Kilmarnock | голямо графство в Източен Еършър, Шотландия

История

Името произлиза от галското cill (килия) и от името на свети Марнох или Мернок, който се споменава и в името на Портмарнок в Ирландия и Инчмарнок. Възможно е да идва от трите галски елемента mo, "мой", Ernán (името на светеца) и умалителното ag, което дава името на църквата на моя малък Ернан. Някои хора смятат, че светецът е основал църква там през VII в. В града има 12 църковни общини на Шотландската църква, както и други деноминации. През 2005 г. преподобният Дейвид У. Лейси, министър на градската църква Хендерсън, е избран за модератор на Общото събрание на Църквата на Шотландия.

Ядрото на ранния град изглежда се е намирало около днешната църква Laigh Kirk (Low Church), въпреки че най-старите части на сегашната сграда не са по-ранни от XVII в. и се простират на север и северозапад. Сравнително скромно селище до индустриалната революция, Килмарнък се разраства значително от около 1800 г. нататък. В резултат на това се появяват официални, планирани улици като Кинг Стрийт, Портланд Стрийт, Сейнт Марнок Стрийт и накрая Джон Фини Стрийт; последната често е определяна като една от най-добрите викториански планирани улици в Шотландия.

 

География

Районите на Килмарнък включват:

• Altonhill
• Annanhill
• Барнвейл
• Beansburn
• Bellfield
• Bonnyton
• Caprington
• Fisher Grange
• Gargieston
• Gosforth
• Grange Estate
• Hillhead
• Хауърд Грандж
• Loanhead
• Longpark
• Кентън
• Kirkstyle
• New Farm Loch
• Благодаря на
• Riccarton
• Shortlees
• Southcraig
• Townholm
• Wardneuk
• Wellpark

 

Икономика

Традиционните отрасли на Килмарнък се основават на текстилната промишленост и тежкото машиностроене: например локомотиви (Andrew Barclay and Sons) от 1837 г. до 1970 г. и клапани (Glenfield and Kennedy), които все още се произвеждат; и килими (произвеждани от BMK) от началото на 1900-те години.

Килимите, произвеждани в Килмарнък, са международно известни със своето качество и сложност още от края на XIX век. Много места по света избират да инсталират килими BMK. Известно е, че на кораба RMS Titanic са използвани килими, произведени от Stoddard Carpets, компанията майка и наследник на BMK. Предимно поради преориентирането на пазара в Обединеното кралство към ламинирани и дървени подови настилки, но отчасти и поради дългия спад на промишлеността в района, както и поради по-евтината, но значително по-малко издръжлива чуждестранна конкуренция, производството на килими в Килмарнък окончателно е преустановено в началото на 2005 г.

Арчибалд Фини и семейството му живеят в Спрингхил Хаус (днес старчески дом) близо до Академията Гранж. Те са собственици на много въглищни мини, кариери и други компании в Спрингсайд и на други места. Улица "Джон Фини" е кръстена на един от членовете на семейството. За известно време обувките също са основен продукт, като Saxone има фабрика в града на мястото, където сега се намира развлекателният център Galleon.

В Килмарнък е съществувала една от най-ранните трамвайни железници в света, която се е движела до Троон по (наскоро реставрирания) виадукт Лейх Милтън. Железниците на Глазгоу и Югозападната железница също създават свои заводи тук и произвеждат близо 400 локомотива до поглъщането им от Лондонската, Мидландската и Шотландската железница през 1923 г. Някои работи продължават, но тежките ремонти са изпратени в Сейнт Ролокс. Ремонтът на локомотиви приключва през 1952 г., а заводът е затворен през 1959 г. Въпреки това локомотивите все още се произвеждат от Hunslett-Barclay, както и поддръжката на съществуващите дизелови и електрически мотриси.

От 1946 г. тракторите се произвеждат и в Килмарнък, като в покрайнините на града има голям завод на Massey-Harris. По-късно тя се превръща в Massey-Ferguson, а през 1980 г. е закрита. Гленфийлд и Кенеди все още съществува, макар и с малка част от някогашната си работна сила, която в разцвета на силите си е наброявала хиляди. В Килмарнък обаче все още се произвежда световноизвестната марка шотландско уиски Johnnie Walker's. В покрайнините на града се намира първият частен затвор в Шотландия - HM Prison Kilmarnock.

Регенерация

Текстилният и производственият сектор в Шотландия претърпяват значителен спад в следвоенния период, и по-специално от 60-те години на миналия век, в условията на засилена чуждестранна конкуренция. Килмарнък не прави изключение, като много от традиционните му големи работодатели са закрити или значително намалени: Glenfield and Kennedy, Massey Ferguson, BMK и Saxone. Въпреки че бяха направени значителни опити за спиране на този упадък и за привличане на нови работодатели, през петте години до 2005 г. Килмарнък продължи да губи нетно работни места.

