под Двореца на дожите ли са държали големи престъпници?
О: Не, в килиите под Двореца на дожите са били държани предимно дребни престъпници.
В: Има ли местна легенда, свързана с Моста на въздишките?
О: Да, една местна легенда гласи, че влюбените ще бъдат дарени с вечна любов и блаженство, ако се целунат на гондола по залез слънце под моста.
обискирам