Вещиците от Самълсбъри

Фон

Крал Джеймс I се възкачва на английския престол през 1603 г. Той е силно повлиян от строгата шотландска реформация. Интересувал се е много от магьосничеството. В началото на 90-те години на XV в. бил убеден, че шотландски вещици заговорничат срещу него. В книгата си "Демонология" от 1597 г. той казва на последователите си, че трябва да докладват и преследват всички поддръжници или практикуващи магьосничество. През 1604 г. е изготвен нов закон за магьосничеството, наречен "Закон срещу заклинанията, магьосничеството и работата със зли и нечестиви духове". Всеки, който причинява вреда чрез използване на магия или ексхумация на трупове за магически цели, се наказва със смърт. Джеймс не вярвал на някои от доказателствата, представени по време на процесите срещу вещици, дори лично показал несъответствия в показанията, представени срещу някои обвинени вещици.

Обвинените вещици живеели в Ланкашир. В края на XVI в. правителството смята, че това графство е див и беззаконен район, "известен с кражбите, насилието и сексуалната си разпуснатост, където църквата е на почит, без обикновените хора да разбират доктрините ѝ". След смъртта на кралица Мери и възкачването на трона на нейната полусестра Елизабет през 1558 г. католическите свещеници са принудени да се крият, но в отдалечени райони като Ланкашир те все още могат да отслужват меса тайно. В началото на 1612 г., годината на съдебните процеси, на всеки мирови съдия в Ланкашир е наредено да изготви списък на отказващите се от църковните служби в своя район - тези, които отказват да посещават службите на Англиканската църква, което по онова време е криминално престъпление.

Семейство Саутуърт

По време на Английската реформация през XVI в. Англиканската църква се откъсва от властта на папата и католическата църква. Това събитие разединява семейство Саутуърт от Самълсбъри Хол. Сър Джон Саутуърт, глава на фамилията до смъртта си през 1595 г., е водещ отстъпник. Той е бил арестуван многократно, защото не се е отказал от католическата си вяра. Най-големият му син, който също се казвал Джон, се присъединил към Англиканската църква, за което баща му го лишил от наследство. Останалите членове на семейството остават стриктно католици.

Една от обвинените вещици, Джейн Саутуърт, е вдовица на лишения от наследство син Джон. Отношенията между бащата и сина не били любезни; Джон Сингълтън казал, че бащата дори нямало да мине през дома на сина си, ако може да се пази от него, и вярвал, че Джейн вероятно ще убие съпруга си. Джейн Саутуърт (родена като Джейн Шербърн) и Джон се оженили около 1598 г. и двойката заживяла в Самълсбъри Лоуър Хол. Джон умира само няколко месеца преди процеса срещу нея за магьосничество през 1612 г. Тя има седем деца.

Самълсбъри Хол, фамилна къща на Саутсуъртс

Разследвания

На 21 март 1612 г. Алисън Дийв, който живеел в околностите на ланкаширското село Фенс, близо до Пендъл Хил, се запознал с Джон Лоу, търговец от Халифакс. Тя го помолила за няколко игли, които той отказал да ѝ даде, а няколко минути по-късно Лоу получил инсулт, за който обвинил Ализон. Заедно с майка си Елизабет и брат си Джеймс, Алисън трябва да се яви пред местния съдия Роджър Науел на 30 март 1612 г. Въз основа на събраните доказателства и признания Ноуел изпраща Алисън и още десет души в Ланкастърския затвор, за да бъдат съдени за maleficium - причиняване на вреда чрез магьосничество.

Други магистрати от Ланкашир научават за откритията на Ноуел за магьосничество в графството. На 15 април 1612 г. съдия Робърт Холдън започва разследване в своя район Самълсбъри. В резултат на това осем души са изпратени на съд, включително Джейн Саутуърт, Дженет Биърли и Елън Биърли. Твърди се, че те са използвали магьосничество срещу Грейс Соуърбътс, внучка на Дженет и племенница на Елън.

Изпитване

Съдебният процес се провежда на 19 август 1612 г. пред сър Едуард Бромли, съдия, който иска да бъде повишен в район, намиращ се по-близо до Лондон. Възможно е той да е искал да впечатли крал Джеймс, ръководител на съдебната власт. Преди процеса Бромли нарежда освобождаването на петима от осемте обвиняеми от Самълсбъри с предупреждение за бъдещото им поведение. За Джейн Саутуърт, Дженет Биърли и Елън Биърли се казва, че са използвали "различни дяволски и зли изкуства, наречени вещици, заклинания, магии и магьосничества, в и върху една Грейс Соуърбътс", за което те не се признават за виновни. Четиринадесетгодишната Грейс е главният свидетел на обвинението.

