Джон Тавернър не бива да се бърка с британския композитор от 20-21 век сър Джон Тавернър.

Джон Тавернър (роден около 1490 г. - починал на 18 октомври 1545 г.) е един от най-изтъкнатите английски композитори на ранния Ренесанс и водеща фигура в музикалния живот на своето време. Освен като композитор, той е и виден органист, чиято музика оказва влияние върху развитието на английската полифония.

Живот и кариера

Точната година и място на раждане на Тавернър остават несигурни. Дълго време се смята, че е бил момче-хорист в църквата в Татърсхол, Линкълншир, но името му не е намерено в списъците на хористите от този период. По-скоро е възможно да е свързан с Татърсхол по-късно, когато служи като светски служител или на по-висока административна длъжност в местната парафия.

В разцвета на кариерата си Тавернър получава работа в Кардиналския колеж (сега наричан "Христова църква") в Оксфорд, при прочутата основа на кардинал Уолзи. Неговият престой там обаче е прекъснат от големите религиозни и политически промени, породени от действията на крал Хенри VIII прави промени в начина, по който хората трябва да се покланят в църквата. Според сведения, Тавернър дори укрива някои книги, забранени от новите религиозни порядки, под пода на своя дом, което му създава неприятности. Кардиналът, обаче, го пощадява с обяснението, че той е "само музикант".

Около 1530 г. Тавернър се връща в Линкълншир и прекарва останалата част от живота си там. Изглежда, че след завръщането си той вече не е толкова активен в композирането, но натрупва сравнително значително лично имущество и остава уважавана фигура в местната общност.

Творчество и най-важни произведения

Тавернър е известен най-вече със своите литургични произведения. От него са запазени осем големи меси, от които най-известна е т.нар. Western Wynde — "пародийна меса", построена върху популярна народна мелодия със същото заглавие. В този тип меси композиторът използва вече съществуваща мелодия като основа (cantus firmus или тематичен материал), развивайки я полифонично в различните части на литургията.

Друга от ключовите му меси е Gloria tibi trinitas. От Benedictus частта на тази меса произлиза известната мелодия, започваща с думите "in nomine Domini". Тази мотивация става основа за нов музикален жанр — т.нар. In nomine — инструментални или консортни композиции, в които тази фраза/мотив се използва като основен тематичен материал. Този жанр става особено популярен в Англия през 16. и 17. век.

Освен меси, Тавернър композира магнификати и мотети, както и други сакрални творби за солови и многогласни хорови състави. Голямата им част са написани за църковни нужди и отразяват богатата традиция на английската катедрална музика от началото на XVI век.

Стил и влияние

Музиката на Тавернър се отличава с монументална мащабност, богата полифонна текстура и склонност към широки, мелодично изразителни фрази. Той често използва известни мелодии като основа за композициите си, но ги преправя и разгръща чрез сложни многогласни техники. Характерни са и драматичните контрасти в звученето, плод на умело разпределение на гласовете и хорова плътност.

Тавернър оказва влияние върху следващите поколения английски композитори и върху развоя на английската хорово-инструментална традиция. Неговите произведения са били изучавани и преизпълнявани в продължение на векове, а мотивите му (например този от Gloria tibi trinitas) придобиват самостоятелен живот в инструменталните композиции на по-късни автори.

Запазване и наследство

Въпреки религиозните и политически промени през XVI век, част от музиката на Тавернър е оцеляла в ръкописни и по-късни печатни източници. Тя продължава да се изпълнява и изучава като важен пример за английската ренесансова полифония и за прехода от средновековните към ренесансовите стилове в западноевропейската църковна музика.

Тавернър остава в историята като автор, чиито мащабни и оригинални творби символизират върховите постижения на английската сакрална музика преди и по време на религиозните преобразувания в епохата на Хенри VIII.