Венера от Вилендорф — палеолитна женска статуетка и символ на плодородието

Венера от Вилендорф — палеолитна женска статуетка (24–22 хил. пр.н.е.), открита 1908, изрисувана с червена охра; символ на плодородието, майчинството и древните културни вярвания.

Венера от Вилендорф, известна също като Жената от Вилендорф, е статуетка на женска фигура с височина 11,1 см. Открита е през 1908 г. от археолога Йозеф Шомбати на палеолитен обект близо до Вилендорф. Вилендорф е село в Долна Австрия, близо до град Кремс. Статуетката е изработена от вид варовик, който не може да бъде открит в района. Тя е оцветена с червена охра.

Проучване, направено през 1990 г., показва, че фигурата е изработена между 24 000 и 22 000 г. пр.н.е. Много малко се знае за нейния произход, как е била изработена или какво е означавала за хората, които са я направили.

"Венера" не е реалистичен портрет, а по-скоро идеализация на женската фигура. Вулвата, гърдите и набъбналият й корем са силно изразени. Това предполага силна връзка с плодородието. Малките ѝ ръце са сгънати върху гърдите ѝ и няма видимо лице. Главата ѝ е покрита с нещо, което може да е намотка от плитки, очи или някаква забрадка. Липсата на лице е накарала някои археолози и философи да разглеждат Венера като "универсална майка".

Освен това много учени смятат, че спиралите на косата на Венера са предназначени да изобразяват циклите на женския цикъл или овулацията.

Прозвището, което подтиква към сравнение на тази доста затлъстяла фигурка с класическия образ на "Венера", предизвиква съпротива в някои съвременни анализи. "Ироничното идентифициране на тези фигурки като "Венера" приятно задоволява определени предположения по онова време за примитивното, за жените и за вкуса", забелязва Кристофър Уиткомб [1]. В същото време съществува професионално нежелание тя да бъде идентифицирана като богинята майка на Земята от палеолитната Стара Европа. Някои предполагат, че нейната корпулентност би представлявала висок статус в едно общество на ловци-събирачи и че покрай очевидната си плодовитост тя би могла да бъде емблема на сигурност и успех.

Краката на статуята не ѝ позволяват да се изправи сама. Поради това се предполага, че тя е предназначена да бъде държана, а не просто гледана.

Катрин Маккойд и Лерой Макдермот смятат, че фигурките са направени като автопортрети от самите жени. Повечето учени са единодушни, че главата, погледната от профил, макар да няма ясно изразени черти на лицето, изглежда, че гледа надолу. Общите физически характеристики на всички фигури на Венера са: тънка горна част на торса, силно преувеличени гърди, големи задни части и бедра, голям корем (вероятно поради бременност) и странно извити, къси крака, които завършват с непропорционално малки стъпала. И все пак, когато се погледне така, сякаш сте жена, която гледа надолу към тялото си, физическите характеристики в перспектива изглеждат правилни. Има поразителна прилика между Венера от Вилендорф и бременната жена, когато се възприемат отгоре.

Венера Вилендорфска е част от колекцията на Природонаучния музей във Виена[2].

След откриването и назоваването на тази фигура са открити няколко подобни статуетки и други форми на изкуство. Те се наричат общо "фигурки на Венера".

Откриване и материал

Статуетката е намерена при археологически разкопки в участка на палеолитно селище, заровена в слой от пясъчен и гладък ледников прах (лёс). Оригиналното откритие през 1908 г. е направено при добри условия за запазване, което позволява оцеляването на деликатните детайли.

Материалът, от който е изработена Венерата, е оолитен варовик (типичен вид варовик), който не е местен за района на Вилендорф. Анализите показват, че камъкът вероятно произхожда от район, разположен на десетки или стотици километри — възможно е добит от територията на северна Италия или други по-далечни места. Това означава, че хората от онова време са пренасяли суровини на значителни разстояния или са имали контакти в мрежа от обмен.

Повърхността е била обработена и натъркана с червена охра — минерално вещество, често свързвано с ритуални практики в праисторическия свят.

Възраст и културен контекст

Венерата е приписвана на епохата на горния палеолит и на културата на граветския период (Gravettian). Датировките варират в различни изследвания: ранни оценки поставяха създаването ѝ около 24 000–22 000 г. пр.н.е., а по-нови проучвания и сравнителен анализ с други находки предлагат диапазон приблизително между 28 000 и 22 000 години пр.н.е. (често даван в литературата като около 25 000–28 000 г. пр.н.е.). Точната дата остава предмет на дискусия поради особеностите на радиовъглеродното датиране и стратиграфските условия.

Описание и интерпретации

Фигурката е силно стилизирана: акцент върху гърдите, корема, бедрата и гениталната област; почти липсваща или силно редуцирана глава и крайници. Главата е покрита с плътни навивки, които може да са прическа, шапка или декоративен елемент. Наличието на големи, подчертани форми води до множество интерпретации:

• Плодородие и майчинство — най-разпространената интерпретация е, че фигурката символизира плодородие, раждаемост и продължаване на рода.
• Идол или богиня — някои изследователи предполагат култово или ритуално използване като образ на „богиня-майка“.
• Портрет или автопортрет — хипотезата, защитавана от Катрин Маккойд и Лерой Макдермот, че фигурките може да са автопортрети на бременни жени, вижда в стилизацията опит за изобразяване от собствена перспектива.
• Социален статус или естетичен идеал — екстремната пластика може да означава висок социален статус, здраве и богатство в условията на ловци-събирачи.
• Практически или образователни предмети — възможно е фигурките да са служели като амулети за бременни, за обучение или като предмети носени при ритуали.

Отсъствието на лице често се тълкува като стремеж към универсализация — акцент върху телесността и функцията, а не върху индивидуалната идентичност.

Функция, носимост и производствена техника

Малкият размер и гладката обработка подсказват, че статуетката е била лесно преносима – вероятно носена при себе си или държана в ръка по време на ритуали. Краката не позволяват самостоятелно изправяне, което подсилва идеята за предмет, създаден да се държи или показва върху опора.

Техниката на изпълнение включва детайлно моделиране с помощта на каменни инструменти и заглаждане; използването на охра показва допълнителна, цветова обработка с вероятно символно значение.

Сходни находки и значение за праисторията

Венерата от Вилендорф е част от по-широкия феномен на „венерните фигурки“ — десетки подобни женски статуетки, открити в различни части на Европа (например Венера от Холе Фелс, Венера от Долни Вестонице и др.). Тези фигурки показват сходни стилистични черти и подсказват общи идеи или символика в праисторическите общества на горния палеолит.

Тяхното архитектурно и културно значение е важно: чрез тях изследователите получават данни за социалните представи за пола, плодовитостта, тялото и символното мислене на ранните хора.

Музейно съхранение и обществена роля

Днес оригиналът е изложен в Природонаучния музей във Виена. Копия и репродукции могат да се видят в други експозиции и публикации. Венерата от Вилендорф е една от най-известните икони на праисторическото изкуство и продължава да стимулира както академични изследвания, така и популярни дискусии относно ролята на жената и символите в древните общества.

В заключение, Венера от Вилендорф остава многопластов артефакт: нейната стилизация и детайли предлагат богата основа за интерпретации, но точната ѝ функция и значение за създателите ѝ остават частично неясни — както често е при най-старите материали от човешката история.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява Венера от Вилендорф?

В: Къде е намерена?

В: От какъв материал е направена?

В: Кога според учените е направена?

В: Прилича ли на истинска жена?

Търсене по буква