Жана д'Албре (1528–1572) — кралица-регентка на Навара и водачка на хугенотите
Жана д'Албре — кралица-регентка на Навара и водачка на хугенотите; политически и духовен лидер, майка на Хенри IV, ключова фигура във френските религиозни войни.
Жана д'Албре (7 януари 1528 г. - 9 юни 1572 г.), известна също като Жана III д'Албре или Жана III, е кралица-регентка на Кралство Навара от 1555 до 1572 г. Родена в династията д'Албре, тя наследява короната след смъртта на баща си и управлява Навара като независим владетел, стремейки се да укрепи административно и финансово малката пищекавица между Пиренеите и по-големите европейски сили.
Ранен живот и бракове
Жана е дъщеря на Хенри II д'Албре и на известната книжовница и политичка Маргарита Наварска. Първият ѝ брак е сключен в юношеството ѝ (1541) и по-късно е анулиран. От втория ѝ брак с Антоан дьо Бурбон, херцог на Вандом, се ражда синът ѝ Анри Бурбонски. Хенри става крал Хенри III Наварски и крал Хенри IV Френски, първият бурбонски крал на Франция. От този брак тя става херцогиня на Вандом.
Кралица и регентка на Навара
Като регентка Жана работи за политическа стабилизция и реформи в Навара: опитва се да централира администрацията, да подобри финансовото състояние на държавата и да защити територията от външен натиск. Тя полага усилия за укрепване на образованието и местните институции и често води преговори с френски и испански владетели с цел да запази автономията на своята държава.
Роля във френските религиозни войни и хугенотското движение
Жана е призната за духовен и политически лидер на френското хугенотско движение и ключова фигура във френските религиозни войни. В средата на XVI век тя приема калвинизма и оттогава става един от най-отчетливите защитници на протестантите във Франция. Подкрепя организацията на калвинистките общини в Навара и съдейства за свикване на религиозни съвещания и синоди; превръща своето кралство в убежище и опорен пункт за много протестантски водачи.
Като политически водач на хугенотите Жана участва в дипломатически преговори и военни коалиции, сключва съюзи с протестантски сили и влиза в конфронтация с католическите фракции във Франция. Възпитанието и възпитанието на сина ѝ Анри в протестантската вяра оказват дългосрочно влияние върху френската политика, тъй като по-късно той ще играе ключова роля в уравновесяването на религиозните противоречия във Франция.
Смърт и наследство
Жана умира на 9 юни 1572 г. в Париж. Нейната смърт настъпва само два месеца преди кървавите събития от Нощта на св. Бартоломей (24 август 1572 г.), които погубват голям брой хугеноти във Франция. Макар да не доживява тези събития, политическите ѝ решения и религиозната ѝ политика оставят трайни следи върху хода на френските религиозни конфликти и върху възхода на династията на бурбоните.
- Основни факти:
- Родена: 7 януари 1528 г.
- Управлява Навара: 1555–1572 г.
- Син: Анри Бурбонски (който по-късно става крал на Франция)
- Водеща фигура в протестантското движение (хугеноти)
- Наследство: Жана остава запомнена като държавник, който комбинира религиозни убеждения с решителна политическа дейност, и като майка, чиято възпитателна роля формира бъдещия крал Хенри IV — фигура, която ще промени баланса на властите във Франция.
Първи брак
Като момиче тя е имала изключително силен характер. Родителите ѝ искат да я омъжат за Уилям "Богатия", херцог на Юлих-Клевес-Берг. Той е брат на Анна Клевска, четвъртата съпруга на английския крал Хенри VIII. По онова време тя била на 12 или 13 години, което тогава било съвсем нормално за брак на момиче.
Тя отказала и майка ѝ я накарала да я бичува. Бичуването било изключително тежко, но момичето продължило да се съпротивлява на брака. Накрая тя била отнесена телесно до олтара от констебъла на Франция и омъжена против волята си.
Очевидно тя продължава да се съпротивлява, защото в крайна сметка бракът е анулиран поради липса на съпружеска връзка.
Втори брак
Вторият ѝ брак също е политически. Целта му е била да обедини териториите в Южна и Северна Франция. Този път обаче е замесена и любов. Един съвременник пише, че "тя не изпитваше никакво удоволствие или занимание, освен да говори или да пише на [съпруга си]. Прави го и в компания, и насаме... Водите не могат да угасят пламъка на любовта ѝ".
Двамата имат пет деца, две от които доживяват до зряла възраст.
Кралица на Навара
На 25 май 1555 г. Анри II Наварски умира и тогава Жана и съпругът ѝ стават съвместни владетели на Навара. Жана и Антоан са коронясани на съвместна церемония според ритуалите на Римокатолическата църква на 18 август 1555 г. в По.
Съпругът на Жана умира на 17 ноември 1562 г., така че през последните десет години от живота си тя е единственият владетел на Навара.

Портрет на Жана д'Албре от художник от школата на Франсоа Клуе, 2-ра четвърт на XVI в.
Религия
По време на живота на Жана религията във Франция е поле на битка между католическата църква и протестантския калвинизъм на хугенотите.
В областта на религията Жана е повлияна от майка си към религиозни реформи, хуманистично мислене и лична свобода. На Коледа 1560 г. Жана приема калвинизма. Това обръщане я превръща в най-високопоставения протестант във Франция.
След налагането на калвинизма в кралството ѝ свещениците и монахините са изгонени, католическите църкви са разрушени, а католическите ритуали - забранени. Тя поръчва превода на Новия завет на баски и беарнески език в полза на своите поданици.
Описват я като "дребна на ръст, слаба, но изправена". Била много интелигентна, но строга и самодоволна. Хугенотският летописец Агрипа д' Обиньо описва Жана като "достатъчно силен ум, за да ръководи най-висшите дела".
В допълнение към религиозните си реформи Жана работи по реорганизацията на кралството си, като прави дълготрайни реформи в икономическата и съдебната система на владенията си.
Жана умира в Париж от треска (вероятно инфекциозно заболяване) на 44-годишна възраст.
обискирам