Херман Дж. Мюлер — Нобелов генетик, откривател на радиационни мутации

Херман Дж. Мюлер — Нобелов генетик и откривател на радиационни мутации. Биография, научни открития, влияние на радиацията и противоречиви политически възгледи.

Херман Джоузеф Мюлер, известен като Х. Дж. Мюлер (21 декември 1890 г. - 5 април 1967 г.), е американски генетик, преподавател и носител на Нобелова награда. Той е най-известен с работата си върху физиологичните и генетичните ефекти на радиацията, както и с откровените си политически убеждения. Мюлер често предупреждава за дългосрочната опасност от радиоактивните валежи от ядрени експлозии и изиграва важна роля в оформянето на обществения и научния дебат за безопасните граници на облъчване.

Ранен живот и научна кариера

Животът на Мюлер е толкова необикновен, колкото може да си представите. Роден в Ню Йорк, той защитава докторска дисертация в Калифорнийския технологичен институт в лабораторията на Морган за мухите дрозофили. Там получава солидна база в класическата генетика и методиката на експериментите с наследствеността. След това работи в Университета Райс, а после прекарва дванадесет години в Тексаския университет, където извършва част от най-важните си експерименти.

През 1932 г. Мюлер се премества в Берлин, а впоследствие работи в Ленинград (Санкт Петербург) и в Москва, където организира генетични лаборатории и участва в академичния живот. В този период нараства и конфликтът с наложените от властта научни догми: появата на научния шарлатанин Лисенко и подкрепата му от страна на Сталин водят до преследване и маргинализация на класическите генетици в Съветския съюз. Вследствие на политическите натиски Мюлер напуска СССР и се установява в Единбург с 250 щама дрозофила, а през 1940 г. се връща в САЩ.

Открития и научен принос

Работата на Мюлер с Drosophila melanogaster води до първите убедителни експериментални данни, че рентгеновото лъчение може да предизвика наследствени (генетични) мутации. В серия от опити той облъчва мъжки мушици и проследява възникването на нови рецесивни мутации у потомството, използвайки генетични маркировки и кръстосвания, за да отдели наследствените промени от временно увреждане. Тези резултати показват ясно повишаване на скоростта на мутациите след облъчване и дават основание да се приеме, че йонизиращото лъчение действа върху генетичния материал.

Нобеловата награда за физиология или медицина, която Мюлер получава през 1946 г., е "за откритието, че мутациите могат да бъдат предизвикани от рентгенови лъчи".

В следващите години неговите заключения и методи стават база за по-нататъшни изследвания в радиационната генетика и радиационната защита. Мюлер също така застъпва идеята, че дори ниски дози радиация имат кумулативен риск за наследственото здраве — становище, което по-късно ще формира основата на предпазния принцип в радиобиологията и регулаторната практика.

Политически убеждения и обществена дейност

Мюлер е бил искрен ентусиаст на евгениката (в ранния период на кариерата си), поддръжник на социализма и известен атеист. Неговите политически и идеологически позиции, както и честите миграции между научните центрове, често съчетават научни и обществено-политически мотиви. През 1940-те и 1950-те години, след като е вече утвърден учен и Нобелов лауреат, той активно предупреждава за опасностите от радиоактивните валежи вследствие на ядрени опити и застъпва по-строги международни ограничения върху изпитанията на ядрено оръжие.

Контроверсии и критика

Неговите експерименти и интерпретации предизвикват и критика — както научна, така и политическа. В ранните години някои колеги оспорват методологични аспекти на измерването на мутационните честоти и разграничаването между истински наследствени промени и други ефекти. По-късни изследвания и независими експерименти обаче потвърждават основната идея, че йонизиращата радиация повишава честотата на генетичните мутации.

Наследство

Истинският му принос е в областта на генетиката и в създаването на експериментални методи, които позволяват количественото изследване на въздействието на външни фактори върху наследствеността. Мюлер остава важна фигура в историята на генетиката — и като научен експериментатор, и като обществен глас в дискусиите за безопасността на радиацията и социалните последици от научните открития. Неговата Нобелова награда и публикуваните трудове продължават да бъдат цитирани в изследвания по радиационна биология, генетични рискове и етика на науката.

Един авторитетен източник пише за него: „Мюлер е човек, който комбинира решителна експериментална техника с ясна обществена позиция — понякога противоречива, но винаги влиятелна за развитието на генетиката и разбирането на опасностите от радиацията.“

Въпроси и отговори

В: Кой е Херман Йозеф Мюлер?

В: С какво е най-известен?

В: Къде получава докторската си степен?

В: Как става професор по зоология в университета в Индиана?

Въпрос: За какво Мюлер печели Нобелова награда?

В: Какви са били политическите убеждения на Мюлер?

В: Какъв е истинският принос на Мюлер в областта на генетиката?

Търсене по буква