Siouxsie and the Banshees — британска постпънк и алтернатив рок група (1976–1996)

Siouxsie and the Banshees е английска група, чието творчество е в основата на постпънка и алтернативния рок. Създадена е през 1976 г. в Бромли, Лондон, от Сиукси Сиу (родена Susan Janet Ballion) и Стивън Северин (Steven Severin, роден Steven John Bailey). Двамата се запознават на концерт на Roxy Music година по-рано и бързо формират група с неповторим сценичен образ, експресивен вокал и ексцентричен звук. Официално дейността на групата продължава до 1996 г., след което членовете се оттеглят; по-късно те се събират отново за кратко през 2002 г. за турне. През годините Banshees издават 11 студийни албума (1978–1995) и остават значима влияние върху алтернативната музика и готик сцената.

Ранните им изяви са белязани от сценична провокация и експериментиране. Първият им концерт е на пънк фестивала 100 Club, където на барабаните временно свири Сид Вишъс. В оригиналния състав на китара е Марко Пирони; без предварителни репетиции те изпълняват дълга, двадесетминутна импровизация на "Господнята молитва". Групата няма официално име и дори възнамерява да се разпусне след този първи концерт, но публиката ги подкрепя и така те продължават.

Скоро съставът се уточнява: барабанист става Кени Морис, а на китара първоначално е Питър Фентън, когото скоро заменя Джон Маккей. През годините съставът претърпява промени — сред ключовите музиканти, които минават през групата, са китаристите Джон Маккей и по-късно Джон Макги (John McGeoch), както и Робърт Смит (Robert Smith), който свири на китара по време на турнето за Join Hands (1979) и отново се присъединява през 1982 г. Роб Смит напуска през 1984 г., посочвайки стреса да бъде едновременно в две групи (The Cure и Banshees). Дългогодишен барабанист става Питър Едуард Кларк — известен като Budgie, който остава в състава до разпадането на групата. Други важни членове включват Джон "Валентин" Карутърс (John Valentine Carruthers), а по-късно и Джон Клайн и Нокс Чандлър; постоянно присъстващ клавирист в по-късните години е Мартин Маккарик.

През 1978 г. групата подписва с Polydor Records и издава първия си сингъл "Hong Kong Garden", който достига 7-мо място в класацията за сингли на Обединеното кралство. Първият студиен албум The Scream (ноември 1978) се нарежда на 12-то място в класацията за албуми в Обединеното кралство и получава отлични отзиви от критиката — списание Sounds го определя като "най-добрия дебютен албум на годината". Следват редица значими издания, които демонстрират промяната и развитието на звученето на групата — от суровия постпънк през експерименталните аранжименти до по-електронни и попелементирани похвати.

Някои от най-известните им песни и сингли включват "Hong Kong Garden", "Happy House", "Christine", "Spellbound", кавъра на "Dear Prudence" (Бийтълс), който достига №3 в британската класация, "Peek-a-Boo", "Cities in Dust" и международния им хит от 1991 г. "Kiss Them for Me", който е техният най-голям успех в САЩ, достигайки 23-то място в Billboard Hot 100. Групата е и сред хедлайнерите на първото издание на Lollapalooza.

Албумите им проследяват развитие и експерименти: Join Hands (1979) — следващата стъпка след дебюта; Kaleidoscope (1980) — с по-голямо използване на синтезатори и промяна в звученето; Juju (1981) — често посочван като една от най-влиятелните им творби с мрачна, готическа атмосфера; A Kiss in the Dreamhouse (1982) — по-театрални аранжименти; Hyæna (1984) и Tinderbox (1986) — с по-плътни и сложни продукции; Through the Looking Glass (1987) — албум от кавъри; Peepshow (1988) — по-достъпен и поп елемент в продукцията (получава отлични критики, включително 5 звезди от Q); Superstition (1991) — с хита "Kiss Them for Me"; и последният студиен албум The Rapture (1995).

Групата е позната с характерния си стил: драматичен, често мрачен тон от вокала на Сиукси, нестандартни китарни линии, сложни ритми и текстури — в комбинация те създават звук, който вдъхновява многобройни изпълнители в постпънк, готик и алтернативните сцени. Барабанистът Budgie е особено ценен заради синкопираните си и иновативни ритми, а китаристи като Джон Маккей и Джон Макги допринасят с характерни, често ефирни и експериментални партии.

Причините за прекратяване на активната дейност през 1996 г. включват изтощение, промени в музикалната индустрия и различни лични и творчески причини; няколко седмици след излизането на The Rapture, Polydor спира поддръжката на групата. За последното им турне китаристът Джон Клайн е заменен с Нокс Чандлър.

След разпадането членовете продължават музикалните си кариери поотделно: Сиукси реализира солови проекти, Budgie и Severin работят по различни колаборации, Робърт Смит продължава с The Cure, а творческото наследство на групата остава значимо — критиците и музикантите често посочват Siouxsie and the Banshees като ключова група, белязала посоката на британската алтернативна сцена и възпитаваща поколения изпълнители.

Дискография (основни студийни албуми) (подбрани):

• The Scream (1978)
• Join Hands (1979)
• Kaleidoscope (1980)
• Juju (1981)
• A Kiss in the Dreamhouse (1982)
• Hyæna (1984)
• Tinderbox (1986)
• Through the Looking Glass (1987)
• Peepshow (1988)
• Superstition (1991)
• The Rapture (1995)

Siouxsie and the Banshees остават пример за това как автентичността, артистичността и непрекъснатото експериментиране могат да създадат дълготраен музикален отпечатък. Тяхната комбинация от визуална изразителност и музикални иновации продължава да вдъхновява изпълнители и фенове в целия свят.

Въпроси и отговори

В: Кой е създал Siouxsie and the Banshees?

В: Коя е най-популярната им песен в Обединеното кралство?

В: Кога издават първия си албум?

В: Кой свири на китара за тях по време на турнето им през 1979 г. за Join Hands?

В: Кой се присъедини като барабанист, когато се сформираха като група два месеца след като свириха на 100 Club Punk Festival?

В: През коя година издават Through the Looking Glass, албум с кавъри на песни на други музиканти?

В: През коя година излиза десетият им албум Superstition?

Търсене по буква