Законът за силата на Стивънс
Законът за силата на Стивънс е предложена зависимост между големината на физическия стимул и интензивността или силата, която хората усещат.
Повечето хора смятат, че той описва по-широк спектър от усещания, отколкото законът на Вебер и Фехнер. Но критиците твърдят, че валидността на закона не е сигурна.
Теорията е кръстена на психофизика Стенли Смит Стивънс (1906-1973). Въпреки че идеята за закона на силата е предложена от изследователи през XIX век, Стивънс има заслуга за възраждането на закона и публикуването на редица психофизични данни в негова подкрепа през 1956 г.
Общата форма на закона е
ψ ( I ) = k I a , {\displaystyle \psi (I)=kI^{a},\,\! } 
където I {\displaystyle I}
е големината на физическия стимул, ψ {\displaystyle \psi }
е психофизичната функция, отразяваща усещането (субективната големина на стимула), a {\displaystyle a}
е експонента, която зависи от вида на стимулацията, а k {\displaystyle k}
е константа на пропорционалност, която зависи от вида на стимулацията и използваните единици.
В таблицата вдясно са изброени експонентите, докладвани от Стивънс.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява законът за силата на Стивънс?
О: Законът за силата на Стивънс е предложена зависимост между големината на физическия стимул и интензивността или силата, която хората усещат. Той предполага, че между тези два фактора съществува зависимост, която може да бъде изразена под формата на уравнение.
Въпрос: Кой е разработил тази теория?
О: Теорията е разработена от психофизика Стенли Смит Стивънс (1906-1973 г.). Въпреки че идеята за закона на силата е предложена от изследователи през XIX век, Стивънс има заслуга за нейното възраждане и публикуването на данни в нейна подкрепа през 1956 г.
Въпрос: Как изглежда общата форма на закона?
О: Общата форма на закона има следния вид: ψ (I)=kI^a, където I е големината на физическия стимул, ψ е психофизическата функция, улавяща усещането (субективната големина на стимула), a е експонента, която зависи от вида на стимулацията, а k е константа на пропорционалност, която зависи от вида на стимулацията и използваните единици.
Въпрос: Какво описва законът на Вебер и Фехнер?
О: Законът на Вебер-Фехнер описва как хората възприемат промените в стимулите, като например интензивността на звука или светлината. Той гласи, че когато има малки промени в интензивността, хората няма да ги възприемат, освен ако не са достатъчно големи, за да предизвикат забележими разлики.
Въпрос: Сигурна ли е валидността на закона за силата на Стивън?
О: Критиците твърдят, че валидността на закона за силата на Стивън все още не е доказана окончателно.
В: Какви експоненти са отчетени от Стивънс?
О: В таблицата към текста са изброени експонентите, докладвани от Стивънс за различни видове стимули.
