Президентските избори във Франция през 2002 г. са президентски избори във Франция, които се провеждат на 21 април и 5 май 2002 г. Досегашният президент Жак Ширак реши да се кандидатира за втори мандат.

На тези избори участие вземат общо 16 кандидати от различни политически сили — от големите традиционни партии до по-малки леви и десни формации. Изненадващ развой на първия тур доведе до силен политически шок и масово обществено обсъждане.

На 21 април 2002 г. Жак Ширак от Рали за република печели 19,9 % от гласовете, а Жан-Мари Льо Пен от Националния фронт - 16,9 % от гласовете. На първия тур силно присъствие имат и други кандидати, най-вече лидерът на Социалистическата партия Лионел Жоспен, който получава около 16,2 % и заема трето място — това води до неговото отпадане от надпреварата и до неочакван политически скок на крайнодесния кандидат.

  • Основни резултати от първия тур (21 април 2002):
    • Жак Ширак (Рали за република) — ≈ 19,9%
    • Жан-Мари Льо Пен (Национален фронт) — ≈ 16,9%
    • Лионел Жоспен (Социалистическа партия) — ≈ 16,2% (не се класира за втория тур)

Отпадането на Жоспен предизвиква извънредна реакция: голяма част от традиционните партии и обществени групи призовават за единение срещу крайнодесните, като мнозина обществени личности и политици подкрепят кандидатурата на Ширак за втория тур — явление, известно като „републикански фронт“ (front républicain).

Във втория тур, проведен на 5 май 2002 г., сблъсъкът е между двамата класирали се кандидати — Жак Ширак и Жан-Мари Льо Пен. Вторият тур завършва с категорична победа за Жак Ширак — той печели с голяма преднина, получавайки около 82,2% от гласовете, докато Льо Пен остава с около 17,8%.

  • Официален резултат от втория тур (5 май 2002):
    • Жак Ширак — ≈ 82,2% (преизбран за втори мандат)
    • Жан-Мари Льо Пен — ≈ 17,8%

Резултатите от втория тур отразяват широка мобилизация срещу крайнодесния кандидат и подкрепа за стабилността и контрааргумента срещу политическата маргинализация на Националния фронт. Изборите от 2002 г. остават ключов момент в съвременната френска политика — те показаха както фрагментацията на традиционните партии, така и възможността за масово обединение при опасност от ретроградни политически промени.