Въпреки че традиционно е основен търговски район за повечето от околните райони, през последните 20 години моделите са се променили; към традиционните центрове като Ayr са се присъединили нови обекти в Braehead и East Kilbride.

Този труден икономически климат се проявява най-ясно в центъра на града, чиято източна част е широко презастроена, като важни исторически сгради като църквата на Кинг Стрийт и кметството са разрушени, а улица Дюк (връзката от Килмарнок Крос до театър Палас и до Лондон Роуд) е застроена.

Неотдавна улица "Портланд", която представляваше северната част на основната търговска зона, беше изоставена в продължение на много години поради спад в търговията на дребно и в условията на възможно цялостно преустройство. Улицата вече е реконструирана, но все още не е възвърнала предишната си популярност, като голяма част от едната ѝ страна е заета от Гала Бинго и J.D. Wetherspoons, а останалата част е заета предимно от вериги магазини.

През 2004 г. в "Пътеводител на Шотландия" градът е описан като "окаян и депресиран, с ужасни търговски центрове и мрачна еднопосочна система". В града обаче има няколко парка като Хауърд парк, Дийн парк и Кей парк, както и жилищни райони, сред които Лондон роуд, Дъндоналд роуд, Маклеланд драйв и Хауърд парк драйв. Градът може да се похвали и с колекция от магазини за сувенири, кафенета, барове и ресторанти в много желаната зона на Bank Street, като същевременно предлага възможности за търговия на дребно в търговските си паркове на Queen's Drive и Glencairn Square.

Според местната преса от ноември 2007 г. новият съвет на SNP е изготвил списък с десетте най-опасни сгради в града и техните собственици и е разкрил плановете си за строги мерки срещу собствениците на имоти, които са оставили сградите си да се рушат. Изготвя се план за действие, за да се направи нещо за всеки един от тези обекти. Много от сградите в окаяно състояние са незаменими сгради, включени в списъка на ЮНЕСКО, като например бившето кино ABC (преди това Кралски театър) на улица "Тичфийлд".

Неотдавна беше открит четиризвезден хотел в непосредствена близост до стадион "Ръгби Парк", където е домът на футболния отбор "Килмарнък", а в центъра на града бяха открити нови ресторанти, като "Търговци" и награждавания ресторант "Джеферсън".

Обсъждани са дейности за регенерация на центъра на Килмарнък; в началото на 2006 г. е одобрено заявление за участие в схемата за регенерация на защитена зона на Историческа Шотландия, а през юли 2006 г. се очаква да бъде подадено заявление за участие в схемата за инициатива за градско наследство на Лотарийния фонд за наследство. Работата по качествено жилищно строителство на мястото на бившата болница в Килмарнък, северно от центъра на града, е почти завършена.

В миналото бяха положени големи усилия за подобряване на качеството на живот на жителите в най-лошите жилищни квартали на града, особено в частите Шортлис, Лонгпарк и Онтанк. Макар че физическото възстановяване на жилищата в тези райони отчасти е довело до решаване на основните проблеми на социалното изключване, Onthank вероятно е най-успешната област на регенерация, за която става дума.

В северните покрайнини на града са построени много нови качествени жилища, за да се задоволи търсенето на жилища за пътуващите. Магистралата M77, която осигурява 20 минути път от Килмарнък до Глазгоу (приблизително половината от времето за пътуване с влак), е променила връзката между Глазгоу и Килмарнък. Преустройството на маршрута А77 до Глазгоу в магистрала М77 през 2005 г. направи Килмарнък по-достъпен за пътуващите до работа и неотдавнашното увеличение на цените на жилищата отрази това.

 
Карта на центъра на Килмарнък през 1819 г.  


Kilmarnock Cross през 1849 г.  


Portland Street, 2006 г.  


Портата на замъка Дийн.  


Паметната плоча от 11 септември в замъка Дийн.  


Дворецът Dean Castle.  

