Сляпо петно
Мъртвата зона е част от зрителното поле, от която мозъкът ни не получава информация. Това е мястото в зрителното поле, което съответства на липсата на фоторецепторни клетки, откриващи светлина, там, където зрителният нерв преминава през диска на ретината. Тъй като в диска на зрителния нерв няма клетки, които да откриват светлина, част от зрителното поле не се възприема. Мозъкът попълва околните детайли с информация от другото око, така че сляпото петно обикновено не се възприема.
Въпреки че всички гръбначни животни имат това сляпо петно, очите на главоногите, които на пръв поглед са подобни, нямат такова. При тях зрителният нерв се доближава до рецепторите отзад, така че не създава прекъсване в ретината.
Първото документирано наблюдение на явлението е извършено през 60-те години на XVI в. от Едме Мариоте във Франция. По онова време обикновено се смята, че точката, в която зрителният нерв влиза в окото, всъщност трябва да е най-чувствителната част от ретината; откритието на Мариот обаче опровергава тази теория.
В примера с гръбначните животни това е сляпото4 петно, което липсва в окото на октопода. При гръбначните животни (вляво) представлява1 ретината и е2 нервните влакна, включително зрителния нерв (3), докато в окото на октопода (вдясно) и 1представлява2 съответно нервните влакна и ретината.
Тест на мъртвата зона
| Демонстрация на мъртвата зона | ||||
| O | X | |||
| Инструкции: Лицето ви трябва да е на няколко пръста от екрана. Затворете дясното око и фокусирайте лявото върху X. Сега се отдалечете бавно от екрана и в един момент О ще изчезне. Това ще се случи на разстояние около 25 см от екрана (3 пъти повече от ширината на тази схема). Когато се отдалечите, О ще се появи отново. Ако затворите лявото си око и погледнете към О, Х ще изчезне в подобен диапазон. | ||||
Не виждам мъртвата зона
Съществуват две теории за причините, поради които мъртвата зона обикновено не се вижда. Едната, по-малко предпочитана, е, че мозъкът просто я игнорира. Другата е, че мозъкът ги "запълва" с информация от околните области. Теоретиците на възприятието обикновено предпочитат втората хипотеза. Запълването работи с доста сложни и необичайни визуални модели, което предполага, че активен мозъчен процес работи, за да имитира моделите около сляпото петно.
Око на гръбначни и главоноги
Тези естествени слепи петна се срещат само в очите на гръбначните животни. При главоногите зрителните нерви са прикрепени към задната част на ретината, така че те не представляват проблем. Окото на гръбначните е нелогично, защото светлината трябва да премине през и покрай нервните влакна, преди да стигне до ретината.Това се дължи на факта, че очите на гръбначните животни са израстъци на мозъка; те израстват навън от ембрионалната тъкан, която образува мозъка.
Въпроси и отговори
В: Какво е сляпо петно?
О: Сляпото петно е част от зрителното поле, където зрителният нерв преминава през диска на ретината, което води до липса на фоторецепторни клетки, които да откриват светлина, в резултат на което мозъкът не получава информация от тази област.
Въпрос: Защо част от зрителното поле не се възприема в сляпото петно?
О: В диска на зрителния нерв няма клетки, които да откриват светлина, в резултат на което част от зрителното поле не се възприема.
В: Как мозъкът преодолява слепите петна?
О: Мозъкът запълва с информация от другото око с околните детайли, така че сляпото петно не се възприема нормално.
В: Кои животни нямат сляпо петно?
О: Очите на главоногите нямат сляпо петно, тъй като зрителният нерв се приближава към рецепторите отзад, като по този начин не създава прекъсване на ретината.
Въпрос: Кога е направено първото документирано наблюдение на сляпото петно?
О: Първото документирано наблюдение на сляпото петно е направено през 60-те години на XIX в. от Едме Мариоте във Франция.
В: Каква е била преобладаващата теория преди откритието на Мариот за влизането на зрителния нерв в окото?
О: Преди откритието на Мариот се е смятало, че мястото, където зрителният нерв влиза в окото, е най-чувствителната част от ретината.
В: Какво опровергава откритието на Мариоте?
О: Откритието на Мариоте опровергава теорията, че точката, в която зрителният нерв влиза в окото, всъщност трябва да е най-чувствителната част от ретината.
