Ричард Уолтър Бъртън CBE (10 ноември 1925 г. – 5 август 1984 г.) е уелски театрален и филмов актьор, считан за един от най-видните си поколения заради силния си глас, драматичното присъствие на сцената и екран и широкия си диапазон от роли. Роден е в работническо семейство в Уелс и започва кариерата си като сценичен актьор, преди да премине успешно към филма и Бродуей.
Бъртън участва в повече от 40 филма и получава седем номинации за "Оскар". Носител е на награди БАФТА, "Златен глобус" и "Тони" за най-добър актьор. Особено висока оценка получава за интерпретациите си на шекспирови герои на сцена, както и за превъплъщенията си в тежки, многопластови кинематографични образи.
Сред най-познатите му филмови и сценични изяви са роли, които демонстрират и драматичния му талант, и умението му да работи както в исторически епоси, така и в съвременна драматургия. През 60-те години Бъртън достига върха на своята популярност: в средата на десетилетието се изкачва в редиците на най-големите касови звезди, а в края на 60-те години е един от най-високо платените актьори в света. Получава хонорари от 1 милион долара или повече, често със споразумения за дял от брутните приходи на филмите.
Личният му живот привлича голямо обществено внимание. Бъртън има няколко брака (включително два пъти с една и съща жена) и е широко познат с бурната и често обсъждана връзка със своята втора съпруга, актрисата Елизабет Тейлър. Тяхната връзка е постоянно в центъра на медиите, предизвиква обществен и критически интерес и допринася за митологията около името му.
През последните години от живота си Бъртън се сблъсква с редица здравословни проблеми, свързани и с хронична злоупотреба с алкохол, които влияят върху работоспособността и публичния му образ. Умира на 5 август 1984 г. в Швейцария; кончината му предизвиква многобройни статии и възпоминания, а критиката и публиката отбелязват загубата на един от големите актьори на XX век.
Наследство: Ричард Бъртън остава в историята като актьор със запомнящ се глас, силна сценична харизма и способност да създава комплексни, противоречиви персонажи. Неговите филми и сценични записи продължават да се изучават и оценяват, а влиянието му върху актьорската школа и популярната култура е дълготрайно.