Хенри Дейвид Торо (12 юли 1817 г. - 6 май 1862 г.) е американски писател, естествоизпитател и философ. Неговият приятел Ралф Уолдо Емерсън оказва голямо влияние върху него и го подкрепя по много начини. Емерсън предоставя на Торо място за живеене на езерото Уолдън, което вдъхновява книгата му "Уолдън". Торо е най-известен с творбата си Уолдън и с есето си за гражданската съвест и протест.

"Уолдън" е размисъл за простия живот в природна среда, а есето "Гражданско неподчинение" аргументира индивидуалната съпротива срещу гражданското управление при морална опозиция на несправедливата държава.

Ранни години и образование

Торо е роден в Конкорд, Масачузетс, в семейство на занаятчии и малък търговец. Завършва Харвардския колеж, където се запознава с идеи за трансцендентализъм, романтизъм и природонаучни наблюдения. След дипломирането си работи като учител, краткотрайно като библиотекар и като частен tutor; впоследствие се занимава с измервателни (surveying) дейности, които му помагат да се издържа и да проучва природата около Конкорд.

Живот край Уолдън

През 1845 г. Торо започва експеримент с опростен начин на живот: издига малка колиба на брега на езерото Уолдън на имот, собственост на Емерсън. Той живее там от 4 юли 1845 до 6 септември 1847 — общо две години, два месеца и два дни. Периодът служи като практическо изследване на самодостатъчност, наблюдения на природата и размисъл върху обществото, икономиката и личната свобода. Опитът и дневниците от този период по-късно оформят ядрото на книгата му "Уолдън", публикувана през 1854 г.

Гражданско неподчинение и политическа позиция

Торо е активен противник на робството и на агресивната външна политика на правителството. През 1846 г. той отказва да плати данък-преференция (poll tax), в знак на протест срещу Мексикано-американската война и оправданието ѝ чрез институтирано робство; за това е задържан за една нощ в затвора на Конкорд. Този акт вдъхновява есето му, първоначално публикувано през 1849 г. под заглавието "Resistance to Civil Government", по-късно известно на английски като "Civil Disobedience". В него Торо защитава идеята, че гражданите имат морално право — а понякога и дълг — да не изпълняват закони и решения на държавата, които смятат за несправедливи.

Научна наблюдателност и литературни произведения

Торо е известен с педантичните си и често поетични природни наблюдения. Водил е обширни дневници с бележки за фенология, птици, растения, климатични явления и извършвани експерименти. Освен "Уолдън" и есето за гражданското неподчинение, сред важните му произведения са:

  • "A Week on the Concord and Merrimack Rivers" (първата му книга, 1849) — пътуване и размисли, посветени на брат му.
  • Есета като "Walking", "Life Without Principle" и множество статии и писма по природозащитни и етични теми.
  • Богат архив от дневници и напътствия към природата, публикувани постхумно в няколко тома.

Влияние и наследство

Идеите на Торо за прост живот, лично съзнание и морална съпротива оказват силно влияние върху различни движения и личности през следващите столетия. Неговата концепция за гражданското неподчинение вдъхновява лидери като Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг-младши. Писанията му по природозащита и етика имат принос и за развитието на екологичното движение и идеите за опазване на природата.

Торо умира на 6 май 1862 г. в Конкорд — болен от продължителна белодробна болест (консумация/туберкулоза). Днес мястото около езерото Уолдън е запазено като публична резерватна и историческа зона, а творбите му продължават да се четат и да предизвикват размисъл за връзката между човека, обществото и природата.