Датчикът за дим
Датчикът за дим или детекторът за дим е устройство, което може да открива дим, който може да е индикатор за пожар. Съществуват две основни системи: Обикновените, самостоятелни датчици обикновено издават звук или светват, когато открият дим. По-сложните сензори обикновено изпращат сигнал до пожароизвестителен панел или система. Повечето детектори за дим използват или оптичен сензор, или физичен процес, наречен йонизация. Много от простите датчици за дим използват батерии. Много често изтощените батерии не се сменят; когато това се случи, датчиците за дим спират да работят. Но детекторът може да "изпищи", когато батерията е изтощена, за да се опита да спре това. Съществуват и системи, които са директно свързани към електрическата мрежа; те могат да използват батерии само като резервен вариант.
Детекторите за дим са разположени в пластмасови корпуси, обикновено с форма на диск с диаметър около 150 мм и дебелина 25 мм, но формата и размерът им варират. Димът може да се открива оптично (фотоелектрично) или чрез физичен процес (йонизация); детекторите могат да използват един от двата метода или и двата. Чувствителните аларми могат да се използват за откриване и по този начин за възпрепятстване на пушенето в зони, където то е забранено. Детекторите за дим в големи търговски, промишлени и жилищни сгради обикновено се захранват от централна пожароизвестителна система, която се захранва от електрическата мрежа на сградата с резервна батерия. Домашните детектори за дим варират от индивидуални устройства, захранвани с батерии, до няколко свързани помежду си устройства, захранвани от електрическата мрежа с резервна батерия; при тези свързани помежду си устройства, ако някое от тях открие дим, всички се задействат, дори и да е прекъснато електрозахранването в домакинството.
Димов детектор COFEM с одобрен стандарт EN 54-7
Дизайн
Фотоелектрически
Фотоелектричните детектори за дим разчитат на липсата на светлина, за да задействат алармата. Използваната светлина може да бъде инфрачервена, видима или ултравиолетова. Когато димът блокира светлината във фотоелектричния детектор за дим, детекторът за дим открива, че има по-малко светлина. Под определена яркост, независимо дали тя идва от дим или не, фотоелектрическият детектор за дим ще издаде звуков сигнал.
Йонизация
Йонизационните детектори за дим използват радиоактивни елементи, за да йонизират въздуха. Алфа частиците се освобождават от радиоактивния елемент върху частиците на въздуха, така че тези частици се зареждат. Йонизационният детектор за дим ще открие дим, ако има промяна в напрежението. Ако димът попадне в детектора за дим, някои от алфа частиците ще се прикрепят към дима вместо към въздушните частици. Това ще промени напрежението в детектора за дим и той ще издаде звуков сигнал.
Йонизационните детектори за дим са по-евтини от фотоелектричните, но предизвикват повече фалшиви аларми от фотоелектричните детектори за дим. Освен това йонизационните детектори за дим реагират по-бавно при реални пожари в къщи.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява сензорът за дим?
О: Датчикът за дим или детекторът за дим е устройство, което може да открие наличието на дим, който може да е индикатор за пожар.
В: Как обикновените самостоятелни сензори обикновено предупреждават хората за наличието на дим?
О.: Обикновените самостоятелни сензори обикновено издават звук или светват, когато открият дим.
В: Кои са двата метода, използвани от повечето детектори за дим, за да открият наличието на дим?
О: Повечето детектори за дим използват оптичен сензор или физически процес, наречен йонизация, за да открият наличието на дим.
В: Колко често трябва да се сменят батериите в обикновените самостоятелни датчици?
О: Батериите в обикновените самостоятелни датчици трябва да се сменят редовно; в противен случай датчиците ще спрат да работят и могат да "изпищят", когато батерията е изтощена, като предупредителен знак.
В: Има ли системи, които са свързани директно към електрическата мрежа за резервни цели?
О: Да, има системи, които са свързани директно към електрическата мрежа за резервни цели; те също могат да използват батерии.
В: Как изглежда един типичен детектор за битови нужди?
О: Обикновено детекторите за битова употреба имат пластмасови корпуси с форма на дискове с диаметър около 150 мм и дебелина 25 мм, но формата и размерът им варират.
В: Може ли чувствителните аларми да се използват за възпиране на пушенето в райони, където то е забранено?
О: Да, чувствителните аларми могат да се използват за откриване и възпрепятстване на пушенето в зони, където то е забранено.
