Издайническото сърце

История

"The Tell-Tale Heart" е история, разказана от първо лице, което означава, че разказвачът разказва за собствените си чувства и действия. В разказа не се казва дали разказвачът е мъж или жена.

Разказвачът живее със старец с мътно, подобно на лешояд око. Разказвачът изпитва параноя и се страхува от странното око на стареца. Разказвачът е толкова притеснен от окото, че замисля да убие стареца. В продължение на повече от седмица разказвачът се промъква в стаята на стареца през нощта, наблюдавайки го и чакайки подходящия момент да нанесе удар. Очите на стареца обаче са затворени, скривайки мътното око, и разказвачът губи желание да убива.

Една нощ обаче старецът се събужда, докато разказвачът го наблюдава, и открива окото. Разказвачът удря стареца, като го задушава със собствения си матрак. Разказвачът разчленява тялото и скрива парчетата под дъските на пода. След това разказвачът почиства мястото, за да скрие всички следи от престъплението. Когато разказвачът съобщава, че полицията (неясно дали е заблуда или реална) се отзовава на обаждане, подадено от съсед, който е чул тревожен писък, разказвачът ги кани да огледат наоколо, уверен, че няма да намерят никакви следи от убийството. Те седят около стаята на стареца, точно върху самото скривалище на мъртвото тяло, но не подозират нищо.

Разказвачът обаче започва да чува слаб шум. Когато шумът става все по-силен, разказвачът халюцинира, че това е сърцебиенето на стареца, което идва изпод дъските на пода. Тази параноя се засилва, тъй като полицаите сякаш не обръщат внимание на звука, който е достатъчно силен, за да признае разказвачът, че го е чул. Шокиран от постоянното биене на сърцето и от усещането, че полицаите трябва да са наясно със сърдечните удари, разказвачът губи контрол и признава, че е убил стареца, и им казва да разкъсат дъските на пода, за да открият тялото.

По време на цялата история разказвачът настоява, че е вменяем, но в същото време създава впечатление за сериозни халюцинации или параноя, вероятно причинени от чувството за вина, че е убил възрастен човек.

Анализ

"The Tell-Tale Heart" започва in medias res, в разгара на едно събитие. Началото е разговор в ход между разказвача и друго лице, което не е идентифицирано по никакъв начин. Предполага се, че разказвачът се изповядва пред началник на затвор, съдия, вестникарски репортер, лекар или психиатър. Който и да е той, това предизвиква у разказвача нуждата да се обясни подробно. Първата дума на разказа, "Вярно!", е признание на вината му.

Една от движещите сили в това начало и в цялата история не е настояването на разказвача за неговата невинност, а за неговата разумност. Стремежът му да убеждава обаче е саморазрушителен, защото той напълно признава, че е виновен за убийството. Отричането на невменяемостта му се основава на системните му действия и прецизност - рационално обяснение за ирационално поведение (убийство). Тази рационалност обаче е подкопана от липсата на мотивация у него ("Обект нямаше. Страст нямаше."). Въпреки това обаче той казва, че идеята за убийството "ме преследваше ден и нощ". Финалната сцена на разказа обаче е резултат от чувството за вина на разказвача. Подобно на много герои в готическата традиция, нервите му диктуват истинската му същност. Въпреки усилията му да се защити, "прекалената изостреност на сетивата" на разказвача, които му помагат да чуе сърцето, биещо в дъските на пода, е това, което убеждава читателя, че той наистина е луд. Читателите по времето на По биха проявили особен интерес на фона на споровете относно защитата от лудост през 40-те години на XIX век.

Не е ясно обаче дали разказвачът действително има много изострени сетива, или просто си въобразява. Ако се смята, че състоянието му е вярно, това, което чува в края на разказа, може да не е сърцето на стареца, а бръмбари от смъртоносна стража. Разказвачът за първи път признава, че чува смъртоносни бръмбари в стената, след като стряска стареца от съня му. Според суеверието смъртоносните часовници са знак за предстояща смърт. Една разновидност на бръмбарите-смъртоносни часовници удря главата си в повърхността, вероятно като част от ритуал за чифтосване, а други издават тиктакащ звук.

Връзката между стареца и разказвача е двусмислена, както и имената им, професиите им или мястото, където живеят. Всъщност тази двусмисленост допринася за развитието на разказа като ироничен контрапункт на строгото внимание към детайлите в сюжета. Разказвачът може да е слуга на стареца или, както по-често се предполага, негов син. В такъв случай "лешоядското" око на стареца символизира родителското наблюдение и вероятно бащините принципи за добро и зло. Тогава убийството на окото е премахване на съвестта. Окото може да символизира и тайната, отново заигравайки се с двусмислената липса на подробности за мъжа или разказвача. Убийството е извършено едва когато окото най-накрая е намерено отворено през последната нощ, прониквайки през завесата на тайната.

Бившият лауреат на наградата за поезия Ричард Уилбър изказва предположението, че приказката е алегорично изображение на стихотворението на По "За науката". Стихотворението показва борбата между въображението и науката. В "Приказното сърце" старецът представлява научния рационален ум, а разказвачът - въображението.

История на публикациите

"The Tell-Tale Heart" е публикувана за първи път в бостънското списание The Pioneer през януари 1843 г. под редакцията на Джеймс Ръсел Лоуел. По вероятно е получил само 10 долара. Тя е леко преработена при повторното ѝ публикуване в изданието "Broadway Journal" от 23 август 1845 г. По време на живота на По то е преиздавано многократно.

Адаптации

• Към 2007-09-01 в интернет базата данни за филми са посочени 21 адаптации.
• Анимационна версия на филма на UPA, прочетена от Джеймс Мейсън, The Tell-Tale Heart (1953), е включена сред филмите, съхранявани в Националния филмов регистър на САЩ.
• The Tell-Tale Heart, версия от 1960 г.
• Историята е прочетена от Уинифред Филипс с композирана от нея музика като част от поредицата "Приказки на американски майстори" на NPR през 1998 г. и е издадена на DH Audio.
• Канадската радиопрограма Nightfall представя адаптация на 1 август 1980 г.

Работи вдъхновено

Музика

• "The Tell-Tale Heart" е една от няколкото песни, вдъхновени от разкази на По в албума Tales of Mystery and Imagination (оригинална версия 1976, CD ремикс 1987) на The Alan Parsons Project. Изпълнява се от Артър Браун.
• В 2003, Лу Рийд издава концептуалния си албум The Raven, съставен от няколко произведения, вдъхновени от По, включително песента "The Tell-Tale Heart".
• В албума The Riddlebox на Insane Clown Posse от 1995 г. песента "Ol' Evil Eye" е вдъхновена от тази история.
• Песента "Ride the Wings of Pestilence" на калифорнийската пост-хардкор група From First to Last показва прилики с "The Tell-Tale Heart". Това обаче никога не е било потвърдено.

Телевизия

• В един от епизодите на "Семейство Симпсън" ("Съперникът на Лиза", 11 септември 1994 г.) Лиза и нов ученик си отмъщават, вдъхновени от "Приказно сърце". В епизода Лиза скрива диорамата на историята на конкурентния ученик и я заменя с истинско животинско сърце. Когато вината ѝ нараства, тя си мисли, че чува сърцето на диорамата да бие под дъските на пода.
• В епизода от сезон 1 на "Спонджбоб Квадратни гащи", "Пищящи ботуши", г-н Крабс заравя чифт пищящи ботуши под дъските на пода, само за да започне да чува шума все повече и повече, преди да се счупи и да ги изкопае, казвайки: "Това е писъкът на отвратителните ботуши!"