Данък Тобин
Данъкът на Тобин е данък върху цялата трансгранична търговия с валута.
Първата идея, че тя може да бъде полезна, е на икономиста Джеймс Тобин. Данъкът има за цел да санкционира краткосрочните спекулации с валути. Предложената данъчна ставка би била ниска - между 0,1 % и 0,25 %.
На 15 август 1971 г. Ричард Никсън заявява, че вече няма да е възможно да се обмени щатският долар със злато, и така слага край на Бретън-Уудската система. Тобин предлага нова система за международна валутна стабилност и предлага тази система да включва такса върху валутните транзакции. По-късно, през 1981 г., професор Тобин получава Нобелова награда за икономика.
Идеята е почти забравена за повече от 20 години. През 1997 г. Игнасио Рамоне, главен редактор на Le Monde Diplomatique, започва отново дебата около данъка на Тобин с редакционна статия, озаглавена "Обезоръжаване на пазарите". Рамоне предлага да се създаде асоциация за въвеждането на този данък, която е наречена ATTAC (Асоциация за данъчно облагане на финансовите транзакции в помощ на гражданите). След това данъкът се превърна в тема на антиглобалисткото движение и в предмет на дискусии не само зад академичните институции, но дори на улицата и в парламентите по целия свят, като например във Великобритания и Франция.
Проекти за данък Тобин в света
Тъй като една държава, действаща самостоятелно, би се затруднила да въведе този данък, мнозина твърдят, че най-добре би било това да се направи от международна институция. Предлага се този проблем да бъде решен, като ООН управлява данъка на Тобин, което би осигурило на ООН голям източник на финансиране, независим от даренията на участващите държави. Съществуват обаче инициативи с национално измерение относно данъка.
През лятото на 2001 г. идеята за данъка на Тобин беше предмет на широко обсъждане в Европа. На 15 юни 2004 г. Комисията по финанси и бюджет към белгийския федерален парламент одобри законопроект за въвеждане на данъка "Спан" (вариант на данъка "Тобин", предложен от Пол-Бернд Спан). Според закона Белгия ще въведе данъка на Тобин, след като всички държави от еврозоната въведат подобен закон.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява данъкът Тобин?
О: Данъкът Тобин е данък върху всяка трансгранична търговия с валута. Той е предложен за първи път от икономиста Джеймс Тобин и има за цел да санкционира краткосрочните спекулации с валути, като предложената ставка е между 0,1 % и 0,25 %.
Въпрос: Кога Ричард Никсън слага край на Бретън-Уудската система?
О: На 15 август 1971 г. Ричард Никсън заявява, че вече няма да е възможно да се обменя щатският долар със злато, като по този начин слага край на Бретън-Уудската система.
В: Кой получава Нобелова награда за икономика за предлагането на тази идея?
О: По-късно професор Джеймс Тобин получава Нобелова награда за икономика през 1981 г. за предложението си за нова система за международна валутна стабилност, която включва такса върху валутните сделки.
В: Как се разпали отново дебатът около данъка на Тобин?
О: През 1997 г. Игнасио Рамоне, редактор на Le Monde Diplomatique, започна отново дебата около данъка на Тобин с редакционна статия, озаглавена "Обезоръжаване на пазарите". Той предложи създаването на асоциация за въвеждането му, наречена ATTAC (Асоциация за данъчно облагане на финансовите транзакции в помощ на гражданите).
Въпрос: Къде се появи този проблем?
О: След това данъкът се превърна в проблем на антиглобалисткото движение и беше обсъждан не само зад академичните институции, но дори и по улиците и в парламентите по света, като тези във Великобритания и Франция.
В: Какво означава ATTAC?
О: ATTAC означава Асоциация за данъчно облагане на финансовите транзакции в помощ на гражданите.
