Леополд I Лотарингски (1679–1729) — херцог на Лотарингия и Бар, наричан Добрия

Леополд I Лотарингски (1679–1729) — „Добрия“ херцог на Лотарингия и Бар, строител на замъка Люневил и наследник на могъщия Лотарингски род.

Леополд I, херцог на Лотарингия (11 септември 1679 г. – 27 март 1729 г.), наричан Добрия, е управляващ херцог на Лотарингия и Бар от 1690 г. до смъртта си. Наречен е в чест на своя чичо, императора на Свещената Римска империя Леополд I. По време на управлението си той разширява и превръща в център на двора известния замъка Люневил, често наричан „Версай на Лотарингия“.

Ранни години и идване на власт

Роден е в семейството на Елеонора Австрийска и Карл V Лотарингски и е представител на отдавна установения род Лотарингски, който управлява малкото херцогство от 1473 г. След смъртта на баща му през 1690 г. Леополд наследява титлата като непълнолетен, но в началото на неговото управление Лотарингия е обект на френска окупация по време на войните с Франция. По тази причина младият херцог прекарва период от време при двора на Хабсбургите, където получава подкрепа и образование, и постепенно укрепва позициите си, за да възстанови ефективната власт над херцогството.

Управление и външна политика

Макар че политическата ситуация в Централна Европа през късния XVII и началото на XVIII век е сложна, Леополд успява да запази автономията на Лотарингия и да балансира отношенията между Франция и Хабсбургската империя. През целия си живот той търси начин да осигури стабилност и възстановяване на икономиката и администрацията на херцогството след военните разрушения.

Култура, архитектура и икономика

Една от най-видимите следи от управлението му е преустройството и разширяването на замъка Люневил, който става официална херцогска резиденция и културен център. Леополд покровителства изкуствата, привлича занаятчии, строители и художници и насърчава изграждането на градини и представителни сгради в модерен за времето си стил. Под негово ръководство се полагат усилия за възстановяване на селското стопанство, търговията и местната администрация.

Семейство и наследство

Леополд се жени за Елизабет Шарлот Орлеанска (Élisabeth Charlotte d'Orléans), племенница на крал Луи XIV, с която има няколко деца. Най-известният му син е Франсоа Стефан (François-Étienne), който по-късно става херцог на Лотарингия и чрез брака си с Мария Терезия става съосновател на хабсбургско-лоренската династия и в крайна сметка император на Свещената Римска империя като Франц I. Друг син, Карл Александър, също има видна роля в европейската политика като генерал и управител в австрийските служби.

Край на живота и значение

Леополд умира на 27 март 1729 г. и е наследен от сина си Франсоа Стефан. Неговото управление оставя устойчиви следи в културния и административен живот на Лотарингия: възстановените дворцови комплекси, развитите занаяти и укрепените връзки с водещите европейски дворове засилват значението на малкото херцогство в следващите десетилетия. Наследството му предопределя и бъдещото възкачване на неговия син в централната европейска политика.

Издание

1. Леополд, наследствен принц на Лотарингия (26 август 1699 - 2 април 1700), умира в детска възраст.
2. Елизабет Шарлота Лотарингска (21 октомври 1700 г. - 4 май 1711 г.) умира от едра шарка.
3. Луиза Кристина Лотарингска (13 ноември 1701 г. - 18 ноември 1701 г.) умира в детска възраст.
4. Мария Габриела Шарлот Лотарингска (30 декември 1702 г. - 11 май 1711 г.) умира от едра шарка.
5. Луи, наследствен принц на Лотарингия (28 януари 1704 г. - 10 май 1711 г.), умира от едра шарка.
6. Жозефина Габриела Лотарингска (16 февруари 1705 - 25 март 1708) умира в детска възраст.
7. Габриела Луиза Лотарингска (4 март 1706 г. - 13 юни 1710 г.) умира в детска възраст.
8. Леополд Клеман, наследствен принц на Лотарингия (25 април 1707 - 4 юни 1723), умира неженен.
9. Франциск I, император на Свещената Римска империя (8 декември 1708 - 18 август 1765), се жени за Мария Терезия Австрийска и има деца.
10. Елеонора Лотарингска (4 юни 1710 г. - 28 юли 1710 г.) умира в детска възраст.
11. Елизабет Тереза Лотарингска (15 октомври 1711 г. - 3 юли 1741 г.) се омъжва за Карл Емануил III Сардински и има потомство.
12. Шарл Александър Лотарингски (12 декември 1712 - 4 юли 1780) се жени за Мария Анна Австрийска и има потомство.
13. Анна Шарлота Лотарингска (17 май 1714 г. - 7 ноември 1773 г.) умира неомъжена.

Семейството на Леополд I Лотарингски около 1710 г., приписвано на Жак ван Шупен.

Търсене по буква