Синята брада
"Синята брада" (на френски: Barbe-bleue) е приказка на Шарл Перо. Тя се появява за първи път в ръкопис с илюстрации през 1695 г., озаглавен Contes de ma mère l'oye (на английски: Tales of Mother Goose). Луксозното издание е предназначено за 19-годишната племенница на Луи XIV - мадмоазел. Той включва още четири приказки на Перо. "Синята брада" е публикувана за първи път анонимно през януари 1697 г. в Париж от Клод Барбен в Histoires ou contes du temps passé (на английски: Stories or Tales of Past Times), сборник с осем приказки на Перо. Приказката разказва за жесток мъж, който убива съпругите си. Той поставя труповете им в тайна стая, която се отваря само с вълшебен ключ.
Жак Бархилон смята, че приказката е дело на Перо, защото няма близки предшественици. Табуто на забранената стая се среща в източната литература и Бархилон пише, че приказката има "източен характер". Той посочва, че французите са свързвали брадата с турската мода, а на ранните илюстрации Синята брада е изобразена с подобна на тюрбан забрадка.
Средновековният убиец на деца Жил дьо Рей може би е вдъхновил героя на Синята брада. Дьо Рей е маршал на Франция и военен спътник на Жана д'Арк. Твърди се, че жертвите му (предимно млади момчета) са 140. Друг кандидат е бретонският крал Коморе Прокълнатия (около 500 г.). Сред приказките, подобни на "Синята брада", са "Птицата на шивача" на Братя Грим и английската приказка "Господин Фокс".
Илюстрация от Гюстав Доре, около 1862 г.
История
Един богат мъж има синя брада, която плаши младите жени. Женил се е няколко пъти, но никой не знае какво се е случило със съпругите му. Той ухажва две млади сестри в квартала, но нито една от тях не е склонна да помисли за брак. Той ги угощава с разкош в селската си къща. По-младата сестра решава да се омъжи за него. Малко след сватбата (и преди да замине по работа в далечна страна) Синята брада дава на жена си ключовете от къщата. Единият ключ отваря врата към далечна стая. Той ѝ забранява да влиза в тази стая. Той си тръгва, а жена му отваря вратата на забранената стая. Тук тя намира бившите съпруги на Синята брада, всички мъртви и лежащи на пода, покрит с кръв. Тя изпуска ключа. Той е вълшебен и се изцапва с кръв, която не може да се измие. Синята брада се завръща. Той открива изцапания с кръв ключ и разбира, че жена му не е изпълнила заповедта му. Той ѝ казва, че тя ще заеме мястото си сред мъртвите. Дава ѝ няколко минути, за да се помоли. Тя се обажда на сестра си Анна и я моли да отиде на върха на кулата, за да види дали братята ѝ са на път. След няколко напрегнати момента Ан съобщава, че вижда приближаващи се мъже. Синята брада вдига нож, за да обезглави съпругата си. Братята ѝ нахлуват в стаята. Те убиват Синята брада. Сестра им е в безопасност.
Въпроси и отговори
В: Кой е автор на приказката "Синята брада"?
О: Шарл Перо написва приказката "Синята брада".
В: Кога е публикувана за първи път?
О: Приказката "Синята брада" е публикувана за първи път анонимно през януари 1697 г.
В: В кой сборник с приказки се появява?
О: Приказката "Синята брада" се появява в сборник от осем приказки на Перо, озаглавен Histoires ou contes du temps passé (на английски: Stories or Tales of Past Times).
Въпрос: За какво се разказва в приказката?
О: Историята разказва за жесток човек, който убива съпругите си, за да наследи богатството им, и поставя труповете им в тайна стая, която се отваря само с вълшебен ключ.
В: Кой смята, че историята е оригинална и е дело на Перо?
О: Жак Бархилон смята, че историята е оригинална за Перо, защото няма близки предшественици.
В: Какви елементи от източната литература могат да се открият в историята?
О: В "Синята брада" могат да се открият елементи от източната литература, като например табуто на забранената стая.
В: Кой може да е бил вдъхновител на героя на Синята брада?
О: Средновековният убиец на деца Жил дьо Рей може би е бил вдъхновение за героя на Синята брада.