Грейс беше първата, която даде показания. Тя каза, че баба ѝ и леля ѝ, Дженет и Елън Биърли, са можели да се превръщат в кучета и че те са я "преследвали и тормозили" в продължение на години. Също така каза, че те са я пренасяли на върха на сенокоса за косата ѝ. Опитали са се също да я накарат да се удави. Грейс разказва, че жените са я отвели в дома на Томас Уолшман и съпругата му, от които са откраднали бебе, за да изсмучат кръвта му. Грейс каза, че детето е починало на следващата нощ и след като го погребали в църквата в Самълсбъри, Елън и Дженет изровили тялото и го отнесли вкъщи. След това жените сготвили и изяли част от него, а останалата използвали за направата на мехлем, който им позволявал да се променят в други форми.

Грейс разказа също, че баба ѝ и леля ѝ, заедно с Джейн Саутуърт, ходели на сабатите, които се провеждали всеки четвъртък и неделя вечер в Ред Банк, на северния бряг на река Рибъл. На тези тайни срещи те се срещали с "четири черни същества, които ходели изправени, но не приличали на мъже в лицето", с които ядели, танцували и правили секс.

Томас Уолшман, бащата на бебето, за което се твърди, че е убито и изядено от обвиняемия, е следващият, който дава показания. Той потвърди, че детето му е починало по неизвестни причини на около едногодишна възраст. Той добави, че Грейс Соуърбътс е бил открит да лежи като мъртъв в плевнята на баща си на около 15 април и не се е възстановил до следващия ден. Други двама свидетели, Джон Сингълтън и Уилям Алкър, потвърдиха, че сър Джон Саутуърт, тъстът на Джейн Саутуърт, не е искал да минава покрай къщата, в която е живял синът му, тъй като е смятал, че Джейн е "зла жена и вещица".

Изпити

Секретарят Томас Потс пише, че след като са изслушали доказателствата, много от присъстващите в съда са били убедени във вината на обвиняемия. На въпроса на съдията какъв отговор могат да дадат на повдигнатите им обвинения Потс съобщава, че те "смирено паднали на колене с плачещи сълзи" и "поискали от него [Бромли] да разпита Грейс Соуърбътс". Веднага "видът на тази Грейс Соуърбътс се промени"; свидетелите "започнаха да се карат и да се обвиняват един друг" и в крайна сметка признаха, че Грейс е била напътствана в разказа си от католически свещеник, когото нарекоха Томпсън. След това Бромли предава момичето за разпит от двама съдебни заседатели - Уилям Лий и Едуард Чиснал. При разпита Грейс с готовност признава, че разказът ѝ е неверен, и казва, че ѝ е казал какво да каже чичото на Джейн Саутуърт, Кристофър Саутуърт, известен още като Томпсън, йезуитски свещеник, който се укривал в района на Самълсбъри; Саутуърт бил капелан в Самълсбъри Хол и чичо на Джейн Саутуърт по брак. Лий и Чиснал разпитват трите обвиняеми жени в опит да разберат защо Саутуърт може да е изфабрикувал доказателства срещу тях, но никоя от тях не може да предложи друга причина освен тази, че всяка от тях "ходи в [англиканската] църква".

След като изявленията са прочетени в съда, Бромли нарежда на съдебните заседатели да признаят подсъдимите за невинни, като заявява, че:

Бог ви е избавил отвъд очакванията, моля се да използвате добре тази милост и благосклонност и да внимавате да не паднете след това: И така, съдът постановява да бъдете избавени.

Потс завършва книгата си с думите: "Така тези бедни невинни същества бяха избавени от опасността на този заговор, благодарение на грижите и болките на този достоен съдия, и тази мръсна практика на свещеника беше разкрита".

Чудесното откриване на вещици в графство Ланкастър (The Wonderfull Discoverie of Witches in the Countie of Lancaster)

Почти всичко, което се знае за процесите, идва от доклада за съдебните заседания, написан от Томас Потс, служител на Ланкастърския апелативен съд. Съдиите по делото са казали на Потс да напише доклада си и той е завършил работата си до 16 ноември 1612 г. Бромли преглежда и коригира ръкописа преди публикуването му през 1613 г. и заявява, че той е "вярно докладван" и "подходящ и достоен за публикуване". Въпреки че е написана като очевидно дословен разказ, книгата не е доклад за това, което действително е било казано по време на процеса, а е размисъл за случилото се. Независимо от това Потс "изглежда, че дава като цяло надежден, макар и не изчерпателен, отчет за един процес за магьосничество в Асизи, при условие че читателят е постоянно наясно, че използва писмени материали вместо стенографски протоколи".

Във въведението си към процеса Потс пише: "Така за известно време оставихме вещиците от Граунд в гората Пендъл на доброто мнение на едно многобройно жури." По това време Бромли вече е разгледал делата срещу трите вещици от Пендъл, които са признали вината си, но тепърва му предстои да се занимае с останалите, които твърдят, че са невинни. Той знаеше, че единственото свидетелство срещу тях ще дойде от едно деветгодишно момиче и че крал Джеймс беше предупредил съдиите да проучват внимателно доказателствата, представени срещу обвинените вещици, като ги предпази от лекомислие. В заключението си към разказа за процеса Потс казва, че той е бил намесен в очакваната последователност "по специална заповед и разпореждане", вероятно на съдиите по процеса. След като е признал за виновни и осъдил на смърт три вещици, Бромли може би е искал да избегне всякакви подозрения в лекомислие, като представи своето "майсторско разобличаване" на доказателствата, представени от Грейс Соуърбътс, преди да насочи вниманието си към останалите вещици от Пендъл.

