Загребски университет
Загребският университет (на хърватски: Sveučilište u Zagrebu, произнася се [sʋeǔt͡ʃiliːʃte u zǎːgrebu]; на латински: Universitas Studiorum Zagrabiensis) е най-големият хърватски университет и най-старият непрекъснато действащ университет в района, обхващащ Централна Европа на юг от Виена и цяла Югоизточна Европа.
Историята на университета започва на 23 септември 1669 г., когато императорът на Свещената римска империя Леополд I издава указ, с който разрешава създаването на Йезуитската академия на Кралския свободен град Загреб. Указът е приет на Събора на Хърватското кралство на 3 ноември 1671 г. Академията е ръководена от йезуитите в продължение на повече от век, докато орденът не е разпуснат от папа Климент XIV през 1773 г. През 1776 г. императрица Мария Терезия издава указ за основаване на Кралската академия на науките, която наследява предишната йезуитска академия. През 1861 г. епископ Йосип Юрай Щросмайер предлага на хърватския парламент основаването на университет. През 1869 г. император Франц Йосиф подписва декрет за създаването на Загребския университет. Актът за основаването е приет от парламента през 1874 г. и е ратифициран от императора на 5 януари 1874 г. На 19 октомври 1874 г. Кралският университет на Франц Йосиф I е официално открит.
Университетът се състои от 29 факултета, 3 художествени академии и 1 университетски център с повече от 70 000 студенти. Към 2018 г. университетът е на 463-то място от общо 1000 в списъка на университетите в света, изготвен от Центъра за световна класация на университетите.
Факултети
- Факултет по естествени науки
- Архитектурен факултет
- Факултет по химично инженерство и технологии
- Факултет по строителство
- Факултет по електротехника и компютри
- Факултет по геодезия
- Факултет по геотехника (във Вараждин)
- Факултет по графични изкуства
- Факултет по машиностроене и морска архитектура
- Факултет по металургия (в Сисак)
- Факултет по минно дело, геология и петролно инженерство
- Факултет по текстилна технология
- Факултет по транспорт и транспортни науки
Биомедицински науки
- Факултет по фармация и биохимия
- Факултет по ветеринарна медицина
- Училище по дентална медицина
- Училище по медицина
- Земеделски факултет
- Факултет по хранителни технологии и биотехнологии
- Факултет по горско стопанство
Социални науки
- Факултет по икономика и бизнес
- Факултет по кинезиология
- Юридически факултет
- Факултет по организация и информатика във Вараждин
- Факултет по политически науки
- Факултет по специално образование и рехабилитация
- Факултет по педагогическо образование
- Католически факултет по теология
- Факултет по хуманитарни и социални науки
- Университетски център за хърватски изследвания
Изкуствата
- Академия за драматично изкуство
- Академия за изящни изкуства
- Музикална академия
Ректори
| 01. Matija Mesić (1874-75) 02. Степан Спевец (1875-76) 03. Anton Kržan (1876-77) 04. Константин Войнович (1877-78) 05. Franjo Maixner (1878-79) 06. Франьо Ивекович (1879-80) 07. Aleksandar Bresztyenszky (1880-81) 08. Франьо Маркович (1881-82) 09. Feliks Suk (1882-83) 10. Блаж Лоркович (1883-84) 11. Đuro Pilar (1884-85) 12. Густав Барон (1885-86) 13. Франьо Върбанич (1886-87) 14. Tadija Smičiklas (1887-88) 15. Антун Франки (1888-89) 16. Лука Марянович (1889-90) 17. Натко Нодило (1890-91) 18. Иван Буянович (1891-92) 19. Йосип Пливерич (1892-93) 20. Винко Дворжак (1893-94) 21. Антун Маврович (1894-95) 22. Франьо Шпевец (1895-96) 23. Армин Павич (1896-97) 24. Juraj Dočkal (1897-98) 25. Йосип Шилович (1898-99 г.) | 26. Джуро Арнолд (1899-1900) 27. Рудолф Вимер (1900-01) 28. Франьо Върбанич (1901-02) 29. Vjekoslav Klaić (1902-2003) 30. Иван Буянович (1903-2004) 31. Йосип