Страйк зоната в бейзбола: дефиниция, размер и как се определя
Научете всичко за страйк зоната в бейзбола — дефиниция, точни размери, как се измерва и как съдията я определя за различни батери.
Страйк зоната в бейзбола е пространството над домашната плоча, през което трябва да премине подаването, за да бъде отсъдено като страйк. Тази зона се определя от позицията и стойката на батера в момента, когато той е готов да замахне към подадената топка, и затова при различни батери физическите размери и начинът им на стоеж променят нейния обхват. Поради това няма една “универсална” страйк зона — много често въпросът дали дадено подаване е страйк или не остава на преценката на съдията на домашната плоча.
Размер и граници на страйк зоната
По правилата на професионалния бейзбол, страйк зоната се простира върху ширината на хоум плейт — 17 инча (0,4318 м) — и във вертикална посока се определя от тялото на батера:
- Горна граница: хоризонтална линия, която минава приблизително през средата между върха на раменете и горния ръб на панталоните на батера (при неговата готовност за замах).
- Долна граница: хоризонтална линия през празнината под капачката на коляното (hollow beneath the kneecap) на батера в същата готова позиция.
В резултат, по-нисък или приведен напред батер ще има по-ниска и по-малка страйк зона, отколкото висок играч, който стои изправен. Например батер с ръст 1,67 м ще има значително по-ниска вертикална страйк зона в сравнение с батер от 1,93 м.
Как се определя във време на игра
- Страйк зоната се оценява в момента, когато батерът е в позиция и готов да замахне — не се взимат под внимание движения след това.
- Не е от значение къде кетчърът улавя топката; важно е положението на топката, когато тя преминава пред домашната плоча. (Вижте и ролята на кетчъра при възприятието на подаването.)
- Краищата и ъглите на зоната често са най-оспорвани — подавания, които едва минават по ръба на плейтa, могат да бъдат наречени “страйк” или “бол” в зависимост от зрението и преценката на съдията.
Ролята на съдията и технологиите
В традиционния модел съдията на домашната плоча е окончателният арбитър за това дали подаването е страйк. С развитието на технологиите обаче много лиги използват системи за проследяване на подаванията (PITCHf/x, TrackMan, Statcast и др.), които позволяват точно измерване на траекторията и мястото на преминаване на топката спрямо плейтa. В някои експерименти и нива на игра са тествани и автоматизирани системи за определяне на “ball/strike” (ABS), но в повечето професионални мачове съдията все още взема окончателното решение.
Практически последствия
- Всеки страйк приближава батера към възможност за страйкаут; три страйка — аут (ако не зачита удар с топка в игра). Обратно, четири бола дават поход до първа база (walk).
- Питчърите целят често “кръстосаните” ъгли на страйк зоната — вътрешния и външния ръб — за да затруднят батера, или пък извън зоната, за да провокират грешка в замаха.
- Батерите могат да модифицират стойката си (напр. да се наведат или да разширят позицията) за да променят своята страйк зона, но решението за това трябва да е преди подаването и не може да бъде използвано за явна манипулация по време на самото подаване.
Разлики между нива и лиги
Правилата за страйк зоната са формулирани схематично, но тълкуването може да варира между различни лиги, състезателни нива и съдии. В младежките и аматьорските състезания понякога се прилагат адаптирани правила за безопасност и развитие на играчите; в професионалните първенства обикновено се спазва стандартът за ширина на плейтa и вертикалните граници според правилника.
Кратко резюме
- Страйк зоната е вертикалната област над хоум плейт, широка 17 инча (0,4318 м), измерена спрямо положението на батера, когато е готов да замахне.
- Определя се от горна и долна хоризонтална граница — средата между раменете и горния ръб на панталоните (горе) и празнината под коляното (долу).
- Крайното решение обикновено взима съдията, но съвременните системи за проследяване подпомагат анализа и понякога автоматизират преценката в определени формати.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представлява зоната на удара в бейзбола?
О: Страйк зоната е зоната над домашната плоча, през която трябва да премине подаването, за да бъде обявено за страйк, приблизително между мишниците и коленете на батера.
В: Как се определя страйк зоната за всеки батер?
О: Страйк зоната се определя от стойката на батера, когато той се подготвя да замахне към подадената топка.
В: Има ли автоматична страйк зона в бейзбола?
О: Не, не съществува "автоматична" страйк зона и голяма част от нещата, които се считат за страйк или не, се оставят на преценката на съдията на домашната площадка.
В: Какъв е обхватът на страйк зоната?
О: Страйк зоната се простира от коленете на батера до буквите в предната част на униформата му.
В: Какви са размерите на домашната плоча?
О: Площта на домашната плоча е широка 17 инча (0,4318 м).
В: Променя ли се размерът на страйк зоната за различните батери?
О: Да, размерът на страйк зоната се променя за различните батери. Например играч, който е висок 1,67 метра, ще има много по-малка страйк зона от играч, който е висок 1,93 метра.
Въпрос: Къде трябва да е топката, когато питчерът иска да хвърли страйк?
О: За да бъде отсъден страйк, питчерът трябва да хвърли бейзболната топка през хоум плейт, зона, широка 17 инча (0,4318 метра), и между коленете и буквите, както е посочено.
обискирам