Селевк I Никатор — основател на Селевкидската империя (ок. 358–281 пр.н.е.)

Селевк I Никатор: от генерал на Александър до основател на Селевкидската империя — завоевания, интриги и мир с Индия в епична историческа биография.

Селевк I Никатор ("Селевк Победител") (ок. 358 г. пр.н.е. - 281 г. пр.н.е.) е един от генералите и сподвижниците на Александър Велики, които след смъртта му получават или успяват да установят контрол над отделни части от огромната му империя. Служил е като офицер в армията на Александър; според източниците в различни периоди е бил сред телохранителите и е командвал конница и пехота. След разпадането на империята на Александър Селевк приема титлата василевс (~"цар") и основава могъща династия, която ще управлява голяма част от Близкия изток — Селевкидската империя, възникнала върху териториите, завладени от Александър в Близкияизток, която Александър е завладял.

Произход и служба при Александър

Роден е вероятно в македонския град Европос (според някои сведения в Македония) около 358 г. пр.н.е. Още преди смъртта на Александър натрупва военен опит и доверие сред висшите командири. В първите години след смъртта на Александър той заема високи длъжности и е сред ключовите фигури в борбата за власт между наследниците.

Войните на диадохите и първите назначения

След смъртта на Александър през юни 323 г. пр.н.е. Селевк първоначално подкрепя Пердика, регента на Александровата империя, и при разделянето на провинциите в Вавилон през 323 г. пр.н.е. е назначен за командир на спътниците (елитната конница на Александър). В „войните на диадохите“, които избухват почти веднага, Пердикас се изправя срещу редица амбициозни полковници и губи битката за влияние в Египет срещу Птолемей. Пердикас е предаден и убит в заговор, в който участие взимат Селевк и други военачалници някъде около 321–320 г. пр.н.е.

Сатрап на Вавилон и бягството

През 321 г. пр.н.е. Селевк е назначен за сатрап на Вавилон от новия регент Антипатър. Скоро след това конфликтите между диадохите се възобновяват и могъщият Антигон едноглазият (Антигон Монофталм) принуждава Селевк да напусне Вавилония. Той търси подслон при своя съперник Птолемей в Египет и едва с египетска подкрепа успява да се върне и да възстанови позициите си във Вавилон през 312 г. пр.н.е. (година, която по-късно ще стане началото на селевкидската ера — ера, използвана в администрацията на неговите владения).

Разширяване на владенията и източните кампании

От 312 г. пр.н.е. нататък Селевк постепенно разширява владенията си на изток и североизток, като си присвоява големи части от бившите персийски сатрапии. Той владее не само Вавилония, но и широки области от империята на Александър:

"Винаги в очакване на съседните народи, силен във въоръжението и убедителен в съвета, той [Селевк] придобива Месопотамия, Армения, "селевкидска" Кападокия, Персида, Партия, Бактрия, Арабия, Тапурия, Согдия, Арахозия, Хиркания и други съседни народи, покорени от Александър, чак до река Инд, така че границите на неговата империя са най-обширните в Азия след тези на Александър. Цялата област от Фригия до Инд беше подчинена на Селевк".

- Апиан, Сирийските войни

За да укрепи властта си в новите земи, Селевк съчетава военна сила с дипломатически ходове: сключва бракове и назначения на местни и гръцко-македонски администратори, запазва в голяма степен персийската сатрапална административна структура и основава множество нови градове, населявани с ветерани и колонисти.

Договор с Чандрагупта и военни резултати

Кампанията на Селевк достигa до Индия. След продължителни боеве и преговори около 305–303 г. пр.н.е. той сключва мир с индийския владетел Чандрагупта Маурия (Чандрагупта). По договор Селевк предава някои от източните сатрапии в долината на река Инд и в замяна получава 500 бойни слона. Тези слонове играят ключова роля в битката при Ипсус (301 г. пр.н.е.), където коалицията срещу Антигон с участието на Селевк и Лизимах побеждава и Антигон загива — това открива пътя на Селевк към установяване на почти неоспорима власт в Азия и част от Анатолия.

Корупедиум, разширение в Европа и убийството

След победата при Ипсус Селевк продължава политическата и териториалната си експанзия. Конфликтът с Лизимах — владетелят на Тракия и части от Мала Азия — завършва с битката при Корупедиум (281 г. пр.н.е.), където Лизимах е победен и убит. Победите оставят династията на Селевкидите почти без съпротива в Азия и значителна част от Анатолия.

Селевк се стреми да завладее и европейските територии на Лизимах — преди всичко Тракия и самата Македония. Но скоро след победата в Мала Азия, когато се отправя към Европа, той е убит през 281 г. пр.н.е. от Птолемей Сераун (Птолемей Кераун), който по това време е намерил убежище в двора на Лизимах заедно със сестра си Лизандра. Убийството на Селевк прекратява амбициозните му планове за контрол над Тракия и Македония и улеснява възкачването на Птолемей Керун в района. Македония и голяма част от бившите владения на Лизимах стават обект на нови смени на властта. Селевк е наследен от сина си Антиох I като владетел на Селевкидската империя.

Градове, администрация и културна политика

По време на управлението си Селевк основава или рефункционира редица нови градове, които да служат за административни и военни центрове, и за разпространение на гръцката култура. Сред най-известните са Антиохия (основана около 300 г. пр.н.е.) и особено Селевкия на Тигър (ок. 305 г. пр.н.е.), която става новата столица на Селевкидската империя и постепенно измества Вавилон като основен град в региона. Тези градове са населени с ветерани, колонисти и търговци и стават центрове на елинистична култура, администрация и търговия.

За да укрепи властта си, Селевк следва политика на съвместно управление: запазва елементи от персийската и местната администрация, но вкарва гръцки и македонски порядки, връща ветерани на земи и им дава привилегии. Женитбата му за местната елитна жена (Апама, дадена от Александър при сватбите в Суса) улеснява интеграцията и създава династични връзки с източните елити — от тази връзка произлиза и наследникът му Антиох I.

Военни иновации и значение

Селевк е известен със стратегическото си използване на мобилни войски и бойни слонове — придобивка, която се оказва решаваща в големи сражения. Той успява да комбинира персийския опит в администрацията с гръцко-македонската военна традиция и да създаде държавна структура, която устоява в различни варианти няколко века като един от основните политически играчи в елинистическия свят.

Наследство

• Селевк полага основите на династия, която управлява огромни територии и влияе върху политическата карта на Източното Средиземноморие и Близкия изток през следващите столетия.
• През неговото управление се формират градове и административни центрове, които остават важни за търговията и културата в региона.
• Договорът с Чандрагупта и обменът на територии за бойни слонове са пример за прагматична дипломация и показват, че военни и политически интереси често се решават чрез съюзи и сделки, а не само чрез продължителни войни.
• Селевкидската държавност и модел за управление — Хелленистична монархия, съвместяваща гръцки и местни елементи — оставя трайни следи в политическата история на региона.

След смъртта му Антиох I поема управление и продължава както разширяването, така и консолидирането на териториите, оставени от баща му. Името и делото на Селевк остават свързани с периода на преход от Александрoвите покорения към самостоятелните елинистически държави, които определят политическата сцена на Изтока през следващите векове.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Селевк I Никатор?

Въпрос: Какви са "войните на диадохите"?

В: Как Пердикас се провалил срещу Птолемей?

Въпрос: Каква роля са играли бойните слонове за Селевк?

Въпрос: Какви градове основава Селевк по време на управлението си?

Въпрос: Как действията на Птолемей проправят пътя му да поеме властта от Лизимах?

Търсене по буква