Жан Пол Пиер Казимир-Перие (френско произношение: [ʒɑ̃ kazimiʁ pɛʁje]; 8 ноември 1847 – 11 март 1907) е френски политик, държавник и предприемач, който за кратко е петият президент на Третата френска република. Известен е с интензивното си участие в парламентарния живот, с краткото си президентство (1894–1895) и с оттеглянето си от политиката в полза на частния бизнес.

Ранен живот и политически възход

Роден е в Париж в влиятелно политическо семейство. Той е син на Огюст Казимир-Перие и внук на Казимир Пиер Перие, който е бил министър-председател при управлението на Луи Филип. Навлиза в обществения живот като секретар на баща си, който е министър на вътрешните работи по време на президентството на Тиер.

Постепенно Казимир-Перие гради собствена парламентарна кариера. На 17 август 1883 г. става заместник-държавен секретар по военните въпроси, пост на който остава до 7 януари 1885 г. През 1890–1892 г. е заместник-председател на Камарата на депутатите, а през 1893 г. е избран за неин председател.

Министър-председател и министър на външните работи

На 3 декември 1893 г. е назначен за министър-председател (председател на Министерския съвет) и за министър на външните работи. Мандатът му като министър-председател е относително кратък — той подава оставка през май 1894 г. и отново заема поста председател на Камарата на депутатите. Този период е белязан от политически сътресения и сложни външнополитически въпроси, които отслабват доверието между президента, министрите и парламента.

Избор за президент и оставка

На 24 юни 1894 г., след убийството на президента Карно, Казимир-Перие е избран за президент на републиката с 451 гласа срещу 195 за Анри Брисон и 97 за Шарл Дюпюи. Мандатът му обаче продължава само шест месеца. На 14 януари 1895 г., ден след оставката на Дюпюи, Казимир-Перие подава оставка от президентския пост, като аргументира решението си с това, че е пренебрегван от министрите: те не го консултират преди да вземат важни решения и не го информират навременно за политическите събития, особено по въпросите на външната политика.

Оттегляне от политиката и делова кариера

След оставката си той постепенно се оттегля от активната политика и се посвещава на частния сектор, с особен интерес към минното дело и промишлените начинания. Казимир-Перие се занимава с бизнес и финансови проекти, където прилага своята административна и организационна опитност.

Ролята му в делото „Драйфус“ и по-късни години

По време на процеса срещу Алфред Драйфус, в рамките на повторното съдебно разглеждане в Рен, показанията на Казимир-Перие са забележими и, в противовес на показанията на генерала Мерсие, подпомагат защитата на Драйфус. Участието му в този епизод от историята показва, че въпреки оттеглянето си от ежедневната политика, той остава ангажиран с важни държавни и обществено-политически въпроси.

Смърт и наследство

Жан Казимир-Перие умира на 11 март 1907 г. Наследството му е сложно: от една страна той е политик с високи държавни постове — председател на Камарата, министър-председател, президент; от друга — човек, който се отказва от висшата власт поради конфликт на виждания с кабинетите и насочва усилията си към частния сектор. Краткият му президентски мандат и критиките към начина, по който се води държавната политика, остават част от оценките на неговата роля в политическата история на Третата република.

  • Раждане: 8 ноември 1847, Париж.
  • Основни държавни длъжности: заместник-държавен секретар по военните въпроси (1883–1885), заместник-председател и председател на Камарата на депутатите (1890–1893, 1894), министър-председател и министър на външните работи (1893–1894), президент на републиката (24 юни 1894 – 16 януари 1895).
  • Смърт: 11 март 1907.