Забележителности

• Джон Уокър; мястото на погребението е в двора на църквата "Сейнт Андрюс" в Гленкерн.
• Институт Дик.
• Военен мемориал в Килмарнък; Elmbank Avenue (1926-1927 г.), включен в списък В, архитект Джеймс Милър.
• Замъкът Дийн; първоначалната крепост датира от около 1350 г., а дворецът - от около 1460 г.
• Паметник на Бърнс; от 1879 г.
• Дийн Парк.
• Парк "Кей"; паркът с площ 30 акра (120 000 м² ) е закупен, оформен и подарен на града от Александър Кей. Той е открит през 1879 г. и в него се намира паметникът на Бърнс.
• Хауърд Парк Килмарнък; преди това "Барбадос Грийн", откъдето водят началото си корените на футболен клуб Килмарнък. "Дамската алея" в Хауърд парк напомня за скръбните разходки на младата вдовица на граф Килмарнък, който през 1746 г. е осъден на обесване, изтегляне и разквартируване в Лондон, а по-късно присъдата е заменена с обезглавяване. Вдовицата му умира година след екзекуцията.
• Железопътен виадукт в Килмарнък; построен между 1843 и 1850 г.
• Железопътна гара Килмарнък; от 1846 г.
• Къркът и дворът на Лайх.
• Мост на улица Sandbed; около 1762 г.; най-старият запазен мост в Килмарнък.
• Театър "Палас"; внушителната "Corn Exchange", чиято кула от червен пясъчник в италиански стил, дело на Джеймс Инграм, доминира над кръста на Лондон Роуд и Грийн Стрийт, е открита на 16 септември 1863 г. като многофункционална концертна зала.
• Хотел Kings.
• Хотел George.
• Банкова улица.
• John Finnie Street; от 1864 г.
• King Street; от 1804 г.
• Clydesdale Bank; от 1975 г.
• Kilmarnock Cross.

 

Транспорт

През 1812 г. е открита известната железопътна линия Килмарнък и Троон, която превозва въглища от района до пристанището в Троон, но също така и пътници.

През 1904 г. в Килмарнък е изградена собствена трамвайна система. Компанията се казва Kilmarnock Corporation Tramways. На южния бряг на река Ървайн в Рикартън е построена електрическа централа. Положени са въздушни електропроводи и трамвайни линии. С непрекъснатото модернизиране и разширяване на трамвайната мрежа в пиковия ѝ период тя се простирала от Ayr Road в Riccarton в южната ѝ част до Knockinlaw Road в Beansburn в северната. При Kilmarnock Cross линията имала източен участък, който се простирал по London Road, през Crookedholm и накрая завършвал в Hurlford. Предложени са разширения по Portland Road, по John Finnie Street, West Langlands Street и накрая към Crosshouse, но по това време нарастващите разходи и далеч по-гъвкавите автобуси са направили своето и трамваите спират да се движат през 1926 г. по време на Генералната стачка. Общинският съвет решава да не възобновява услугата и инфраструктурата скоро е демонтирана. Днес градът се обслужва от жп гара Килмарнък.

Килмарнък има отлични пътни връзки с Глазгоу, като магистрала М77 вече се простира до Фенуик.

Килмарнък се намира на главния път между Единбург, Ливингстън, Южен Ланаркшир и Еършир (Ървайн).

 
Изглед от железопътната гара на Килмарнък към улица "Джон Фини".  


Железопътният виадукт в Килмарнък.  


Частичният "висящ" мост над река Дийн Форд в Килмарнък Уотър.  

Образование

В Килмарнък има 17 училища: 13 начални и 4 средни. В града има и колеж - Kilmarnock College, бивш Kilmarnock Technical College. Училищата се управляват от Съвета на Източен Еършир.

Средни училища

• Академия Килмарнък
• Академия Saint Joseph's R.C.
• Академия Grange
• Академия Джеймс Хамилтън

Начални училища

• Saint Andrews R.C. Primary
• Mount Carmel R.C. Primary
• Loanhead Primary

Основана около 1903 г. в Elmbank Drive. Около 120 ученици на възраст от 4 до 11 години се обучават под ръководството на главния учител г-жа Смит, която наследява г-жа Ян Кънингам.

• Hillhead Primary
• Kirkstyle Primary

Сравнително нов, на върха на въглищна мина на Carron Avenue. Директорката Даян Маккинън, която наследи Елизабет Девлин, след като тя се пенсионира през юли.

• Bellfield Primary
• Shortlees Primary
• Silverwood Primary
• New Farm Primary
• Annanhill Primary
• Gargieston Primary
• Благодарим на Primary

 

Спорт

Градът е домакин на футболен клуб Kilmarnock F.C. - най-старият професионален клуб в Шотландия. Домакинството на отбора е на стадиона с любопитното име "Ръгби парк". Причината за името на терена е, че при основаването си клубът е играл едновременно футбол и ръгби. Клубът има най-голямата база от привърженици от всички отбори извън четирите големи града на Шотландия. Ръгби Парк е и един от първите футболни терени в Шотландия, на който са инсталирани прожектори. През последните години стадионът е модернизиран, първо, за да се приведе в съответствие с правилата за всички седящи места, а след това е напълно реконструиран, за да се превърне в нов терен. На него се провеждат международни футболни мачове, както и музикални концерти, последният от които е концертът на Елтън Джон през юни 2005 г. Дерек Олгави също е редовен гост на театър "Палас".

