Арнолд Хенри Гийо

Ранен живот

Гийо е роден на 28 септември 1807 г. в Будевилие, близо до Ньошател, Швейцария. Учи в колежа в Ньошател, Шо дьо Фон. През 1825 г. заминава за Германия и живее в Карлсруе, където се запознава с Луи Агасиз. От Карлсруе се премества в Щутгарт, където учи в гимназия. През 1827 г. се завръща в Ньошател. Решава да постъпи на служба и започва да посещава лекции в Берлинския университет. Докато е в университета, посещава и лекции по философия и естествени науки. Свободното си време прекарва в събиране на раковини и растения, а от Хумболт получава акредитив за Берлинската ботаническа градина. През 1835 г. получава докторска степен в Берлин.

Работи

През 1838 г. неговият приятел Агасиз му предлага да посети швейцарските ледници. Той посещава швейцарските ледници и съобщава резултатите от шестседмичното си изследване на Геологическото дружество на Франция. Той е първият, който посочва някои важни наблюдения, свързани с движението и структурата на ледниците. Той също така отбелязва по-бързото движение на центъра, отколкото на страните, и по-бързото движение на върха, отколкото на дъното на ледниците; описва слоестата или лентова структура на ледниковия лед; и приписва движението на ледниците на постепенно молекулярно преместване, а не на плъзгане на ледената маса, както твърди дьо Сосюр. Той също така събира важни данни за еруптивните камъни.

През 1839 г. той става колега на Агасиз като професор по история и физическа география в колежа в Нюшател (известен още като Академията в Нюшател). Когато през 1848 г. учебното заведение е преустановено, Гийо заминава за Съединените щати, където се установява в Кеймбридж, Масачузетс. Той изнася лекции за курс в института "Лоуел", които по-късно са публикувани под заглавие "Земята и човекът" (Бостън, 1849 г.). В продължение на няколко години Образователният съвет на Масачузетс го наема като лектор по география и методи на преподаване в нормалните училища и учителските институти.

Занимава се с тази работа до 1854 г., когато е назначен за професор по физическа география и геология в Принстънския университет. Тази длъжност заема до смъртта си. В продължение на няколко години той е и преподавател по физическа география в Държавното нормално училище в Трентън, Ню Джърси, а от 1861 до 1866 г. е преподавател в Принстънската богословска семинария. Води курсове и в богословската семинария на Съюза, Ню Йорк, и в Колумбийския колеж. Основава музея в Принстън, много от екземплярите в който са от собствените му колекции.

Научната му работа в САЩ включва усъвършенстване на плановете за национална система за метеорологични наблюдения. По-голямата част от тях са проведени под ръководството на Смитсоновия институт. Обширните му метеорологични наблюдения довеждат до създаването на Бюрото за метеорологични наблюдения на Съединените щати, а неговите метеорологични и физически таблици (1852 г., преработено издание от 1884 г.) дълго време са стандарт.

Гайота, известен също като масивна планина, е изолирана подводна вулканична планина с плосък връх на повече от 200 метра под повърхността на морето. Диаметърът на тези плоски върхове може да бъде повече от 10 km. Терминът "гюйо" е въведен от Хари Хамънд Хес и е наречен на името на Арнолд Гюйо.

Гийо отхвърля теорията на Дарвин за човешката еволюция и в същото време приема възгледите на Хю Милър за книгата Битие, като смята, че описаните в нея дни може да са продължили по-дълго. Ученият Джеймс Дуайт Дана описва Гийо като "пламенно религиозен човек, живеещ така, сякаш постоянно общува с Небесния си родител; християнин, следващ плътно стъпките на своя учител".

Подводната планина Мечка, гайот

Свързани страници

• Гио - подводна планина с плосък връх