Парламентарните избори в Обединеното кралство през 2005 г. са избори, проведени на 5 май 2005 г., за избор на 646 членове на Камарата на общините на Обединеното кралство. Тримата основни кандидати за министър-председател на Обединеното кралство са показани вдясно.

В резултат на изборите Лейбъристката партия и нейният лидер Тони Блеър печелят мнозинство в Камарата на общините за трети пореден път. Лейбъристката партия обаче загуби 47 от местата си в парламента, а броят на гласовете, които получи, спадна с 5,5 % в сравнение с общите избори през 2001 г. Много хора смятат, че Лейбъристката партия е загубила подкрепа заради непопулярното решение на министър‑председателя Тони Блеър да изпрати войски в Ирак през 2003 г.

Основни резултати

  • Места в Камарата на общините (646 общо): Лейбъристката партия — 355 места (падение с 47); Консервативна партия — 198 места (повишение с 33); Либерално-демократическа партия — 62 места (повишение с 10); останалите места — за националистически и независими представители.
  • Процент от гласовете: Лейбъристи около 35,2% (спад ~5,5%), Консерватори около 32,4% (малък ръст), Либерални демократи около 22% (увеличение).
  • Избирателна активност: относително ниска на фона на предишни избори — около 61% от имащите право на глас.

Причини за резултатите

Няколко фактора повлияха на разместването на подкрепите:

  • Иракската война и широката обществена критика срещу участието на Великобритания — ключова причина за намаляване на подкрепата за Лейбъристката партия.
  • Вътрешни проблеми и усещане за „износване“ след три мандата: оплаквания относно здравеопазването (NHS), образованието и обществените услуги също подкопаха доверието.
  • Системата 'първи-под-поста' (First Past the Post) означава, че относителният ръст в подкрепата за Либералните демократи не се пренесе пропорционално в места в парламента.
  • Консервативната партия възстанови част от подкрепата си след тежките резултати през 2001 г., но не успя да спечели мнозинство.

Последствия и значение

  • Резултатът даде на Тони Блеър трети пореден мандат като министър‑председател, но с по‑слаб парламентарен ресурс и засилена критика от обществото и медиите.
  • Намаляването на подкрепата за Лейбъристката партия засили дебатите за външната политика на страната, особено за участието в международни конфликти, и доведе до дългосрочни политически последици в доверието към партията.
  • За Консервативната партия изборите доведоха до смяна в ръководството — след изборите лидерът Майкъл Хауърд подаде оставка, а по‑късно през 2005 г. вътрешният процес доведе до избора на Дейвид Камерън, чиято цел беше модернизация и реконструкция на партията.
  • Резултатът подсили позицията на Либералните демократи като трета сила във Великобритания, но показа и ограниченията на мажоритарната избирателна система за по‑малки партии.
  • В по‑далечна перспектива изборите от 2005 г. се възприемат като повратна точка, която отбелязва началото на спад в популярността на Новия лейбъристки проект и нарастване на търсенето на промяна, което в крайна сметка оказа влияние върху следващите политически сблъсъци до 2010 г.

Тони Блеър остана министър‑председател до 2007 г., когато подаде оставка и бе заменен от Гордън Браун. Общият ефект от изборите през 2005 г. се усеща както в политическата стратегия на големите партии, така и в обществените дебати за външна и вътрешна политика в Обединеното кралство.