Заглавна страница на оригиналното издание, публикувано през 1613 г.

Съвременно тълкуване

Потс заявява, че "това графство Ланкашир ... сега може да се каже, че изобилства от вещици от различен вид, както и от семинаристи, йезуити и паписти", и описва трите обвиняеми жени като "упорити паписти, а сега са дошли в църквата". Съдиите със сигурност са искали да бъдат оценени от крал Джеймс, ръководителя на съдебната система, като решително справили с католическите отказващи се от вярата, както и с магьосничеството - "двете големи заплахи за якобинския ред в Ланкашир". Самълсбъри Хол, семейната къща на Саутуъртс, е била подозирана от властите, че е убежище за католически свещеници, и е била под тайно правителствено наблюдение известно време преди съдебния процес през 1612 г. Възможно е Джей Пи Робърт Холдън да е бил поне отчасти мотивиран в разследванията си от желанието да "издири йезуитския капелан" Кристофър Саутуърт.

Английският опит в областта на магьосничеството е малко по-различен от европейския, като има само един наистина масов лов на вещици - този на Матю Хопкинс в Източна Англия през 1645 г. Този единствен случай представлява повече от 20 % от броя на вещиците, които се смята, че са били екзекутирани в Англия между началото на XV и средата на XVIII век - по-малко от 500. Английската правна система също така се различава значително от инквизиторския модел, използван в Европа, като изисква от членовете на обществото да обвиняват съседите си в някакво престъпление, а делото да се решава от жури, съставено от техни връстници. Английските процеси срещу вещици от този период "се въртят около народните вярвания, според които престъплението магьосничество е ... злодеяние", за което е трябвало да бъдат представени материални доказателства.

Потс посвещава няколко страници на доста подробна критика на доказателствата, представени в изявлението на Грейс Соуърбътс, като дава представа за несъответствията, които са съществували в началото на XVII в. между възгледите на протестантското общество за магьосничеството и вярванията на обикновените хора, които може би са били повлияни от по-континенталните възгледи на католически свещеници като Кристофър Саутуърт. За разлика от европейските си колеги, английският протестантски елит вярва, че вещиците държат фамилии или животни-придружители, и затова не се смята за достоверно, че вещиците от Самълсбъри не са имали такива. Разказът на Грейс за сабята също е бил непознат за англичаните по това време, въпреки че вярата в подобни тайни събирания на вещици е била широко разпространена в Европа. Повечето демонолози от този период, включително крал Джеймс, смятали, че само Бог може да прави чудеса и че не е дал силата да се противопоставят на природните закони на тези, които са в съюз с Дявола. Ето защо Потс отхвърля твърдението на Соуърбътс, че Дженет Биърли се е превърнала в черно куче, с коментара: "Бих искал да знам с какви средства някой свещеник може да поддържа тази гледна точка на Доказателствата". Със същата лекота той отхвърля разказа на Грейс за съботата, на която твърди, че е присъствала и където се е срещнала с "четири черни неща ... не приличащи на хора в лицето", с коментара, че "Семинаристът [свещеникът] бърка лицето с краката: Защото Чатокс [една от вещиците от Пендъл] и всички нейни колежки вещици са съгласни, че Девил е с дебели крака: но Фанси [познатият на Чатокс] имаше много хубаво лице и беше истински мъж".

Вероятно е малко вероятно обвиняемите жени да не са обърнали внимание на съдията-следовател на своите подозрения относно мотивите на Грейс Соуърбътс при първия разпит, за да го направят в самия край на процеса, когато съдията ги пита дали имат нещо да кажат в своя защита. Съдебният процес срещу вещиците от Самълсбъри през 1612 г. може да е бил "до голяма степен антикатолическа пропаганда" или дори "показен процес", чиято цел е била да покаже, че Ланкашир се прочиства не само от вещици, но и от "попски заговорници".

Последици

През 1616 г. Бромли получава желаното повишение в Мидландския окръг. През 1615 г. крал Джеймс дава на Потс правото да стопанисва парка Скалм, за да развъжда и обучава кралските ловни кучета. През 1618 г. му е възложена отговорността за "събиране на неустойките по законите за канализацията в продължение на двадесет и една години". Най-големият син на Джейн Саутуърт, Томас, в крайна сметка наследява имението на дядо си Самълсбъри Хол.

Илюстрация от романа на Уилям Харисън Ейнсуърт "Вещиците от Ланкашир", публикуван през 1848 г. Летенето противоречи на природните закони и е невъзможно според демонологията на крал Джеймс.