Милард Филмор (7 януари 1800 г. - 8 март 1874 г.) е 13-ият президент на Съединените щати. Той е президент от 1850 до 1853 г. и е последният президент от групата на вигите, както и последният държавен глава на САЩ, който не принадлежи нито на демократите, нито на републиканците. Филмор поема властта през 1850 г., след смъртта на предишния президент, Закари Тейлър, и остава на поста почти три години. Партията на вигите не го издига за кандидат-президент през изборите през 1852 г.; през 1856 г. той се кандидатира за държавен глава от Американската партия (известна като „Know Nothing“), но губи.

Ранен живот и кариера

Милард Филмор произлиза от бедно семейство и е самоук в голяма степен. Преди да започне кариерата си в политиката, той учи право и става практикуващ адвокат. Участва в местната и щатската политика, което му носи опит и влияние в Ню Йорк. Набира репутация като прагматичен политик с ориентация към компромиса, което по-късно оказва решаващо влияние върху дейността му като държавен глава.

Вицепрезидент и встъпване в президентството

Филмор е избран за вицепрезидент в екипа на Закари Тейлър. След внезапната смърт на Тейлър през юли 1850 г., Филмор заема поста президент и оформя своя кабинет. Като президент, той наследява едно изключително напрегнато време в американската история, когато въпросът за робството разделя нацията.

Основни събития и политика по време на президентството

  • Компромисът от 1850 г. — Филмор подкрепя и подписва пакет от закони, обединявани като Компромис от 1850 г., целящ да успокои напрежението между северните и южните щати. Част от тези мерки е и усилието за балансиране на интересите по въпроса за робството.
  • Закон за бягащите роби (Fugitive Slave Act) — Един от най-оспорваните елементи на компромиса е затягането на прилагането на закона за бягащите роби. Неговото прилагане предизвиква силно обществено неодобрение в Севера и сериозно подкопава подкрепата за вигите сред северните им привърженици.
  • Външна политика и флот — Администрацията на Филмор полага усилия за модернизация на флота и подкрепя експедиции, които имат дългосрочно значение за разширяване на американското влияние в Азия (включително изпращането на мисии, които подготвят условията за контакт с Япония).

Причини за оттегляне и следващи опити

Поради вътрешнопартийни противоречия и загубата на подкрепа след приемането и прилагането на Компромиса от 1850 г., вигите не номинират Филмор за изборите през 1852 г. Политическата сцена бързо се променя: нови формации, сред които Републиканската партия, се появяват през следващите години. През 1856 г. Филмор се кандидатира като представител на Американската партия, но не успява да събере значителна подкрепа и губи изборите.

Живот след президентството и наследство

След като напуска Белия дом през 1853 г., Филмор се връща в Буфало, Ню Йорк, където продължава да се занимава с правна практика и обществен живот. Неговото президентство остава противоречиво в историческата оценка: някои исторически източници посочват, че той е действал с намерението да запази съюза чрез компромис, докато други подчертават, че подкрепата и прилагането на закона за бягащите роби го правят отговорен за ескалиране на разделението между Север и Юг.

Лична страна: Съпругата му, Абигаил Филмор, е активна в културния живот и е известна с усилията си за обогатяване на интериора и библиотеката на Белия дом — първия опит за създаване на библиотека в президентската резиденция.

Оценка

Милард Филмор остава в историята като фигура, свързвана с последния период на вигите и с опитите за компромис в една все по-разделена държава. Неговата администрация бележи началото на нов етап в американската политика, когато старите партийни линии се разпадат и се формират нови политически сили.