Хидраулис (воден орган) — първият клавишен инструмент: устройство и история
Хидраулис — водният орган: история и устройство на първия клавишен инструмент от Ктезибий до Вила д'Есте. Вижте как водата захранва музиката.
Хидраулис (наричан още воден орган или хидравличен орган) е древен тип тръбен орган, при който въздухът, пораждащ звука в тръбите, се получава и поддържа от движение на вода, а не от мехове или от електричество, както при модерните органи. В исторически и технически аспект хидраулисът е първият известен клавишен инструмент и прародител на съвременния тръбен орган.
Устройство и принцип на действие
Основните части на хидраулиса са:
- Входен воден канал — подава постоянен поток вода (например от водопад или изкуствен водопровод).
- Камера за въздух (аеолис) — затворено пространство, в което при влизането на вода въздухът се компресира и отделя от водната струя.
- Перфорирани плочи (диафрагми) — предпазват тръбите от попадане на вода, като задържат "пръските" и позволяват в тръбите да попадне само въздух под налягане.
- Вятърна тръба / вятрова кутия — отвежда сгъстения въздух от камерата към реда от органни тръби.
- Клавиатура и клапани — клавишите действат като лостове, отварящи или затварящи клапани (палтета) за отделните тръби, така че да се пуска въздух само в избраните тръби.
- Водно колело и автоматичен механизъм (в някои образци) — изхвърлящата се вода може да задвижва колело, което върти музикален цилиндър с щифтове за автоматично изпълнение на мелодии.
Принципът е следният: вода и въздух проникват заедно в камерата, където поради различната им плътност те се отделят — въздухът се компресира и се насочва към вятърната тръба, а водата продължава през изход и се използва допълнително за механично задвижване. Постоянният поток поддържа постоянен въздухов натиск, което гарантира по-равномерен тон при звученето на тръбите.
Клавишният механизъм и автоматизация
Клавишите на хидраулиса представляват дръжки или дъговидни лостове, свързани с клапани, които при натискане отварят въздухов път към съответната тръба. При по-сложните варианти вода задвижва водно колело, което върти цилиндър с щифтове — така органът може да свири предварително зададени мелодии автоматично, без постоянна човешка намеса. Тази комбинация от клавишна игра и автоматизация го прави уникален за своето време.
Кратка история и значение
Хидраулисът е изобретен през III в. пр.н.е., най-вероятно от елинския учен Ктезибий от Александрия. Той става широко известен през елинистичната и римската епоха като атрактивен инструмент, използван в тържества и публични представления. Благодарение на възможността си да осигури стабилен въздушен напор и силен звук, той се използва в амфитеатри и други публични сгради.
С времето конструкцията се развива и видоизменя, а през Средновековието и Ренесанса идеята за водно задвижване на въздуха и автоматичните механизми намира нови приложения. По време на Ренесанса в много италиански градини били издигнати декоративни водни органи — големи, впечатляващи съоръжения, често скрити сред каменни каскади и фонтани. Най-известният воден орган от XVI в. е този във Вила д'Есте в Тиволи: висок около 6 метра и захранван от живописен водопад, той е можел да свири три пиеси автоматично, като същевременно е разполагал и с клавиатура за изпълнение на живо.
Наследство и съвременни възстановки
Хидраулисът е исторически важен като първия изпълним клавишен инструмент и като пряка стъпка към възникването на класическия тръбен орган. Днес музиколози, реконструктори и майстори-строители възстановяват модели на древни водни органи по описания и археологически данни, за да изучават акустиката, механизмите и звученето им. Такива възстановки дават ценна представа за техническата култура на античността и приноса ѝ към развитието на музикалните инструменти.
Значение: хидраулисът съчетава хидравлика, пневматика и механо-музикални идеи — пример за ранна иновация, която свързва науката и изкуството и поставя основите на по-късните клавишни и автоматични инструменти.
Воден орган (или hydraulis).
Съвременна реконструкция на духов орган и духово колело на Херон от Александрия
Въпроси и отговори
В: Какво представлява водният орган?
О: Водният орган, известен също като хидравличен орган, е вид тръбен орган, който използва вода за задвижване на въздуха, който преминава през тръбите му.
В: Кой е изобретил хидравличния орган?
О: Хидраулисът е изобретен през III в. пр.н.е. от елинския учен Ктезибий от Александрия.
В: Как работи водният орган?
О: Водата и въздухът навлизат заедно в камерата aeolis (въздушна камера). Тук те се разделят и сгъстеният въздух се вкарва във ветрило, разположено на върха на camera aeolis, за да профучава през тръбите. Две перфорирани "плочи за пръски" или "диафрагми" спират навлизането на водни пръски в тръбите. След това отделената вода задвижва водно колело, което задвижва музикални цилиндри и движения, прикрепени към него.
Въпрос: Има ли пример за исторически воден орган?
О: Да, по време на Ренесанса в много италиански градини е имало такива органи, като един от най-известните е бил във Вила д'Есте в Тиволи през 16 век в Италия, който е бил висок около 6 метра и се е захранвал от водопад. Той е можел да свири три пиеси автоматично, но е имал и клавиатура за ръчно свирене.
Въпрос: Съвременните тръбни органи използват ли електричество вместо вода?
О: Да, съвременните тръбни органи използват електричество, а не вода, за да задвижват въздушния поток през тръбите си.
В: Има ли някаква разлика между съвременните тръбни органи и хидравличните органи?
О: Да, въпреки че и двата вида използват въздух, който преминава през тръбите, за да създава звук, съвременните тръбни органи се захранват с електричество, докато хидравличните органи се захранват от течаща или падаща вода, например от водопад или речен източник.
обискирам