Ху Яобан (1915–1989) — китайски политик, чиято смърт предизвика Тянанмън

Ху Яобан (1915–1989) — реформаторски китайски политик; смъртта му през 1989 предизвика масовите протести на площад Тянанмън и промени политическия курс в Китай.

Ху Яобан (20 ноември 1915 г. - 15 април 1989 г.) е китайски политик и високопоставен служител на Китайската народна република. Роден е в околностите на Лиян, провинция Хунан. От младежките си години участва активно в комунистическото движение и постепенно се издига в редовете на партията.

Ранни години и партийна кариера

Ху Яобан е политически съюзник на Дън Сяопин. Двамата се сражават заедно в Китайската гражданска война. И двамата са част от комунистическите сили, които завземат властта в Съчуан през 1949 г. Ху става лидер на Комунистическата младежка лига в периода 1952-1966 г., където работи за политическото организиране и мобилизация на младежта в ранните десетилетия след основаването на Народната република.

Културна революция и възстановяване

По време на Културната революция за Ху Яобан се казва, че не е верен на Китайската комунистическа партия и на Мао Дзедун. Той е реабилитиран два пъти. След края на хаоса от културната революция Ху се връща на важни партийни позиции и става един от ключовите поддръжници на идването на власт на Дън Сяопин. В този период той активно подпомага усилията за икономически реформи и за възстановяване на професионалните и академичните кадри, които са били засегнати от политическите чистки.

Роля в реформите и партийното ръководство

През 1980-те години Ху Яобан се утвърждава като водач, свързан с по-либерални и реформистки позиции в рамките на партията. Той заема постове, на които може да влияе върху политиката на реформи и помага за промяната на отношението към интелигенцията, студентите и жертвите на културната революция. Ху често е описван като привърженик на по-голяма политическа толерантност и на мерки, които да ускорят икономическата реинтеграция и модернизация.

Конфликт с консервативните кръгове и отстраняване

Реформистките му позиции предизвикват недоволство сред по-консервативни функционери в партията. През 1987 г. Ху Яобан е принуден да подаде оставка от високи постове в резултат на критики, че е проявявал „буржоазен“ либерализъм и че е бил твърде снизходителен към проявите на дисиденство. Оттогава той запазва известна обществена и морална подкрепа сред прогресивно настроените интелектуалци и студенти.

Смърт и последици

Смъртта на Ху Яобанг през 1989 г. става причина за протестите на площад Тянанмън. Поклонението и общественото оплакване на неговата загуба се превръщат в катализатор за масови демонстрации, в началото насочени към изразяване на възмущение и искания за политически реформи и прозрачност. Тези събития прерастват във възглавено движение за реформи, което по-късно е жестоко потушено през юни 1989 г.

Наследство

Ху Яобан остава спорна и важна фигура в съвременната китайска история. За едни той е символ на умерените реформи, политическата гъвкавост и защитник на жертвите от политическите кампании. За други той е причина за нестабилност, породена от стремежа към по-далечни промени. Неговата смърт и ролята ѝ в началото на протестите от 1989 г. правят името му трайна точка в дискусиите за политическите промени в Китай през края на XX век.

Въпроси и отговори

В: Кой е Ху Яобан?

В: На кого е бил политически съюзник?

В: Каква е ролята му в Китайската гражданска война?

В: Каква длъжност заема Ху Яобанг от 1952 до 1966 г.?

Въпрос: Подкрепял ли е Ху Яобан Мао Дзедун по време на Културната революция?

Въпрос: Реабилитиран ли е Ху Яобан, след като е бил обвинен по време на Културната революция?

Въпрос: Защо смъртта на Ху Яобанг е важна за протестите на площад Тянанмън през 1989 г.?

Търсене по буква