Жълтата фланелка (на френски: Maillot jaune [majo ʒoːn]) е фланелката, носена от лидера на многодневни (или етапни) колоездачни състезания, първоначално и най-вече на Тур дьо Франс. Тя позволява лесното идентифициране на колоездача, който е бил начело в генералното класиране в края на предишния ден.
Произход и история
Жълтата фланелка е въведена официално през 1919 г. и бързо се превръща в емблема на лидера в генералното класиране. Изборът на жълт цвят датира от факта, че първоначалният организатор и спонсор на надпреварата — спортният вестник L'Auto — се е печатал на жълта хартия, затова лидерката фланелка е направена в същия цвят, за да изпъква сред тълпата и да рекламира изданието.
Как се определя носителят
Носител на жълтата фланелка е колоездачът с най-ниско сборно време от всички изминати етапи (генералното класиране). Той я носи в началото на следващия етап и на официалните церемонии на подиума. Ако лидерът се откаже или бъде дисквалифициран, фланелката се дава на колоездача, който е на второ място в генералното класиране към момента.
Връзка с други големи обиколки
Тъй като Тур дьо Франс е първото състезание, което използва цветна фланелка за определяне на лидера, много по-нови състезания са избрали същия цвят, например Обиколката на Германия. Други обиколки и състезания използват други цветове, понякога според предпочитанията на спонсора или традицията.
В Джиро д'Италия и Обиколката на Италия има розова фланелка (maglia rosa). Първоначалният спонсор на състезанието е спортният вестник (La Gazzetta dello Sport), който се печата на розова хартия, както много европейски спортни вестници.
Лидерът в Обиколката на Испания (Vuelta a España) носи червена фланелка (наричана "La Roja"). От 1998 г. до 2010 г. фланелката на лидера във Вуелтата е златна на цвят.
Значение, традиции и дизайн
Жълтата фланелка е повече от спортен елемент — тя е символ на преходната власт в надпреварата и носи огромно медийно и емоционално значение. Най-известните шампиони в историята на Тур дьо Франс (като Jacques Anquetil, Eddy Merckx, Bernard Hinault, Miguel Indurain и други) са свързани с образа на жълтата фланелка.
Дизайнът и материалите на фланелката се променят с времето: от по-тежки платове в началото на XX век до високотехнологични, аеро- и влагорегулиращи материи днес. На фланелките често се поставят логата на организатора и спонсорите, както и номер на състезателя. Има и специални правила за носене — например лидерът показва фланелката при церемониите на подиума и я използва в стартовата зона на следващия етап.
Три фланелки и сувенири
Понякога един състезател получава три жълти фланелки:
- Фланелка за представяне пред пресата и зрителите — обикновено с цип или копчета отзад, за да може екипът да я сложи на спортиста по-лесно при официалното представяне.
- Фланелка за носене по време на следващия етап — функционален екип за състезание, изработен от технични материи.
- Неизползвана фланелка за спомен — чисто сувенирно копие, което остава за архива или личната колекция на състезателя.
Понякога носителят дава автографи върху допълнителни копия на фланелката, които се раздават на ВИП гости, официални домакини и членове на екипа. В края на състезанието окончателната жълта фланелка остава често като трофей за победителя в генералното класиране.
Практически бележки
При равни времена в генералното класиране се прилагат допълнителни критерии (напр. сбор от места в етапите или резултати във времеви отсечки) за определяне на носителя. В случаите на отборни етапи (напр. отборно часово бягане) фланелката също се разпределя според новото класиране.
Жълтата фланелка остава един от най-разпознаваемите символи в спорта и продължава да привлича вниманието на фенове, медии и спонсори по време на всяка велообиколка.
