Жана д'Албре (7 януари 1528 г. - 9 юни 1572 г.), известна също като Жана III д'Албре или Жана III, е кралица-регентка на Кралство Навара от 1555 до 1572 г. Родена в династията д'Албре, тя наследява короната след смъртта на баща си и управлява Навара като независим владетел, стремейки се да укрепи административно и финансово малката пищекавица между Пиренеите и по-големите европейски сили.

Ранен живот и бракове

Жана е дъщеря на Хенри II д'Албре и на известната книжовница и политичка Маргарита Наварска. Първият ѝ брак е сключен в юношеството ѝ (1541) и по-късно е анулиран. От втория ѝ брак с Антоан дьо Бурбон, херцог на Вандом, се ражда синът ѝ Анри Бурбонски. Хенри става крал Хенри III Наварски и крал Хенри IV Френски, първият бурбонски крал на Франция. От този брак тя става херцогиня на Вандом.

Кралица и регентка на Навара

Като регентка Жана работи за политическа стабилизция и реформи в Навара: опитва се да централира администрацията, да подобри финансовото състояние на държавата и да защити територията от външен натиск. Тя полага усилия за укрепване на образованието и местните институции и често води преговори с френски и испански владетели с цел да запази автономията на своята държава.

Роля във френските религиозни войни и хугенотското движение

Жана е призната за духовен и политически лидер на френското хугенотско движение и ключова фигура във френските религиозни войни. В средата на XVI век тя приема калвинизма и оттогава става един от най-отчетливите защитници на протестантите във Франция. Подкрепя организацията на калвинистките общини в Навара и съдейства за свикване на религиозни съвещания и синоди; превръща своето кралство в убежище и опорен пункт за много протестантски водачи.

Като политически водач на хугенотите Жана участва в дипломатически преговори и военни коалиции, сключва съюзи с протестантски сили и влиза в конфронтация с католическите фракции във Франция. Възпитанието и възпитанието на сина ѝ Анри в протестантската вяра оказват дългосрочно влияние върху френската политика, тъй като по-късно той ще играе ключова роля в уравновесяването на религиозните противоречия във Франция.

Смърт и наследство

Жана умира на 9 юни 1572 г. в Париж. Нейната смърт настъпва само два месеца преди кървавите събития от Нощта на св. Бартоломей (24 август 1572 г.), които погубват голям брой хугеноти във Франция. Макар да не доживява тези събития, политическите ѝ решения и религиозната ѝ политика оставят трайни следи върху хода на френските религиозни конфликти и върху възхода на династията на бурбоните.

  • Основни факти:
    • Родена: 7 януари 1528 г.
    • Управлява Навара: 1555–1572 г.
    • Син: Анри Бурбонски (който по-късно става крал на Франция)
    • Водеща фигура в протестантското движение (хугеноти)
  • Наследство: Жана остава запомнена като държавник, който комбинира религиозни убеждения с решителна политическа дейност, и като майка, чиято възпитателна роля формира бъдещия крал Хенри IV — фигура, която ще промени баланса на властите във Франция.