Тамбурин: френски танц и ударен инструмент от Прованс, XVIII век
Открийте историята на тамбурина — френски народен танц и провансалски ударен инструмент от XVIII век, използван от Рамо, Госек и Бизе в оркестрови шедьоври.
Тамбурин (френски Tambourin) е и име на кратка музикална форма, и на традиционен ударен инструмент от Прованс, станал популярен във Франция през XVIII век. Музиката се основава на народен провинциалски танц от Прованс и често имитира звученето на тъкмо този барабан. Композитори като Жан-Филип Рамо включват тамбурини в оперите и клавирните си пиеси; други автори, които използват или вдъхновяват се от този тип музика, са Франсоа-Жозеф Госек и някои по-късни композитори като Морис Дюруфле.
Танцова форма и музикални характеристики
Тамбуринът като музикална форма представлява бърз и енергичен танц, обикновено в проста двуделна структура с повтарящи се фрази. Ритъмът е жив, подчертан и често в проста двуделна метрика (например 2/4), с ясно очертан басов или ударен остинато, който имитира барабанния съпровод. Мелодиите са лаконични, народнопевчески по характер, а хармоничното движение е сравнително просто — това улеснява използването му като характерна "провинциална" сцена в сценични и програмни творби.
Инструментът от Прованс
Tambourin означава също и специфичен провинциален барабан. Той има дълга, цилиндрична форма и традиционно се свири с една палка (или пръчка), осигурявайки постоянен ритмичен съпровод. В местната народна практика барабанът често се използва заедно с трилъчев духъв инструмент (galoubet) — комбинация, която задава характерния звук на провинциалния танц.
- Конструкция: цилиндрична, сравнително тясна и удължена форма, направена от дърво с опънати кожени мембрани.
- Игрална техника: обикновено се удря с една палка; повтарящите се ритми служат като основа за танца и мелодията.
- Функция в оркестъра: инструментът (или оркестрово имитираният му звук) се използва за създаване на локален, фолклорен колорит — например в творби, които целят да предадат атмосферата на южна Франция.
В оркестровата литература барабанният ефект на тамбурина може да се срещне в творби, където композиторът иска да внесе провинциален или празничен колорит — един известен пример е в Арлезианска сюита № 2 на Жорж Бизе.
От барока до по-късната музика
През XVIII век формата и звученето на тамбурина са популярни в операта и инструменталната музика — най-известно в музиката на Рамо, който използва този жанр не само като народен елемент, но и като орнаментален, характерен номер в сценичните партитури. По-късни композитори понякога възприемат или цитират ритмичните и мелодични особености на тамбурина, за да придадат национален или регионален колорит на своите творби.
Важно разграничение: френският tambourin (дълъг цилиндричен барабан от Прованс и съответната музикална миниатюра) не бива да се бърка с английския/българския "тамбурун" или с рамковия барабан с джингъри (тамбурина), които са различни по строеж и приложение.
обискирам