Ханк Уилямс, старши (17 септември 1923 г. – 1 януари 1953 г.), роден като Хирам Кинг Уилямс, е американски певец, автор на песни и музикант, смятан за един от най-влиятелните артисти в кънтри музиката. Роден е в Mount Olive, щата Алабама. Уилямс често се нарича "бащата на кънтри и уестърн музиката" заради ролята си в оформянето на звука и темите, които впоследствие станаха характерни за жанра. Както при много музикални пионери, той не си поставя за цел да създаде нов стил — просто пише и изпълнява песни, които отразяват личните му преживявания и емоции, и които лесно достигат до широката публика.
Уилямс започва кариерата си с местни изпълнения по радиото и с ранни записи през 40-те години. Неговият пробив идва с големия хит "Lovesick Blues" (1949), който го прави национална звезда. Песните му се отличават с прости, но запомнящи се мелодии и искрени текстове за любов, самота, болка и религиозни теми — елементи, които привличат слушатели от различни социални слоеве. Той е и водещата фигура около своята група The Drifting Cowboys и записва за лейбъла MGM Records, където създава поредица от класически кънтри-заглавия.
Някои от най-познатите песни на Уилямс са:
- "Your Cheatin' Heart"
- "Hey, Good Lookin'"
- "Jambalaya (On the Bayou)"
- "Cold, Cold Heart"
- "Lovesick Blues"
- "Kaw-Liga" (публикувана посмъртно)
Песните бяха лесни за запомняне и мнозина фенове пяха заедно с него по радиото и на живо. Други изпълнители започнаха да включват песни на Ханк Уилямс в своя репертоар, а неговите мелодии бързо станаха стандарт в кънтри музиката. Той активно прави записи, изпълнява по радиото и ранната телевизия, както и на сцена — включително участия в популярни програми като Louisiana Hayride. Въпреки големия си успех, Ханк има проблеми с алкохола и здравето, които често пречат на професионалния му живот; през 1949 г. е отстранен от програмата Grand Ole Opry поради дисциплинарни проблеми, свързани с пиене.
Стилът на Уилямс — чест, простота и директност в текста, съчетани с мелодична яснота и емоционална сила в изпълнението — оказва трайно влияние върху кънтри, рокабилли и по-късно върху рок музиката. Много артисти от следващите поколения (включително Елвис Пресли, Боб Дилън, Джони Кеш и редица други) признават влиянието му. Негови песни са преизпълнявани в различни стилове и често достигат до нови аудитории (например версията на Ray Charles на "Cold, Cold Heart").
Личният живот на Уилямс също е част от легендата: женен е за Одри Шепърд (1944–1952) и има син — Ханк Уилямс-младши (роден 1949), който по-късно продължава музикалната фамилна традиция. На 1 януари 1953 г. Ханк Уилямс умира на 29-годишна възраст — намерен е мъртъв в задната седалка на автомобила си край Oak Hill, Западна Вирджиния, докато пътува за концерт в Кантон, Охайо. Смъртта му е свързана с хронични здравословни проблеми, болки в кръста, както и злоупотреба с алкохол и лекарства.
След смъртта му творчеството на Ханк Уилямс продължава да бива почитано и разпространявано — много от песните му стават постхумни хитове, а той самият получава множество признания и почести, сред които и приемане в Country Music Hall of Fame. Неговото влияние се усеща и днес — като образец за кратка, искрена и въздействаща песен, която говори директно на слушателя. Наследството му включва не само песните, които е написал, но и начина, по който е показал, че личната болка и радост могат да се превърнат в универсална музика.