В града редовно се провеждат и професионални шоута по борба, организирани от промоутърската организация British Championship Wrestling.

В града има две игрища за голф - Annanhill Golf Course и Caprington Golf Course, което разполага с игрище с 18 дупки и с игрище с девет дупки. И двете игрища са общинска собственост и се управляват от Съвета на Източен Еършир.

Местните развлекателни комплекси включват центъра Galleon с 25-метров плувен басейн, бебешки басейн, ледена пързалка, игрища за скуош, сауна, фитнес зала, зала за игри, бар, боулинг и центъра New Northwest (бивш център Hunter), в който има модерна обществена фитнес зала и различни местни медицински заведения.

Една спокойна разходка из града ще ви разкрие много красиви сгради. Килмарнък се гордее с голям брой сгради, включени в списъка на ЮНЕСКО. Откритият през април 1901 г. институт "Дик" е сериозно пострадал от пожар само осем години след откриването му. Част от колекциите на музея са изгубени при пожара. Институтът е отворен отново две години след пожара през 1911 г. Институтът "Дик" е използван като помощна болница през 1917 г. по време на Първата световна война. сега той се ползва съвместно от Службата за изкуства и музеи и Службата за библиотеки, регистрация и информация. В двете художествени галерии и трите музейни галерии се помещават постоянни и временни експозиции на изобразително изкуство, съвременно изкуство и занаяти, местна и индустриална история и природни науки. На партерния етаж са разположени заемната библиотека, аудиотеката, младежката библиотека, справочната библиотека и учебният център.

 
Дин Форд над водата на Килмарнък в парка Дин.  

Култура

През 1786 г. тук е публикуван първият сборник с творби на шотландския поет Робърт Бърнс - "Стихотворения", предимно на шотландски диалект. Изданието е публикувано на мястото, където днес се намира търговската зала Burn's Mall, посветена на творчеството му. Това издание е известно като изданието от Килмарнък.

Два района на Килмарнък - Елърсли и Рикартън - са свързани с Уилям Уолъс и неговия баща. Твърденията, че това е истинският произход на родното място на Уолъс, са били изказани и напоследък до голяма степен се потвърждават. Твърдението, че Уолъс е роден в Елдерсли близо до Пейсли, вече не изглежда състоятелно.

Джон Боуринг, известен полиглот и четвърти губернатор на Хонконг, е член на парламента от Килмарнък през 1835 г.

В замъка на Килмарнък, Дийн Касъл, има изложба на доспехи и оръжия, както и колекция от музикални инструменти на Ван Раалте.

 

Забележителни хора

• Иън Дийнс; известен шотландско-канадски политик от НДП, представляващ Хамилтън, Онтарио.
• Уилям и Джон Слоун; основатели на W. & J. Sloane в Ню Йорк.
• Маргарет Макдауъл; член на шотландския отбор по плуване и носител на сребърен медал от Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г.
• Хю Макилвани; спортен журналист.
• Уилям Макилвани; писател, роден през 1936 г.
• Сър Джон Бойд Ор; биолог, политик и носител на Нобелова награда за мир.
• Робърт Дънсмюр; миньор от компанията "Хъдсънов залив", а след това и въглищен барон, най-богатият човек в Западна Канада и строител на замъка "Крейгдароч" във Виктория; роден в Хърлфорд, югоизточно от Килмарнък.
• Шотландско-канадският комедиен актьор Колин Мокри (известен от "Whose Line is it Anyway?") прекарва първите няколко години от живота си в Килмарнък (роден през 1957 г., емигрирал през 1964 г.).
• Малкълм Уолъс, бащата на героя на Шотландия Уилям Уолъс, е роден в Рикартон.
• Малки Маккормик; карикатурист.
• Джейми Алън Кер; майстор занаятчия.
• Линдзи Маккензи; актриса.
• Преподобният д-р Дейвид Лейси; служител на църквата "Хендерсън" в Килмарнък и модератор на Общото събрание на Църквата на Шотландия през 2005 г.
• Преподобният Уилям Хюит; модератор на Общото събрание на Църквата на Шотландия през 2009 г., роден в Килмарнък.
• Доктор Уилям Финдли (псевдоним Джордж Умбър); автор.
• Дес Браун, барон Браун от Лейдитън; бивш депутат, министър на отбраната на Обединеното кралство и държавен секретар за Шотландия
• Джон Келсо Хънтър (шотландски художник); художник с маслени бои и автор през XIX век.

 

Побратимени градове

Килмарнък - като част от Съвета на Източен Еършир - е побратимен с пет европейски града и е получил награди от Съвета на Европа за работата си в областта на побратимяването.

• Alès, Франция.
• Херстал, Белгия.
• Жуе-лес-Тур, Франция
• Кулмбах, Германия.
• Санта Колома де Грамене, Испания.