Бретън-Уудската система: определение, история и значение (1944–1971)

Бретън-Уудската система (1944–1971): възникване, МВФ и Световна банка, златен стандарт и причините за колапса — пълен анализ на паричния ред и наследството му.

Бретън-Уудската система е първата глобална система за управление на стойността на парите и международните парични отношения, създадена след Втората световна война. Тя означаваше, че всяка страна трябва да провежда парична политика, която да поддържа обменния курс на валутата ѝ в рамките на фиксирана стойност — първоначално с тесни колебания (около ±1%) спрямо фиксирана парична основа, която на практика беше златото чрез американския долар. На практика системата закрепяше валутите към долара, а доларът беше конвертируем в злато по официален курс от 35 долара за тройунция (за централни банки).

Международният валутен фонд (МВФ) е създаден, за да се бори с временните дисбаланси в платежния баланс. Бретън-Уудската система е първият паричен ред, който организира паричните отношения между независими национални държави и въвежда формални правила и институции за това.

Той определя правилата за търговските и финансовите отношения между най-големите индустриални държави в света, като съчетава режим на фиксирани (но коригируеми) паритети с възможности за краткосрочни корекции при сериозни икономически дисбаланси.

Произход и конференция в Бретън Уудс

Плановете за възстановяване на международната икономическа система след края на Втората световна война започват още преди края на войната. 730 делегати от всичките 44 съюзници от Втората световна война пристигат в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, за Валутната и финансова конференция на ООН. През първите три седмици на юли 1944 г. делегатите обсъждат и след това подписват споразуменията от Бретън Уудс. Основните идеи бяха да се осигури стабилност и растеж чрез координирани парични и търговски правила и чрез създаване на институции, които да помагат при възстановяване и краткосрочни финансови затруднения.

Институции и механизми

Планиращите в Бретън Уудс създават система от правила, институции и процедури за регулиране на международната парична система. Те създават Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) (понастоящем една от петте институции в групата на Световната банка) и Международния валутен фонд (МВФ). Тези организации започват да функционират през 1946 г., след като достатъчно държави ратифицират споразумението.

• МВФ — предоставя краткосрочни кредити и механизми за корекция при временни дефицити в платежния баланс, наблюдава паричните политики и обменните курсове, налага условия и координация.
• МБВР (World Bank) — финансира възстановяване и дългосрочни проекти за развитие, за да подпомага икономическата стабилност и растеж.
• Правила за валутни паритети — държавите фиксираха курса на собствената си валута спрямо долара; централните банки поддържаха паритета чрез интервенции на валутните пазари, управление на лихвите и, при нужда, използване на капиталови контроли.
• Конвертируемост — доларът беше официално обменим в злато за централните банки, което правеше американската икономика център на системата.

Как работеше системата на практика

В основата бе комбинацията от фиксирани, но коригируеми паритети и възможността за международни кредити при временни дисбаланси. Ако една страна имаше дефицит по платежния баланс, тя можеше да използва резерви или кредит от МВФ, да свие паричната си политика или да понижи паритета (след консултация и аргументи). Суверенните правителства запазваха възможността за капиталови контроли, които помагаха да се стабилизират краткосрочните потоци и да се поддържат фиксирани режими.

Причини за дисфункция и срив

До началото на 70-те години на миналия век Бретън-Уудската система работи и подпомагаше възстановяването и развитието в много държави. Тя контролираше конфликтите и постигаше общите цели на водещите държави, които я бяха създали, особено на Съединените щати. Но през 1960-те години системата започна да изпитва натиск по няколко причини:

• Нарастващо търсене на международна ликвидност, докато глобалните резерви бяха базирани на ограничено количество злато и долари.
• Устойчиви дефицити по текущата сметка на САЩ — разходи за Войната във Виетнам и социални програми водеха до нарастване на доларовите емисии извън САЩ.
• Трифиновата дилема (засягана от икономиста Робърт Трифин) — за да обслужи растящата световна икономика, САЩ трябваше да предоставят долари (резервна валута), но това намаляваше доверието във възможността да се обменят тези долари за злато.
• Развитие на пазарите за чуждестранна валута извън официалния контрол (Eurodollar), инфлационни натиски и спекулации, които затрудняваха поддържането на фиксирани паритети.

През 1971 г., пред лицето на нарастващото напрежение и изтичане на златни резерви, Съединените щати вземат решението да спрат конвертирането на долари в злато за централни банки — познато като "Никсъновия шок" (15 август 1971 г.). Тази мярка де факто срива механизма, който гарантираше фиксираните паритети.

Следствие: преход към плаващи курсове

След спирането на златната конвертируемост бяха направени опити за реформи — например Споразумението от Смитсониън (декември 1971) за преоценка на валутните курсове и разширяване на колебанията. Въпреки това в периода 1972–1973 напреженията продължиха и през 1973 г. главните икономики преминаха към режим на плаващи обменни курсове. Това бележи формалния край на Бретън-Уудската система като функциониращ международен режим на фиксирани паритети.

Значение и наследство

Бретън-Уудската система има дълготраен ефект и няколко основни приноса:

• Осигури десетилетия относителна стабилност на валутните курсове, улесни международната търговия и инвестиции и съдейства за бързия послевоенен икономически растеж.
• Създаде постоянни международни институции — МВФ и групата на Световната банка — които продължават да играят ключова роля в глобалната икономика.
• Показа границите на система, базирана на една валута и ограничени златни резерви; проблемите и решенията от този период формираха основата за следващите дискусии относно международните резерви, валутните режими и ролята на координацията между държавите.

Кратка хронология

• Юли 1944 г. — Валутната и финансова конференция в Бретън Уудс; подписване на споразуменията.
• 1946 г. — МВФ и МБВР започват дейност след ратификация на споразуменията.
• 1950–1960-те г. — период на стабилност и възстановяване, разширяване на световната търговия.
• 1960-те г. — натиск върху доларовите резерви, развитие на Eurodollar пазара, възникване на Трифиновата дилема.
• 15 август 1971 г. — САЩ спират конвертируемостта на долара в злато (Никсънов шок).
• Декември 1971 г. — Споразумение от Смитсониън за реоценка на курсова основа (временна мярка).
• 1973 г. — преобладаващо въвеждане на плаващи обменни курсове; края на Бретън-Уудската система като практически приложим режим.

Заключение: Бретън-Уудската система е ключов етап в развитието на световната финансова архитектура — тя осигури стабилност и инструментариум за възстановяване и развитие след Втората световна война, но в условията на нарастваща икономическа интеграция и политически натиск тя се оказа несъстоятелна в дългосрочен план. Нейните институции и уроци останаха и продължават да влияят върху съвременните дискусии за глобалното икономическо управление.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше системата Бретън Уудс?

Въпрос: Кога започват плановете за системата Бретън Уудс?

В: Къде се срещат делегатите на всички 44 съюзници за преговори?

В: Какви организации бяха създадени като част от това споразумение?

Въпрос: Колко време отне, преди достатъчно държави да ратифицират това споразумение?

В: Колко успешна е системата Бретън Уудс?

Търсене по буква