Жана д'Албре
Жана д'Албре (7 януари 1528 г. - 9 юни 1572 г.), известна също като Жана III д'Албре или Жана III, е кралица-регентка на Кралство Навара от 1555 до 1572 г.
От втория ѝ брак с Антоан дьо Бурбон, херцог на Вандом, се ражда синът ѝ Анри Бурбонски. Хенри става крал Хенри III Наварски и крал Хенри IV Френски, първият бурбонски крал на Франция. От този брак тя става херцогиня на Вандом.
Жана е призната за духовен и политически лидер на френското хугенотско движение и ключова фигура във френските религиозни войни.
Първи брак
Като момиче тя е имала изключително силен характер. Родителите ѝ искат да я омъжат за Уилям "Богатия", херцог на Юлих-Клевес-Берг. Той е брат на Анна Клевска, четвъртата съпруга на английския крал Хенри VIII. По онова време тя била на 12 или 13 години, което тогава било съвсем нормално за брак на момиче.
Тя отказала и майка ѝ я накарала да я бичува. Бичуването било изключително тежко, но момичето продължило да се съпротивлява на брака. Накрая тя била отнесена телесно до олтара от констебъла на Франция и омъжена против волята си.
Очевидно тя продължава да се съпротивлява, защото в крайна сметка бракът е анулиран поради липса на съпружеска връзка.
Втори брак
Вторият ѝ брак също е политически. Целта му е била да обедини териториите в Южна и Северна Франция. Този път обаче е замесена и любов. Един съвременник пише, че "тя не изпитваше никакво удоволствие или занимание, освен да говори или да пише на [съпруга си]. Прави го и в компания, и насаме... Водите не могат да угасят пламъка на любовта ѝ".
Двамата имат пет деца, две от които доживяват до зряла възраст.
Кралица на Навара
На 25 май 1555 г. Анри II Наварски умира и тогава Жана и съпругът ѝ стават съвместни владетели на Навара. Жана и Антоан са коронясани на съвместна церемония според ритуалите на Римокатолическата църква на 18 август 1555 г. в По.
Съпругът на Жана умира на 17 ноември 1562 г., така че през последните десет години от живота си тя е единственият владетел на Навара.
Портрет на Жана д'Албре от художник от школата на Франсоа Клуе, 2-ра четвърт на XVI в.
Религия
По време на живота на Жана религията във Франция е поле на битка между католическата църква и протестантския калвинизъм на хугенотите.
В областта на религията Жана е повлияна от майка си към религиозни реформи, хуманистично мислене и лична свобода. На Коледа 1560 г. Жана приема калвинизма. Това обръщане я превръща в най-високопоставения протестант във Франция.
След налагането на калвинизма в кралството ѝ свещениците и монахините са изгонени, католическите църкви са разрушени, а католическите ритуали - забранени. Тя поръчва превода на Новия завет на баски и беарнески език в полза на своите поданици.
Описват я като "дребна на ръст, слаба, но изправена". Била много интелигентна, но строга и самодоволна. Хугенотският летописец Агрипа д' Обиньо описва Жана като "достатъчно силен ум, за да ръководи най-висшите дела".
В допълнение към религиозните си реформи Жана работи по реорганизацията на кралството си, като прави дълготрайни реформи в икономическата и съдебната система на владенията си.
Жана умира в Париж от треска (вероятно инфекциозно заболяване) на 44-годишна възраст.
