Стирлингов двигател: принцип на работа, история и приложения

Открийте принципа на Стирлинговия двигател, историята му и модерните приложения — безшумен, енергоефективен и екологичен топлинен мотор за бъдещето.

Автор: Leandro Alegsa

Двигателят на Стирлинг е вид топлинен двигател, който превръща топлината в полезна механична енергия чрез движението на бутало в цилиндър в двигателя. За разлика от други често срещани топлинни двигатели, като например двигателите с вътрешно горене, използвани в автомобилите, и парните двигатели, използвани в железниците, този двигател използва отново един и същ газ за всеки ход на буталото, така че няма шумни отработени газове. Един и същ газ се нагрява и охлажда многократно в цилиндъра на двигателя.

За да работи, той се нуждае от топлина, която да загрява горещите му части. Тя може да идва от огън, но също и от слънчевите лъчи, от горещи скали в близост до вулкан или от ядрена енергия. Той има и студени части, които охлаждат газа в него и се поддържат студени от въздушна или водна струя, която преминава над тях.

Той е изобретен от шотландски свещеник, преподобния д-р Робърт Стърлинг, през 1816 г.

Принцип на работа

В основата на работата на Стирлинговия двигател стои цикълът на нагряване и охлаждане на затворен работен газ (най-често хелий, водород или азот). При нагряване газът се разширява и измества буталото, като произвежда механична работа. След това газът се прехвърля към студената зона, където се свива и буталото се връща в първоначалното си положение. Важна роля играе регенераторът — топлообменник, който съхранява част от топлината на газа при преминаването му от горещата към студената част и я връща при обратния пренос. Това повишава ефективността на цикъла.

Идеализираният Стирлингов цикъл съдържа:

  • изотермично разширение (газът получава топлина и се разширява);
  • изохорно (приблизително) прехвърляне на топлина през регенератора;
  • изотермично свиване (газът отдава топлина на студената част);
  • отново прехвърляне чрез регенератора към горещата част.
Реалните машини само приближават тези идеали — режимите са зависими от конструкцията и скоростта.

Основни конструкции и типове

Съществуват няколко основни архитектури на Стирлингови двигатели, различаващи се по разположението на буталата и разпределителите на газ:

  • Alpha — два отделни цилиндъра (един за работно бутало и един за разпределително бутало) с взаимна синхронизация; добър за високи скорости, но по-сложен.
  • Beta — един цилиндър с голямо бутало и вътрешен разпределител (displacer); компактна конструкция и по-добро уплътняване.
  • Gamma — подобен на бета, но с отделно мощно бутало, което работи в съседен цилиндър; по-прост и често използван в демонстрационни модели.

Работното вещество и регенератор

За работен газ често се използват гелий или водород заради високата им топлопроводимост и ниска молекулна маса (повишават ефективността и специфичната мощност). Газът е затворен в системата — няма изгаряне вътре в цилиндъра, което прави експлоатацията чиста. Регenerator-ът, обикновено порест материал или мрежа от проводящи елементи, улавя топлина при преминаване на газа към студената зона и я връща при обратния поток, което значително увеличава термичната ефективност.

История и развитие

Първият работещ модел е построен от Робърт Стърлинг през 1816 г. Първоначално идеята е била за безопасна, тиха алтернатива на парните машини (без риск от взрив на котел). През XIX и XX век има периодичен интерес, но технологичните ограничения (уплътнения, материали, компресия) ограничават масовото приложение. През втората половина на XX век и в началото на XXI в. нови материали, добри уплътнения и по-точно изработени топлообменници дадоха тласък на изследванията — особено за използване със слънчеви концентратори, малки електрогенератори и охладители (обратният Стирлингов цикъл се използва за кріогенни приложения).

Приложения

Стирлинговите двигатели намират приложение там, където се търси тих, надежден и горивно-гъвкав източник на енергия:

  • малки електрогенератори и комбинирано производство на топлина и електричество (micro-CHP);
  • слънчеви мощности с концентратори (соларни Стирлинг системи);
  • подводни апарати и приложения, изискващи тишина (до известна степен);
  • кріогенни охладители и прецизни охладителни системи за научни прибори и инфрачервени детектори (работящи в обратен режим);
  • образователни модели и демонстрации заради простотата и безопасността на принципа.

Предимства и недостатъци

Предимства:

  • ниско ниво на шум и вибрации в сравнение с двигатели с вътрешно горене;
  • външно горене — възможност за горивна гъвкавост (биомаса, газ, слънце, ядрена топлина и др.);
  • отсъствие на отработени газове от цилиндъра при правилно уплътнен затворен цикъл;
  • висока термична ефективност при добре проектирани регенератори.
Недостатъци:
  • по-ниска специфична мощност (мощност на единица маса/обем) спрямо двигатели с вътрешно горене;
  • трудности при уплътняване и поддържане на високо налягане на работния газ;
  • по-сложен и скъп топлообменник (регенератор) в сравнение с други двигателни технологии;
  • по-високи първоначални разходи за прецизно изработени компоненти.

Модерни тенденции

Днес интересът към Стирлинговите двигатели се възражда заради търсенето на чисти и тихи енергийни решения. Проекти за слънчеви електроцентрали с високотемпературни Стирлингови генератори, малки домашни micro-CHP системи и авиационно-ориентирани приложения продължават да се разработват. Също така обратният Стирлинг все по-често се използва за компактни охладителни системи в космически и научни прибори.

Заключение

Стирлинговият двигател предлага интересна комбинация от ефективност, тишина и горивна гъвкавост. Въпреки конструктивните предизвикателства и по-ниската специфична мощност, той остава значима алтернатива в приложения, където тези качества са ключови, а съвременните материали и дизайн правят технологията все по-практична.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява двигателят на Стърлинг?


О: Двигателят на Стърлинг е вид топлинен двигател, който преобразува топлината в полезна механична енергия чрез движение на бутало в цилиндър в двигателя.

В: По какво се различава двигателят на Стърлинг от другите топлинни двигатели?


О: Двигателят на Стирлинг използва един и същ газ многократно за всеки ход на буталото, така че няма шумни отработени газове. Други топлинни двигатели, като например двигателите с вътрешно горене в автомобилите и парните машини, използвани в железниците, изискват нов газ за всеки ход на буталото.

Въпрос: От какво се нуждае двигателят на Стърлинг, за да работи?


О: Двигателят на Стирлинг се нуждае от топлина, за да нагрява горещите си части, която може да идва от огън, слънчеви лъчи, горещи скали в близост до вулкан или ядрена енергия.

В: Кои са студените части на двигателя на Стърлинг и как се поддържат студени?


О: Студените части на двигателя на Стърлинг охлаждат газа в него и се поддържат студени чрез въздушна или водна струя, която преминава над тях.

В: Кой е изобретил двигателя на Стърлинг?


О: Двигателят на Стърлинг е изобретен от шотландски свещеник на име преподобен д-р Робърт Стърлинг през 1816 г.

В: Какво е предназначението на двигателя на Стърлинг?


О: Целта на двигателя на Стърлинг е да преобразува топлината в полезна механична енергия.

В: Какви са ползите от използването на двигателя на Стърлинг?


О: Ползите от използването на двигател на Стирлинг включват намаляване на шумовото замърсяване, тъй като той не генерира шумни отработени газове, и възможност за използване на различни източници на топлина, включително възобновяема енергия, като например слънчевите лъчи.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3