Иди Амин Дада (1925–2003) — угандийски диктатор: биография и престъпления

Иди Амин (1925–2003) — биография и престъпления: жестокият угандийски диктатор, изгонване на азиатци, Ентебе, терор, нарушени човешки права и историческо наследство

Иди Амин Дада (17 август 1925 г. – 16 август 2003 г.) е военен и държавен ръководител, станал известен като репресивен диктатор на Уганда. Роден е в районa на Koboko в Западно-Нилския регион и следваща биографията му преминава през службата в британските колониални войски, бързо изкачване в редиците и превземане на властта чрез преврат.

Ранни години и военна кариера

Амин започва службата си в Кралските африкански части (King's African Rifles) през 1940-те години, като постепенно се издига до сержант, а по-късно и до офицер след независимостта на Уганда. В армията придобива влияние и връзки, които впоследствие използва при преврата.

Възход към властта

На 25 януари 1971 г., докато тогавашният президент на Уганда Милисънт (Milton) Оботе бил в държавна визита, Иди Амин организира безкръвен военен преврат и поема поста на държавен глава. В следващите години той консолидира властта си чрез арести, екзекуции и чистки в армията и администрацията.

Управление и репресии

Управлението на Амин е белязано от лична власт, репресии и нарушения на човешките права. В периода 1971–1979 г. хиляди – според различни оценки от около 100 000 до 500 000 души – стават жертва на произволни арести, изчезвания, екзекуции и масови убийства. Жертви са политически опоненти, интелектуалци, религиозни лидери и представители на етнически групи, които той смята за заплаха (включително подразделения от племена като ланго и ачоли, които били лоялни на Оботе).

Амин насажда култ към личността си, присвоява множество военни и държавни титли и награди и демонстрира екстравагантно поведение, което допълнително шокира международната общественост. В много публикации от 70-те години неговият режим е сравняван с исторически диктатори като Калигула, Хитлер, Берия и Химлер, а самият той е заклеймяван като "садист, убиец, фашист и потисник" от множество критици и съседни държави.

Икономически мерки и изгонване на азиатите

Една от най‑известните и противоречиви негови политики е национализацията на частни предприятия и изгонването на общността на азиатските търговци. През 1972 г. Амин заповядва всички азиатци (главно с произход от Индия и Пакистан) да напуснат Уганда в срок от няколко дни, като техният бизнес и имоти са конфискувани. Обосновката, която дава, е, че азиатците "изземват" работните места и икономиката от угандийците. Мярката разрушава икономиката на страната и довежда до дългосрочни последици; някои от изгонените по-късно се завръщат или възстановяват бизнеса си след свалянето на Амин.

Вяра, външна политика и похищението на полет 139

Амин официално приема исляма и използва религиозни и антиколониални реторики в международните си изяви. Във външнополитически план той променя съюзите си — от първоначални контакти със Запада и Израел, после към съюзи със страни като Либия и страни от арабския свят. Подкрепата му за каузи на бунтовници и за палестинските движения е добре известна и води до пряка връзка с един от най-известните международни инциденти по време на режима му.

На 27 юни 1976 г. самолет на Air France, който е отвлечен, е принуден да кацне в Ентебе, Уганда. Там похитителите — с подкрепа от палестински групировки — задържат пътниците, а Амин осигурява територия и подкрепа за действията. След международни преговори и безуспешни опити, Израел организира смела спасителна операция (Операция "Гръм"/Operation Entebbe) на 4 юли 1976 г., при която голяма част от заложниците са освободени от еврейски командоси.

Паданe и изгнание

На 1978–1979 г. конфликтът с Танзания прераства в открита война, след като угандийски войски нахлуват в танзанийска територия. Танзанийските сили, подкрепени от угандийски бунтовнически групи и ръководени от тогавашния президент на Танзания Джулиъс Найерере, нахлуват в Уганда, разгромяват армията на Амин и превземат столицата Кампала през април 1979 г. Амин бяга първо в Либия, а после се установява в Джеда, Саудитска Арабия, където прекарва остатъка от живота си в изгнание. След свалянето му му е забранено да се завърне в Уганда.

Край на живота и погребение

Вторите десетилетия след изгнанството са относително уединени за Амин. На 18 юли 2003 г. според съобщения е поставен на животоподдържаща система, но състоянието му се влошава и органите му започват да отказват; впоследствие семейството му решава да прекъсне поддържащата техника. Амин умира на 16 август 2003 г. в Джеда, Саудитска Арабия, официално от бъбречна недостатъчност на 77-годишна възраст — ден преди да навърши 78 години. Погребан е без официален мемориал в обикновен гроб, без надгробна плоча.

Наследство, памет и култура

Режимът на Иди Амин остава в историческата памет като един от най-безпощадните в модерната африканска история поради широкомащабните репресии и икономическата разруха, които причинява. Травмите от неговото управление оказват влияние върху политическото и общественото развитие на Уганда десетилетия след неговото сваляне.

Публичният и художествен интерес към личността му остава значителен: филмът "Последният крал на Шотландия" (2006 г.) представя художествен поглед върху управлението на Амин и взаимоотношенията му с чуждестранни фигури; в него актьорът Форест Уитакър получава Оскар за най-добър актьор за образа си на диктатора.

Кратки факти

• Роден: 17 август 1925 г. (р. Koboko, Западен Нил)
• На власт: 1971–1979 г. (след военен преврат)
• Изгонване на азиатското население: 1972 г.
• Падане от власт: 1979 г., след намеса на Танзания и бунтовнически групи
• Умира: 16 август 2003 г. в Джеда, Саудитска Арабия

Текстът по-горе представя обобщен и достъпен преглед на живота, управлението и престъпленията, свързвани с Иди Амин — фигура, която продължава да предизвиква дебати и изследвания сред историци, политолози и общественици.

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой беше Иди Амин Дада?

В: Как загуби властта си?

Въпрос: С какво е известен Амин?

В: С какво става известен като много жесток лидер?

Въпрос: Къде бяга Амин, когато губи властта си?

Търсене по буква