Изборите за шотландски парламент през 2007 г. са избори, проведени на 3 май 2007 г., за избор на членове на шотландския парламент. Те се проведоха по смесена избирателна система (Additional Member System), която комбинира 73 конституентни места и 56 регионални листи, общо 129 места в парламента.

Преди вота управляваща беше коалицията между Шотландската лейбъристка партия и шотландските либералдемократи, с Джак Макконъл като първи министър. По време на изборите Лейбъристката партия в Шотландия търпя загуби на места и гласове, докато опонентът ѝ — Шотландската национална партия, регистрира значителен ръст.

Резултати

Окончателните резултати от изборите бяха нетипични за политическата ситуация в Шотландия до момента: Шотландската национална партия спечели 47 места — най-големият брой места за нея досега, а Шотландската лейбъристка партия остана с 46 места. Другите партии получиха следния брой места:

  • Шотландската консервативна партия — 17 места
  • Шотландските либерални демократи — 16 места
  • Шотландската зелена партия — 2 места

Партиите, които бяха представени в парламента след изборите през 2003 г., сред които Шотландската социалистическа партия и Шотландската партия на възрастните граждани, не успяха да запазят местата си и останаха извън новия парламент. Това бе и първият път от парламентарните избори в Обединеното кралство през 1964 г., в който Лейбъристката партия не получи най-голям брой гласове в Шотландия — вместо нея на първо място се нареди Шотландската национална партия, записвайки най-високия си резултат по гласове до тогава.

Характер и особености на изборния процес

Явката на тези избори беше малко над половината от регистрираните избиратели, което е типично за шотландските избори за парламент. В деня на преброяване имаше оперативни затруднения и критики към начина на провеждане на броенето в някои райони, което доведе до забавяне на окончателните резултати и засили общественото внимание върху процедурите за контрол и прозрачност на изборния процес.

Политически последици

В резултат на вота Шотландската национална партия не успя да получи мнозинство, но след преговори успя да формира правителство на малцинството с Алекс Салмънд като първи министър. Това означаваше промяна в ръководството на шотландското управление и началото на политика, насочена към увеличаване на видимостта на националистическите искания и поставяне на въпроса за по-голяма автономия и в крайна сметка за референдум за независимост.

За Шотландската лейбъристка партия изборният резултат имаше немедлени вътрешни последици — лидерските промени и преоценка на стратегията ѝ в Шотландия. От своя страна, снижаването на представителството на по-малки и новоутвърждаващи се партии доведе до консолидация на политическия спектър около четирите по-големи формации (SNP, Labour, Conservatives, Liberal Democrats).

Дългосрочни ефекти

Победата на Шотландската национална партия през 2007 г. се разглежда като ключов момент, който постави основата за по-нататъшния ѝ възход, включително постигането на мнозинство през 2011 г. и организирането на референдума за независимост през 2014 г. Изборните резултати от 2007 г. също така предизвикаха дискусия за реформите в избирателната администрация и за подобряване на процедурите по преброяване и отчетност на гласовете.

Като цяло изборите за шотландски парламент през 2007 г. промениха политическия пейзаж в страната — те затвърдиха нарастващата подкрепа за националистическата политика и насочиха общественото внимание към въпросите за властта и автономията на Шотландия в рамките на Обединеното кралство.