Тичинката е мъжки репродуктивен орган на цветето. Той произвежда прашеца и има решаваща роля за оплождането. Типично тичинката се състои от две основни части: прашник и дръжка (наричана още нишка или филамет).

Строеж на прашника и дръжката

Прашникът обикновено се състои от две двупрахови камери (теки), всяка от които съдържа по един или повече микроспорангии. В тези микроспорангии се намират майчините (микроспороцитни) клетки, които при развитие преминават през мейоза и образуват микроспори. Дръжката (нишката) поддържа прашника и го изнася навън, така че прашецът да може да се разпространява.

Образуване и строеж на поленовите зърна

Микроспорите се развиват в поленови зърна. Всяко поленово зърно е в същността си многоклетъчен, хаплоиден мъжки гаметофит. В него се образуват мъжките гамети — обикновено два сперматозоида (или „сперма-клетки“) и още една или няколко вспомагателни клетки (напр. клетка-тахионуклеус), в зависимост от групата растения. Поленовото зърно е защитено от твърда външна обвивка (екзина) и по-мека вътрешна обвивка (интина), които играят роля при жизнеспособността и разпознаването на стигмата.

Освобождаване и пренасяне на прашеца (опрашване)

Когато прашникът се отвори (дехизия), прашецът се освобождава и може да бъде пренесен от агенти като вятър, насекоми, птици, прилепи или други животни до рецептивната повърхност на стигмата на същото или друго цвете. Този процес е известен като опрашване. В зависимост от агента и строежа на цветето съществуват два основни типа опрашване:

  • Анемофилия — опрашване чрез вятър (праховиден, лек полен, масово отделяне).
  • Зоофилия — опрашване чрез животни (насекоми, птици, прилепи), често свързано с привличане чрез нектар, цвят и аромат.

Процес след опрашването: покълване на полена и оплождане

След попадане върху подходяща стигма поленовото зърно завършва развитието си и израства поленова тръбичка, по която мъжките гамети се придвижват към яйцеклетката в семеприемника (овул). При покълването поленовата тръбичка прониква през стиловия канал и достига до яйцеклетката в зародиша. При покритонасеми растения (ангиосперми) често се извършва двойно оплождане: единият сперматозоид слива се с яйцеклетката и образува зигота, а вторият се слива с полярните ядра и дава начало на перисперма (ендосперм) — хранителната тъкан за развиващия се зародиш.

Вариации и специализации

Броят, формата и разположението на тичинките варира между видовете. Те могат да са свободни или сраснали помежду си или с други части на цветето (напр. епипетални — прикрепени към венчелистчетата). Някои растения имат стерилни тичинки (стаминоди), които изпълняват декоративна или защитна функция. Андроецеят (съвкупността от всички тичинки) е важна систематична характеристика.

Значение за екологията и хората

Тичинките и прашецът са ключови за размножаването на цветните растения и за формирането на плодове и семена, от които зависят хранителни вериги и земеделие. При това прашецът е и честа причина за сезонни алергии при хората. Разбирането на строежа и функцията на тичинката е важно за опазване на опрашителите, селекция на културни растения и растенияни науки като биология и екология.