Лесли Оргел
Лесли Елизър Оргел FRS (12 януари 1927 г. - 27 октомври 2007 г.) е британски химик.
Роден в Лондон, Оргел получава бакалавърска и докторска степен по химия в Магдален Колидж, Оксфордски университет.
През април 1953 г. той е един от първите, които виждат модела на ДНК на Крик и Уотсън: по това време работи в катедрата по химия на Оксфордския университет.
През 1964 г. Оргел е назначен за старши научен сътрудник и професор в Института за биологични изследвания "Салк", където ръководи Лабораторията за химическа еволюция. Бил е също така извънреден професор в катедрата по химия и биохимия в Калифорнийския университет в Сан Диего и е един от петимата главни изследователи в спонсорираната от НАСА програма NSCORT в областта на екзобиологията. Оргел участва и в програмата на НАСА "Викинг Марс Лендър" като член на екипа за молекулярен анализ, който проектира инструмента за газов хроматографски масспектрометър, с който роботите отиват на планетата Марс.
Лабораторията на Оргел се натъква на икономичен начин за производство на цитарабин - съединение, което е едно от най-често използваните днес противоракови средства.
През 70-те години на ХХ век Оргел предлага да се преразгледа хипотезата за панспермията, според която най-ранните форми на живот на Земята не са възникнали тук, а са пристигнали от космоса с метеорити.
Заедно със Стенли Милър Оргел изказва предположението, че пептидните нуклеинови киселини, а не рибонуклеиновите киселини, са били първите предбиотични системи, способни да се самовъзпроизвеждат на ранната Земя.
Името му е популярно заради правилата на Оргел, които му се приписват, и по-специално второто правило на Оргел: "Еволюцията е по-умна от теб".
В книгата си "Произход на живота" Оргел въвежда понятието "специфична сложност", за да опише критерия, по който живите организми се отличават от неживата материя. Той публикува над триста статии в своите научни области.
Оргел умира от рак на 27 октомври 2007 г. в хоспис и палиативни грижи в Сан Диего, Калифорния.
Награди
- Член на Кралското дружество
- Национална академия на науките
- Американска академия за изкуства и науки
Публикации
- Лесли Е. Оргел, Въведение в химията на преходните метали: теория на лигандното поле. 1961
- Лесли Е. Оргел, Произходът на живота: молекули и естествен подбор. 1973
- Лесли Е. Оргел и Стенли Л. Милър, Произходът на живота на Земята. 1974
Въпроси и отговори
Въпрос: В кой университет е учил Лесли Елеазер Оргел?
О: Лесли Елеазер Оргел посещава Магдален Колидж, Оксфордски университет, където получава бакалавърска степен и докторска степен по химия.
В: Кога Лесли Елеазер Оргел вижда за първи път модела на ДНК на Крик и Уотсън?
О: Лесли Елизър Оргел вижда за първи път модела на ДНК на Крик и Уотсън през април 1953 г., докато работи в Химическия факултет на Оксфордския университет.
В: Къде е работил Лесли Елеазер Оргел след 1964 г.?
О: След 1964 г. Лесли Елеазер Оргел работи като старши научен сътрудник и професор в Института за биологични изследвания "Салк", като извънреден професор в катедрата по химия и биохимия в Калифорнийския университет в Сан Диего и като един от петимата главни изследователи в спонсорираната от НАСА програма NSCORT в областта на екзобиологията.
Въпрос: Какъв инструмент взеха роботите на Марс по време на програмата "Викинг Марс Лендър"?
О: По време на програмата "Викинг Марс Лендър" роботите отнесоха на Марс уред за газова хроматография с масспектрометър, проектиран от лабораторията на Лесли Елеазер Оргел.
В: Кое съединение, което се използва често днес, е открито от лабораторията на Лесли Елеазер Оргел?
О: Съединението цитарабин - едно от най-често използваните днес противоракови средства - е открито от лабораторията на Лесли Елизер Оргел.
Въпрос: Каква хипотеза за живота на Земята предлага Лесли Елеазер Орегел през 70-те години на миналия век?
О: През 70-те години на ХХ век Лесиле Елеазер Орегел предлага да се преразгледа хипотезата за панспермията, която предполага, че първите форми на живот на Земята може да не са възникнали тук, а да са пристигнали от космоса с метеорити.