Милард Филмор — 13-и президент на САЩ (1850–1853), последният виг
Милард Филмор — 13-и президент на САЩ (1850–1853), последният виг: биография, ключови решения и политическото му наследство, което обяснява възхода и падението му.
Милард Филмор (7 януари 1800 г. - 8 март 1874 г.) е 13-ият президент на Съединените щати. Той е президент от 1850 до 1853 г. и е последният президент от групата на вигите, както и последният държавен глава на САЩ, който не принадлежи нито на демократите, нито на републиканците. Филмор поема властта през 1850 г., след смъртта на предишния президент, Закари Тейлър, и остава на поста почти три години. Партията на вигите не го издига за кандидат-президент през изборите през 1852 г.; през 1856 г. той се кандидатира за държавен глава от Американската партия (известна като „Know Nothing“), но губи.
Ранен живот и кариера
Милард Филмор произлиза от бедно семейство и е самоук в голяма степен. Преди да започне кариерата си в политиката, той учи право и става практикуващ адвокат. Участва в местната и щатската политика, което му носи опит и влияние в Ню Йорк. Набира репутация като прагматичен политик с ориентация към компромиса, което по-късно оказва решаващо влияние върху дейността му като държавен глава.
Вицепрезидент и встъпване в президентството
Филмор е избран за вицепрезидент в екипа на Закари Тейлър. След внезапната смърт на Тейлър през юли 1850 г., Филмор заема поста президент и оформя своя кабинет. Като президент, той наследява едно изключително напрегнато време в американската история, когато въпросът за робството разделя нацията.
Основни събития и политика по време на президентството
- Компромисът от 1850 г. — Филмор подкрепя и подписва пакет от закони, обединявани като Компромис от 1850 г., целящ да успокои напрежението между северните и южните щати. Част от тези мерки е и усилието за балансиране на интересите по въпроса за робството.
- Закон за бягащите роби (Fugitive Slave Act) — Един от най-оспорваните елементи на компромиса е затягането на прилагането на закона за бягащите роби. Неговото прилагане предизвиква силно обществено неодобрение в Севера и сериозно подкопава подкрепата за вигите сред северните им привърженици.
- Външна политика и флот — Администрацията на Филмор полага усилия за модернизация на флота и подкрепя експедиции, които имат дългосрочно значение за разширяване на американското влияние в Азия (включително изпращането на мисии, които подготвят условията за контакт с Япония).
Причини за оттегляне и следващи опити
Поради вътрешнопартийни противоречия и загубата на подкрепа след приемането и прилагането на Компромиса от 1850 г., вигите не номинират Филмор за изборите през 1852 г. Политическата сцена бързо се променя: нови формации, сред които Републиканската партия, се появяват през следващите години. През 1856 г. Филмор се кандидатира като представител на Американската партия, но не успява да събере значителна подкрепа и губи изборите.
Живот след президентството и наследство
След като напуска Белия дом през 1853 г., Филмор се връща в Буфало, Ню Йорк, където продължава да се занимава с правна практика и обществен живот. Неговото президентство остава противоречиво в историческата оценка: някои исторически източници посочват, че той е действал с намерението да запази съюза чрез компромис, докато други подчертават, че подкрепата и прилагането на закона за бягащите роби го правят отговорен за ескалиране на разделението между Север и Юг.
Лична страна: Съпругата му, Абигаил Филмор, е активна в културния живот и е известна с усилията си за обогатяване на интериора и библиотеката на Белия дом — първия опит за създаване на библиотека в президентската резиденция.
Оценка
Милард Филмор остава в историята като фигура, свързвана с последния период на вигите и с опитите за компромис в една все по-разделена държава. Неговата администрация бележи началото на нов етап в американската политика, когато старите партийни линии се разпадат и се формират нови политически сили.
Ранен живот
Милард Филмор израства в бедно семейство. Работи усилено, за да се справя добре в училище, и учи в колеж. През 1823 г. получава работа като адвокат. През 1828 г. е избран за член на Нюйоркския конгрес и намира приятели в партията на вигите. Това му помага да бъде избран да се кандидатира за вицепрезидент през 1848 г.
Председателство
Когато е вицепрезидент, Милард Филмор ръководи Сената на САЩ, докато той се бори за решение относно робството в Тексас и Ню Мексико.
Когато той става президент, въпросът за робството е много остър (до степен, в която южните щати са близо до решението да не бъдат повече част от САЩ).
Филмор подписва Компромиса от 1850 г. (пет закона, които успокояват проблема с робството, като удовлетворяват както северните, така и южните щати). Въпреки че Компромисът от 1850 г. накара северните и южните щати да се сдобрят, мирът не продължи вечно. В края на 50-те години на XIX в. северните и южните щати престават да се разбират.
Калифорния е включена в състава на САЩ на 9 септември 1850 г. Тя става 31-ият щат.
Решението му да подпише Компромиса от 1850 г. разгневява много от хората в неговата партия на вигите. Те му попречиха да се кандидатира за президент през 1852 г.
Той открива първата библиотека в Белия дом.
След като стана президент
|
| Този раздел не съдържа никакви . (декември 2020) |
След Филмор Франклин Пиърс става 14-ият президент. Филмор получава работа в университета в Бъфало. Филмор се присъединява към Партията на незнаещите нищо и се опитва да се кандидатира отново за президент, но Партията на незнаещите нищо не постига голям успех.
В кметството на Бъфало, Ню Йорк, има статуя на Милард Филмор.
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой е 13-ият президент на Съединените щати?
О: Милард Филмор е 13-ият президент на Съединените щати.
В: Кога е бил президент?
О: Той е президент от 1850 до 1853 г.
В: Към коя партия принадлежеше?
О: Принадлежал е към партията на вигите.
В: Как стана президент?
О: Той става президент през 1850 г., когато предишният президент Закари Тейлър умира.
Въпрос: Партията му избра ли го да се кандидатира за преизбиране през 1852 г.?
О: Не, партията му не го е избрала да се кандидатира за преизбиране през 1852 г.
В: Кандидатства ли за преизбиране през 1856 г.? О: Да, той се кандидатира за преизбиране през 1856 г. от Американската партия, но загуби.
обискирам