Лесли Е. Оргел — британски химик, пионер в изследването на произхода на живота
Лесли Е. Оргел — британски химик и пионер в изследването на произхода на живота: от ДНК и панспермия до лабораторията Салк и прочутите правила на Оргел.
Лесли Елизър Оргел FRS (12 януари 1927 г. - 27 октомври 2007 г.) е британски химик, международно признаван като един от водещите учени в областта на химичната еволюция и изследванията за произхода на живота.
Ранен живот и образование
Роден в Лондон, Оргел получава бакалавърска и докторска степен по химия в Магдален Колидж, Оксфордски университет. По време на ученическите и студентските си години развива интерес към органичната химия и към въпросите, свързани с възникването на биологичните макромолекули при предбиотични условия.
Научна кариера
През април 1953 г. той е един от първите, които виждат модела на ДНК на Крик и Уотсън: по това време работи в катедрата по химия на Оксфордския университет. По-късно Оргел развива кариера в САЩ: през 1964 г. е назначен за старши научен сътрудник и професор в Института за биологични изследвания "Салк", където ръководи Лабораторията за химическа еволюция. Бил е също така извънреден професор в катедрата по химия и биохимия в Калифорнийския университет в Сан Диего.
Оргел е един от петимата главни изследователи в спонсорираната от НАСА програма NSCORT в областта на екзобиологията. Участвал е и в мисията на НАСА "Викинг Марс Лендър" като член на екипа за молекулярен анализ, който проектира инструмента за газов хроматографски масспектрометър, с който роботите анализираха проби от повърхността на Марс.
Приноси в науката
Основният научен интерес на Оргел е в областта на предбиотичната химия, механизми на некатализирана и шаблонно обусловена полимеризация, както и в проблемите на грешките при самовъзпроизвеждането на молекули. Лабораторията на Оргел открива икономичен начин за производство на цитарабин (известен и като Ara-C) — съединение, което е едно от най-често използваните днес противоракови средства.
Заедно със Стенли Милър Оргел защитява идеята, че първите предбиотични наследствени системи може да са били базирани не на рибонуклеинови киселини, а на пептидни нуклеинови киселини (PNA) или други алтернативни полимери, способни на шаблонно възпроизводство при условия на първичната Земя. Тези предложения са част от по-широк научен дебат за т.нар. "RNA world" и за възможните пътища към възникване на живот.
Научни възгледи и популярни идеи
През 70-те години на XX в. Оргел призовава за преразглеждане на хипотезата за панспермията — идеята, че най-ранните форми на живот на Земята са пристигнали от космоса с метеорити — и подчертава необходимостта от критичен и експериментален подход при оценката на подобни хипотези.
Името му е популярно и заради т.нар. "правила на Оргел", които обобщават практически и философски наблюдения в областта на молекулярната еволюция. Особено известна е второто правило на Оргел: "Еволюцията е по-умна от теб", което подчертава сложността и непроследимостта на еволюционните решения и полезността от емпирично ориентиран подход при изследване на еволюционни процеси.
Публикации и влияние
Оргел публикува над триста статии в областта на органичната и предбиотичната химия и е автор на популярни и научни текстове по проблемите на произхода на живота. В книгата си "Произход на живота" той въвежда понятието специфична сложност, за да опише критерий, по който живите системи се отличават от неживата материя — концепция, която предизвиква дискусии и допринася за оформянето на теоретичните рамки в областта.
Отличия и наследство
Оргел е международно признат учен (между прочее носител на званието FRS) и оказва силно влияние върху поколения изследователи в областта на химичната еволюция, молекулярната биология и астробиологията. Идеите и експерименталните му резултати продължават да бъдат цитирани и развивани в съвременните изследвания за произхода на живота.
Личен живот и смърт
Оргел умира от рак на 27 октомври 2007 г. в хоспис и палиативни грижи в Сан Диего, Калифорния. Оставя след себе си богато научно наследство — експериментални методи, теоретични идеи и учени, вдъхновени от неговия подход към един от най-фундаменталните научни въпроси: как възниква животът.
Награди
- Член на Кралското дружество
- Национална академия на науките
- Американска академия за изкуства и науки
Публикации
- Лесли Е. Оргел, Въведение в химията на преходните метали: теория на лигандното поле. 1961
- Лесли Е. Оргел, Произходът на живота: молекули и естествен подбор. 1973
- Лесли Е. Оргел и Стенли Л. Милър, Произходът на живота на Земята. 1974
Въпроси и отговори
Въпрос: В кой университет е учил Лесли Елеазер Оргел?
О: Лесли Елеазер Оргел посещава Магдален Колидж, Оксфордски университет, където получава бакалавърска степен и докторска степен по химия.
В: Кога Лесли Елеазер Оргел вижда за първи път модела на ДНК на Крик и Уотсън?
О: Лесли Елизър Оргел вижда за първи път модела на ДНК на Крик и Уотсън през април 1953 г., докато работи в Химическия факултет на Оксфордския университет.
В: Къде е работил Лесли Елеазер Оргел след 1964 г.?
О: След 1964 г. Лесли Елеазер Оргел работи като старши научен сътрудник и професор в Института за биологични изследвания "Салк", като извънреден професор в катедрата по химия и биохимия в Калифорнийския университет в Сан Диего и като един от петимата главни изследователи в спонсорираната от НАСА програма NSCORT в областта на екзобиологията.
Въпрос: Какъв инструмент взеха роботите на Марс по време на програмата "Викинг Марс Лендър"?
О: По време на програмата "Викинг Марс Лендър" роботите отнесоха на Марс уред за газова хроматография с масспектрометър, проектиран от лабораторията на Лесли Елеазер Оргел.
В: Кое съединение, което се използва често днес, е открито от лабораторията на Лесли Елеазер Оргел?
О: Съединението цитарабин - едно от най-често използваните днес противоракови средства - е открито от лабораторията на Лесли Елизер Оргел.
Въпрос: Каква хипотеза за живота на Земята предлага Лесли Елеазер Орегел през 70-те години на миналия век?
О: През 70-те години на ХХ век Лесиле Елеазер Орегел предлага да се преразгледа хипотезата за панспермията, която предполага, че първите форми на живот на Земята може да не са възникнали тук, а да са пристигнали от космоса с метеорити.
обискирам