Пливерич (1904-2005 г.) 32. Антун Хайнц (1905-06) 33. Антун Бауер (1906-07) 34. Миливой-Клемент Маврович (1907-08) 35. Gustav Janeček (1908-09) 36. Йосип Волович (1909-10) 37. Юлие Рорауер (1910-11) 38. Юлие Домац (1911-12) 39. Йосип Пазман (1912-13) 40. Едо Ловрич (1913-14) 41. Đuro Korbler (1914-15) 42. Фран Барак (1915-16) 43. Ернест Милер (1916-17) 44. Юлие Голик (1917-18) 45. Иван Анджело Руспини (1918-19) 46. Ладислав Полич (1919-20) 47. Карло Радонич (1920-21) 48. Владимир Варичак (1921-22) 49. Джуро Ненадич (1922-23) 50. Степан Цимерман (1923-24) | 51. Ladislav Polić (1924-25) 52. Drago Perović (1925-26) 53. Ърнест Милер (1926-28) 54. Йосип Белобрк (1928-32) 55. Алберт Базала (1932-33) 56. Джуро Стипетич (1933-35 г.) 57. Станко Хондл (1935-37) 58. Едо Ловрич (1937-38) 59. Андрия Живкович (1938-40) 60. Степан Ившич (1940-43) 61. Божидар Шпишич (1943-44) 62. Стйепан Хорват (1944-45) 63. Андрия Щампар (1945-46 г.) 64. Грига Новак (1946-47) 65. Андро Мохоровичич (1947-49) 66. Марко Костенчич (1949-50) 67. Антун Барач (1950-51) 68. Фран Бошнякович (1951-52 г.) 69. Теодор Варичак (1952-53) 70. Желко Маркович (1953-54 г.) 71. Hrvoje Iveković (1954-56) 72. Зоран Бужас (1956-58) 73. Мариян Хорват (1958-60) 74. Владимир Сердар (1960-63) 75. Славко Макарол (1963-66) | 76. Яков Сироткович (1966-68) 77. Иван Супек (1968-72) 78. Предраг Враницки (1972-76) 79. Drago Grdenić (1976-78) 80. Иван Юркович (1978-82) 81. Звонимир Крайна (1982-86) 82. Владимир Стипетич (1986-88) 83. Звонимир Шепарович (1988-90) 84. Мариян Шунич (1990-98) 85. Бранко Йерен (1998-2002) 86. Tomislav Ivančić (2001)* 87. Хелена Ясна Менцер (2002-2006) 88. Алекса Биелиш (2006-14) 89. Дамир Борас (2014-) |
* Иванчич е избран за ректор през 2001 г., но подава оставка по здравословни причини преди началото на мандата си.
Източник: Списък на ректорите на уебсайта на Загребския университет
Галерия
· 
Архитектурен факултет
· 
Факултет по хуманитарни и социални науки
· .jpg)
Факултет по машиностроене и морска архитектура
· 
Факултет по електротехника и компютри
· 
Училище по медицина
· 
Факултет по естествени науки
· 
Факултет по текстилна технология
· 
Факултет по ветеринарна медицина
· 
Факултет по политически науки
· 
Факултет по горско стопанство
· 
Факултет по транспорт и транспортни науки
· 
Факултет по специално образование и рехабилитация
· 
Музикална академия
· 
Академия за драматични изкуства
· 
Католически факултет по теология
Свързани страници
- Загреб
- Хърватия
Въпроси и отговори
Въпрос: Кога е създаден Загребският университет?
О: Загребският университет е официално създаден през 1869 г., когато император Франц Йосиф подписва декрета за неговото основаване.
В: Кой е предложил основаването на университета?
О: През 1861 г. епископ Йосип Юрай Щросмайер предлага на хърватския парламент основаването на университет.
В: Кой е най-старият непрекъснато действащ университет в Централна и Югоизточна Европа?
О: Загребският университет е най-старият непрекъснато действащ университет в Централна и Югоизточна Европа.
В: Колко студенти има в него?
О: Университетът има повече от 70 000 студенти.
В: Какво се е случило с йезуитската академия, която е съществувала преди него?
О: Йезуитската академия е управлявана от йезуити в продължение на повече от век, докато не е разпусната от папа Климент XIV през 1773 г.
В: Кой издава декрета за създаването на Йезуитската академия?
О: Императорът на Свещената римска империя Леополд I издава декрет за създаването на Йезуитската академия.
В: Къде се намира в списъка на Центъра за световна университетска класация към 2018 г.?
О: Към 2018 г. заема 463-то място от общо 1000 университета в списъка на Center for World University Rankings.
