Леополд I, херцог на Лотарингия (11 септември 1679 г. – 27 март 1729 г.), наричан Добрия, е управляващ херцог на Лотарингия и Бар от 1690 г. до смъртта си. Наречен е в чест на своя чичо, императора на Свещената Римска империя Леополд I. По време на управлението си той разширява и превръща в център на двора известния замъка Люневил, често наричан „Версай на Лотарингия“.
Ранни години и идване на власт
Роден е в семейството на Елеонора Австрийска и Карл V Лотарингски и е представител на отдавна установения род Лотарингски, който управлява малкото херцогство от 1473 г. След смъртта на баща му през 1690 г. Леополд наследява титлата като непълнолетен, но в началото на неговото управление Лотарингия е обект на френска окупация по време на войните с Франция. По тази причина младият херцог прекарва период от време при двора на Хабсбургите, където получава подкрепа и образование, и постепенно укрепва позициите си, за да възстанови ефективната власт над херцогството.
Управление и външна политика
Макар че политическата ситуация в Централна Европа през късния XVII и началото на XVIII век е сложна, Леополд успява да запази автономията на Лотарингия и да балансира отношенията между Франция и Хабсбургската империя. През целия си живот той търси начин да осигури стабилност и възстановяване на икономиката и администрацията на херцогството след военните разрушения.
Култура, архитектура и икономика
Една от най-видимите следи от управлението му е преустройството и разширяването на замъка Люневил, който става официална херцогска резиденция и културен център. Леополд покровителства изкуствата, привлича занаятчии, строители и художници и насърчава изграждането на градини и представителни сгради в модерен за времето си стил. Под негово ръководство се полагат усилия за възстановяване на селското стопанство, търговията и местната администрация.
Семейство и наследство
Леополд се жени за Елизабет Шарлот Орлеанска (Élisabeth Charlotte d'Orléans), племенница на крал Луи XIV, с която има няколко деца. Най-известният му син е Франсоа Стефан (François-Étienne), който по-късно става херцог на Лотарингия и чрез брака си с Мария Терезия става съосновател на хабсбургско-лоренската династия и в крайна сметка император на Свещената Римска империя като Франц I. Друг син, Карл Александър, също има видна роля в европейската политика като генерал и управител в австрийските служби.
Край на живота и значение
Леополд умира на 27 март 1729 г. и е наследен от сина си Франсоа Стефан. Неговото управление оставя устойчиви следи в културния и административен живот на Лотарингия: възстановените дворцови комплекси, развитите занаяти и укрепените връзки с водещите европейски дворове засилват значението на малкото херцогство в следващите десетилетия. Наследството му предопределя и бъдещото възкачване на неговия син в централната европейска политика.
